Коментар | Кредит на доверие към Българския туристически съюз? Как без реформа

Планините отново са пълни с народ. След застой в масовия планински туризъм, българите отново откриват удоволствието на планинските пътеки и хижи. Колкото по-масово е това обаче, толкова по-видими стават проблемите с управлението на тези планини.

Наскоро Българският туристически съюз си върна статута на национална организация за спортно-туристическа дейност, отнет му преди години заради злоупотреба с публични средства. На практика това означава, че организацията, която е доброволен съюз на туристически дружества, отново има зелена светлина за финансиране от държавата, общините и по програми.

Сама по себе си идеята туристическото движение да бъде подпомагано от публични пари, не е лоша. Липсата на достатъчно финансиране при разпадането на предишния модел крещящо личи и по хижите, и по маркировките, и по липсата на познания у хората за поведение в планината.

Частната инициатива и доброволците както винаги спасяват нещата. При първата обаче има риск занемарената хижа да стане петзвезден хотел, достъпен за висок клас туристи, или вила за лично ползване. При втората - част от планините да изпаднат в недостъпност, при спиране на потока от доброволци. Затова някаква форма на устойчиво взаимодействие между местна, централна власт и дружества би могло да гарантира прилични хижи на достъпни цени и поддържани пътеки и маркировка.