Интервю | Венцислав Венев: В сегашния момент БТС няма ресурс да се справим сами, особено във високата планина

Иначе към сегашния момент нямаме ресурс да се справим сами с предизвикателствата, както се очаква, особено във високата планина - пр. х. "Грънчар" на 2200 м.н.в, където сеознът е 2-3 месеца обектите няма как да се издържат сами и да акумулират ресурс за инвестиции, а БТС без подкрепа от държавата няма други приходи, с които да финансира подобренията в тези хижи.

Как ще приобщите тези организации към работата си?

На последния управителен съвет на БТС има внесена докладна записка от мен и приета единодушно да бъде създаден обществен съвет към БТС, в който да участват представител на обществените организации, за да може съвместно и коригирайки работата на БТС да реализираме всички идеи по прозрачен и правилен начин.

Имате ли данни колко души общо са посетили хижите на БТС в България през 2022 г, увеличават ли се?

За огромен бум в туризма говори само един човек в тази държава. Много бих се радвал да има, но за съжаление такъв бум няма. Имаше бум в интереса към планинския туризъм веднага след ковид, но тази година не можем да отчетем такъв голям интерес. Никой не води статистика и няма информация, голяма част от туристите във високата планина излизат неорганизирано, но в разговори и обиколки през този сезон, тенденцията от предишните две години не се отчита. Август беше силен, но сезонът започна късно заради студеното време и дъждовете през юни и юли. По-големия интерес след ковид обаче доведе до хаос на някои места, където се концентрират туристите, тъй като много от тях нямат културата на планинари, излизат неподготвени, когато дойдат на хижа, те не са си резервирали места, не знаят как да се движат в планината - че трябва да са по указаните пътеки. Всички знаят, но ще го дам за пример - Седемте рилски езера, където по посока на старата хижа има десетки новосъздадени пътеки, които водят до ерозия и нарушават екосистемата. На тези места, ако не се вкарат нещата в ред, проблемът в екосистемата ще се задълбочава.

Колко хижи е имало през 1990 г. и колко са сега?

Много искам да ви кажа цифрата на хижите през 1990 г., но за съжаление нито аз мога да ви кажа точно колко са били, нито някой друг в държавата. Знае се, че преди 90-та година са достигали до 600 обекта (хижи, заслони и туристически спални). След това се коментира някаква цифра около 350. В момента можем да кажем, че около 150 обекта са под егидата на БТС. Хижите винаги са били към БТС и са стопанисвани от нас и така и трябва да бъде, защото тук са хората, които разбират от тази дейност. Като казвам това, нямам предвид централата, защото БТС е организация, която създава правила, стандарти и указания, така че туристите да знаят какво могат да очакват, когато отидат. Всякакви други варианти за стопанисване на хижи не са невъзможни, но не са правилни, знаем, че деконцентрацията и даване на хора без опит са обречени на провал. Самата собственост на хижите е най-различна и в момента тече инвентаризация. Всяко изгубване на обект, нарушава хижната структура, защото тези хижи не са създадени самоцелно, а обслужват определени маршрути, и когато един обект престане да бъде туристическа хижа, ние губим този маршрут. В последните години има много примери как наши обекти са излизали от нашия патримониум. Там където наши членове - туристически дружества, имат собствени туристически хижи, те в повечето случай спазват правилата на БТС. Но има и обратен пример - една голяма част от хижите в Рила са откраднати от едно туристическо дружество в Самоков, издадени са нотариални актове и ние нямаме никакъв контрол над хижите, те могат да правят с тях каквото искат. Водим дела за тях. Но ако всички действат така, какво правим с нашия туризъм? По неведоми пътища и стечение на обстоятелствата планинският туризъм в България не е унищожен, голяма част от хижите съществуват и са в патримониума на БТС и голяма част от дейността на туристическите дружества се е запазила такава. Ние сега имаме възможността да стъпим на тази основа, но и да я разрушим, защото има такива интереси.

Какво се случва новата хижа "Мусала"?

Това е част от спора с въпросното самоковско туристическо дружество, което е успяло вече, доколкото знам, да си изкара нотариален акт за старата хижа "Мусала", който ние оспорваме. За новата хижа проблемът е, че е подписан един много неясен договор с противоречиви клаузи - наемателят и БТС са поели едни и същи ангажименти за завършване на обекта. Този договор е подписан, факт е, в момента текат дела във връзка с него. Правим всичко възможно да постигнем споразумение с наемателя, имаме разговори, той е диалогичен, защото това вреди както на БТС, така и на него, но най-вече на планинарите. Поискали сме от МОСВ да ни окажат точка на присъединяване на отпадните води, което е основния проблем, има идея къде да стане това заустване. След като е ясно, ще говорим с НП "Рила" да преминем с някаква инфраструктура и след това ще е лесно, защото хижата е почти готова. И тогава - дали БТС, дали въпросният наемател или наш друг партньор ще я пусне в експлоатация за нас е без значение, за нас е важно да работи, защото това е един от символите на българския планински туризъм.

В момента в БТС членуват 136 дружества, но колко от тях реално са активни и имат туристическа дейност? Как се променя тази цифра в годините? Колко е членската маса сега и преди?

Факт е, че дружествата, които нямат обекти, основно развиват спортно-туристическа дейност, а тези, които стопанисват обекти, основният им ресурс, време и персонал отиват в тази дейност. Едните правят мероприятия, другите поддържат недвижими имот - това е една симбиоза между двете направления. Сега когато вече имаме национален статут, ще поставим въпроса как бихме могли да развием тази симбиоза и да преливаме средства от дружествата, които стопанисват обекти с печалба, към тези дружества, които имат само социална дейност без приходи. Обикновено когато се смесят двете, нито едното върви, нито другото, макар че имаме на места добро съчетание между двете дейности. Откакто съм председател има само едно дружество, напуснало БТС - асеновградското. Това са много активни хора с дейност и една от основните причини, да го направят е, че дълго им е обещавано, че БТС ще се получи статута за национална организация и ще може да се кандидатстват по програми, но този процес се е проточил в годините. Има много дружества, които имат желание да станат членове на БТС. Откакто съм председател вече сме приели четири. Когато БТС е била една от най-големите обществени организации, членовете са достигали до 600 хил., в момента сме около 13 хил. души. Идеята ни и тенденцията е да се разраснем с доста по-силни темпове. Очаквам между 30-35 хил. човека в най-скоро време. Надявам се при стройна организация, при една дигитализация, това да се случи, т.е. да има причина хората да членуват при нас, да са горди, че са наши членове, да се радват, че са съпричастни към тази идея, да ни търсят за подкрепа.

Какво възможности ще имате след получаване на статута?

Започнаха първите разговори с Министерството на младежта и спорта. Пуснали сме искания за срещи с всички парламентарни групи, за да може да бъдем припознати в бюджета за следващата година и да са наясно, че съществуваме като национална организация. И ако искат хората да са емоционално заредени и работоспособни и да не стоят на жълтите павета, ние сме организацията, която може да им създаде този комфорт. Много хора си мислят, че сега БТС ще получи страхотни пари и ще харчи без посоки, но не е така. Дружествата ще получат отговорност - първо ще се правят програми, после проекти, те ще се реализират и едва след това ще получават средства. Имам идея да започнем да приемаме асоциирани членове, вкл. и физически лица, които да имат възможност да участват в организационния живот на БТС и в работата, но на този етап да нямат право да гласуват на Общо събрание, но да могат да се възползват от подкрепата на БТС.

Как ще обясните проблемите вътре в самия БТС със създалия се втори управителен съвет?

Работим и с двата управителни съвета. Единият е легитимният, регистрираният, за пред трети лица и обществеността, който взема решенията. В другия има много уважавани и интелигентни хора, правим срещи и работим с тях като консултанти. Много хора очакват да видят интрига, няма такова нещо. Не казвам, че нямаше проблем, имаше проблем, но в рамките на тази година смятам, че успяхме да балансираме интересите, да насочим дружествата към дейност, а не към караници и интриги. Има хора, които не са доволни, но нашите идеи са ясни. Работим добре, в перспектива 5-10 години, не гледаме за следващата година или следващия мандат.

Бихте ли разказали малко повече за бизнес модела при дигитализацията на Националното движение "Опознай България - 100 национални туристически обекта". Ако това е от основните приходни пера за БТС, защо сега го жертвате?

Всички това гледат, вкл. и нашите членове, че ще ни намалеят приходите. Ама, хора, ние не сме стопанска организация, ние сме организация в полза на обществото. Ние трябва да гледаме не с колко ще ни намалеят приходите, а с колко ще се увеличат хората, които ще посетят тези обекти - нашата цел е поне 10 пъти повече хора да има (ако в момента имаме 25-30 хил.човека, очакваме с това нещо да станат 250-300 хил. последователи). И се надяваме, че тези обекти ще могат да поемат тези посещения, защото те ще станат изключително достъпни - лесно ще може да се провери работно време, на колко км е от вас, дали има други подобни обекти наоколо, метеорологичните условия и т.н. Това е нашата основна задача и това целим - хората да тръгнат по обектите и наистина да ги посещават, а не само да ходят за печатите.

Какви други планове имате?

Приоритет са ни маршрутите и маркировката. Това е безопасността в планината. Много често се говори за хеликоптери и въздушна помощ - разбира се това е важно, ценно и хубаво и много ще се радвам да се реализира, но не виждам как България ще ги поддържа, ние нямаме ресурс (пилоти, площадки, финанси и пр). Вместо това е елементарно да си оправим маркировката, да си оправим хижите, да си вържем хижите с радиовръзки една с друга и с планинската спасителна служба, за да се знае туристите къде са, какво правят.

Успявате ли да отделите средства за хижите годишно?

На хижите много инцидентно се е помагало и то с незначителни суми - например 1000 лева, което е е нищо. Помагаме на туристически дружества понякога, когато имат проблеми с хижите си, но пак с такива суми. Причината за това е, че ние към момента не разполагаме с някакъв сериозен ресурс и ресурсът, който имаме като приходна част отива до голяма степен за погасяване на текущите разходи - работни заплати, националния календар план, който се провежда, наеми, които плащаме и част от тях отиват за погасяване на стари задължения.

Какви и към кого бяха задълженията на БТС и какво се случва сега с тях?

Към сегашния момент БТС няма публични задължения, има текущи задължения, които се плащат редовно, включително и задълженията, които заварих (над 1.6 млн.лв.), които за разсрочени между 3 и 5 години и ги погасяваме без забележка към настоящия момент.