Хора, хижи, върхове: ренесанс на планинския туризъм в България

Планинският туризъм преживява ренесанс в България. Това е видимо с просто око, като причините са много: здравословно е, интересно е, далеч по-спокойно е от морето или спа курортите, планините предлагат неизбродими маршрути, удобно е за групи и разбира се, е ужасно красиво. Друг фактор се оказа пандемията, като след нея планините привличат много повече туристи, отколкото преди пет или десет години.

Официални данни за това на практика няма. Никой не се е захванал да брои планинските туристи, а и отчитането им е трудно - повечето хора ходят неорганизирано и не винаги нощуват в хижите, а дори когато са в хижите, те често не се регистрират никъде. Но целият този поток от хора всъщност се изсипва по пътеки, хижи и друга инфраструктура, правена преди десетилетия, която дълги години беше оставена без особени грижи. Подобно на нея управлението на планините, и отчитането на всички процеси в тях, са силно разпокъсани между множество институции, частни бизнеси и туристически дружества.

Преоткриването на планините отваря възможност за развиване на прословутия планински туризъм (било то пешеходен, ски или вело) и изграждането на култура за поведение в планината на следващите поколения, за просперитет на хижите и всички други, заети в сферата. Тъй като не е концентриран в няколко общини, той също така, дава възможности на много по-голяма територия да се развива устойчиво (отчитайки и лошия опит по морето).

От друга страна обаче, множеството от хора, струпани най-вече на по-популярните места, следва да изостри вниманието към запазване на облика, биоразнообразието и чистотата в българските планини. С други думи, за да не стане планината ни като морето.

Ние, планинските водачи, все повече търсим различни пътища, за да стигнем до дадено място. Веднъж, защото хората, които ходят с нас, вече са били на популярните места, а и защото сега от средата на юли до средата на септември тези места са залети с хора.

Александър Серафимов,

фирмата за планински туризъм "Топ гайдс" и ски туринг клуб "Следи"

Бум на outdoor активностите

След локдауните при пандемията интересът към всички outdoor активности избуя. "Първите индикации бяха още преди пандемията. През 2021 се случи истинска експлозия, при това хората вече не ходят на планина само уикенда. Гъвкавите модели на работа изглежда позволяват на мнозина да отскочат и през седмицата или за дълъг уикенд", казва Александър Серафимов от фирмата за планински туризъм "Топ гайдс" и ски туринг клуб "Следи", като самият той го отдава и на повишения стандарт на живот.

"Ние, планинските водачи, все повече търсим различни пътища, за да стигнем до дадено място. Веднъж, защото хората, които ходят с нас, вече навъртяха километраж и са били на популярните места, а от друга страна, защото сега от средата на юли до средата на септември Вихрен, Мальовица, Мусала, Рилски езера са залети от хора", добавя той.

Васил Тодев, съосновател на "Байкария", който от години се занимава с планините и има по-тесни наблюдения в областта на планинското колоездене, казва "Ако преди 20 години клубовете в България бяха 4-5 и хората, практикуващи този спорт, вероятно е бил в рамките на 1000 души, сега клубовете вероятно са над 50, а активно практикуващите може би са над 5 хиляди. Има и страшно много хора, които не са свързани с никакъв клуб, а практикуват индивидуално".

Като дейност на открито в планината разцвет има и планинското бягане. Ако преди десет години бяха единици хората, практикуващи тази дейност, в момента са хиляди. И това се разви лавинообразно. Сега календарът за тези събития е много богат в топлата част от годината, като в почти всички наши планини има някакви ултрамаратони (бягане и ходене на разстояние над 50 км).

Може би най-видимата част от този бум в градовете е нарастването на броя магазини, продаващи спортни екипировки. Френската верига в масовия сегмент Decathlon например имаше магазини само в четирите най-големи града, но от 2019 насам отвори такива в Бургас, Русе, Велико Търново и Плевен. Приходите ѝ скочиха с 27% през 2021 г. спрямо 2020 г., като през 2022 г. ръстът се укротява до 17%. Сходни са тенденциите и при други марки.

"Най-големи ръстове на продажбите забелязваме при екипировката за ски туринга, планинското колоездене и планинското бягане", потвърждава Дарина Тодорова, управител на магазините (във високия сегмент) за спортове на открито BaseCamp. "Очакванията ни са, че през тази година българският пазар на екипировка ще нарасне с 12-15% спрямо миналата година, като изчистено от инфлацията увеличението спрямо 2019 г. е поне 50%", добавя тя.

Бизнесът с чуждестранните туристи през тази година е два пъти по-добре, отколкото през миналата, но няма общо с 2019 г. Войната с Украйна е пречка, гледат на целия ни регион като граничещ с нея.

Любомир Попйорданов

туроператор и председател на "Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България"

"Следковидно стихийно туристуване"

Най-големият прираст обаче изглежда е при пешеходните преходи и разходките в планината, тъй като те са най-достъпни и не изискват специални умения или скъпа специализирана екипировка. Фейсбук групата "Хижи и заслони" например нарасна до 74 хил. души, а в "Планински преходи" членуват 75 хил. (може би частично се припокриват).

Председателят на Българския туристически съюз Венцислав Венев също потвърждава явлението, което нарича "следковидно стихийно туристуване". С което препраща към проблемите от това масирано нашествие, свързани най-вече с дефицити в познания и култура при посещение на планината. Те са и най-видими в топ планинските дестинации - онези, до които има достъп с автомобил или лифт и това ги прави достъпни за широки кръгове. Там се забелязват хора, тръгнали по джапанки във високата планина, които излизат извън пътеките, хвърлят боклуци, къпят се в езерата и късат растения в резерватите. Сигналите за загубени в планината хора също зачестиха.

"На посещаваните места не са положени достатъчно усилия, да кажем от страна на парковите дирекции да има повече информационни материали, засилен контрол и повече хора, които да се грижат затова. До голяма степен част от формирането на тая култура е оставена в ръцете на организации и ентусиасти, които виждат проблема и се опитват със собствени сили да го решат, организирайки курсове или презентации. Но и като цяло липсват политики и целенасочени усилия в тази посока и нещата са оставени на самотек", казва Васил Тодев, който е с квалификация планински водач.

Формирането на културата за планината е оставено в ръцете на организации и ентусиасти, които виждат проблема и се опитват със собствени сили да го решат, организирайки курсове или презентации. Но и като цяло липсват политики и целенасочени усилия в тази посока.

Васил Тодев

с 20 г. опит, свързан с развитието на приключенския, планинския туризъм и работата с деца в планината

Кой да ги научи

Образователна система почти не учи децата как да се държат в планината и сред природата. Училищата правят зелени и бели училища, като това е дейност администрирана от Министерство на образованието и съответните регионални инспекторати. Фокусът там е смяната на средата на обучение. Има и излети, но на тях децата са в големи групи - от по 100 човека с по 4-5 учителя и трудно могат наистина да научат нещо за планината.

"Няколко фирми работят доста по целенасочено в сравнително малки групи, давайки им умения и знания за поведение сред природата - как да къмпингуват, да си запалят огън, да се ориентират, как да са облечени и какво поведение да имат. И децата, които се включват в такива лагери, с годините се увеличават", казва Васил Тодев на база опита си в последните 20-ина години, свързан с развитието на приключенския, планинския туризъм и работата с деца в планината. Като уточнява, че според него в дългосрочен план това не е достатъчно и е необходима по-активна и целенасочена държавна политика за управление на тази дейност.

БТС също се активизира в тази посока. На централно ниво беше възстановен някогашният Юношески съюз, прегледът на туристическите умения и сръчности "Кристален еделвайс". Събития и обучения за деца правят и отделни дружества (повече за БТС, как управлява хижите и какво може да се направи - в следващият текст на "Капитал").

Тенденцията на нарастване броя на хората, които излизат пред природата, за да спортуват или да се разхождат, според Тодев като цяло е характерна за развитите държави. Тълкува я като естествена потребност, която изкристализира, защото съвременните хора все повече живеят в градска среда, прекарват дълго време на закрито или в статична работа и имат нужда да излязат навън, да бъдат активни и да поддържат здравословната си форма.

В България тази тенденция се проявява малко по-късно, отколкото в държавите в Западна Европа - с промяната в начина на живот и възможностите, които се отварят пред хората. Най-вече сред активните хора на възраст между 20 и 45 години. Така че броят на хората в планините ще се увеличава. Процентът на тези, които ползват услугите на туроператори или на туристически дружества ще се увеличава, но все пак преобладаващи ще бъдат тези които посещават планината неорганизирано.

Планинският туризъм: външните пазари още са слаби

"Бизнесът с чуждестранните туристи през тази година е два пъти по-добре, отколкото през миналата, но няма общо с 2019 г. Войната с Украйна е пречка, гледат на целия ни регион като граничещ с нея", казва Любомир Попйорданов, туроператор и председател на "Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България", който е в този бизнес от около 33 години. "Има нужда да се решат проблемите с недостига на човешки ресурси и да позиционира България като страна", добавя той.

Преди години България беше топ дестинацията на планински туризъм на Балканите - все още непозната и доста евтина. За 10-15 години обаче на пазара на outdoor приключенията излязоха Македония, Албания, Косово, Румъния (ударно), а Гърция по традиция е там. Броят на туристите, които идват в региона вероятно се е увеличил, защото нискотарифните авиокомпании доближиха региона до големите пазари на Централна Европа, но пък средата вече е много конкурентна. България е една от многото в Балканския клъстер, което предполага да предложи идентичност и по-високо качество на услугата, казва Александър Серафимов.

Успоредно с всичко това България вече не е евтина за планински туризъм. Не само, заради общото поскъпване на живота, но и защото големите играчи при този тип пътувания все повече искат да работят на светло - разплащат се по банков път, сключват договори с планинските водачи, плащат им осигуровки, правят застраховки и се грижат за развитието им, казва той.

Сега седмица в България в група от 7-8 човека (в сегмента групите са бутикови) струва на туриста около 150 евро на ден - транспорт, храна, водач, при 100 евро преди. А пакетно почивката в България за седмица е с около 300 евро по-скъпа от тази в Мароко, например.

Липсва визия

"Хижите са ни най-малкият проблем. Алтернативния туризъм не го обслужват хижите, а къщите за гости, семейните хотели. Хижите определено са проблем, защото са унаследили едно управление без всякаква визия. Изпуснали сме редица влакове, които други държави хванаха - да ползват финансирания за отпадни води, за енергийни източници", казва Александър Серафимов.

По-големият проблем е, че няма визия за алтернативния туризъм, смята той. Министерството на туризма е с фокус върху море, ски и спа. А алтернативният туризъм е полезен, защото приходите от него, да кажем 1500-1700 евро от един чужденец в България, ще са дистрибутирани на различни места, често в дребния и средния бизнес, който е гръбнакът на провинцията. А няма да постъпят само в един големи фирми и после никой да не разбере къде са отишли тези пари", казва Серафимов.

Конкуренцията в сектора според него трябва да погледне на себе си освен като на флагман на дестинацията и да убеди пазарите, свикнали че България е евтина, да я купуват по-скъпо за този вид туризъм.