ЕК препоръча членство за Босна и Херцеговина и предупреди Сърбия

Лидерите на ЕС трябва да подпишат препоръката на Комисията, за да стане тя официална, очаква се това да се случи през декември 2022 г.. Въпреки насърчаването, изпълнителният орган на ЕС заявява, че Босна трябва да укрепи демокрацията, функционалността на държавните институции и върховенството на закона, да се справи с корупцията и организираната престъпност, да гарантира свободата на медиите и управлението на миграцията.

Външният министър на Босна Бисера Туркович коментира, че решението за предоставяне на статут на кандидат е добре дошло, ще насърчи реформите и изпълнението на необходимите условия преди започването на преговорите за членство в ЕС. "Съживяването на този процес е от жизненоважно значение за гражданите и държавата на Босна и Херцеговина и за стабилизирането на целия регион", написа Туркович в Twitter.

Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел обясни, че нахлуването на Русия в Украйна е подчертало важността на разширяването на ЕС и неговото геополитическо значение. "Това е дългосрочна инвестиция в мир, просперитет и стабилност на нашия континент", допълни той.

На Сърбия ще й се наложи да почака

Очакванията на Сърбия за приключи преговорите си за членство в ЕС (започнали преди десет години) орез 2024 г. и официално да се присъедини през 2025 г. изглеждат все по нереалистични. "Съответствието във външната политика на страната с тази на ЕС е намаляло от 64% до 45% за последните две години", пише в доклада на комисията, като това се дължи основно на неприлагането на европейските санкции срещу Русия.

Еврокомисарят Оливер Вархей коментира при представяне на доклада: "Сърбия следва приоритетно да сформира правителство, което е твърдо ангажирано със стратегическата посока и пътя на реформи, свързани с ЕС. Необходими са допълнителна работа и политически ангажимент за продължаване и задълбочаване на реформите и преодоляване на недостатъците, по-специално в ключовите области на съдебната власт, борбата с корупцията и организираната престъпност, свободата на медиите, свободата на събранията и националния подход към военните престъпления. "

В сряда вътрешният министър Александър Вулин коментира пред сръбски медии оценката на ЕС по следния начин: "Сърбия няма да признае Косово, да изостави етническия си род в Босна и Херцеговина или да наложи санкции на Русия." Вулин отбеляза, че изчерпателният доклад за страната може да бъде обобщен в няколко изречения - че от Сърбия изрично се изисква да изпълни тези три искания.

Сръбският президент Александър Вучич беше по-умерен и на съвместна пресконференция с посланика на ЕС в Белград Еманюел Жофре коментира, че натискът на ЕС върху Сърбия ще "продължи да се променя, един път ще бъдат санкции срещу Русия, друг път ще бъде Косово. Но нашата задача е да бъдем силни и ангажирани с реформите. Ще продължим да работим по нашия европейски път, може би ще успеем да променим нещо, може би не".

Тонино Пикула, евродепутат и и докладчик на ЕП по новата стратегия за разширяване, отговори, че "в случая на Турция и Сърбия техните правителства са основно виновни за значителното забавяне на процеса на разширяване. С продължаващите недостатъци в областта на върховенството на закона и липсата на напредък в реформите, свързани с ЕС, техните правителства не само се подиграват с демокрацията, но и играят двойна игра, като отказват да изпълнят задълженията си като кандидати за членство в ЕС. "Призоваваме ЕНП да използва влиянието си върху Вучич и неговата партия СНС, свързана с ЕНП. Не трябва да толерираме Сърбия демонстративно да укрепва съюза си с Русия, докато Путин ескалира своята брутална и незаконна агресивна война срещу Украйна и заплашва всички ни с ядрени оръжия", добави Пикула.