Накъде върви Българският туристически съюз

Преди около месец и половина тя си върна статута на единствена национална организация за спортно-туристическа дейност в страната. Този статут беше загубен за над десетилетие, заради финансови проблеми и други недомислици в самата структура.

По-голям обаче изглежда проблемът с липсата на ясна и дългосрочна визия какво трябва да направи България, за да развие планинския си туризъм, от който хижите и маркировките са само елементи, макар и съществени. Потенциал очевидно има.

Но това не е по силите само на БТС. В планините работят няколко министерства - на туризма, екологията, младежта и спорта, земеделието (горите) и регионалното развитие и подчинените на тях структури, а също и бизнесът, свързан с планините, както и множество обществени организации.

• Председателят на БТС Венцислав Венев: Българския туристически съюз днес стои на съвсем нова основа

Колко са хижите и чии са

Да се върнем на Българския туристически съюз. Известно е, че той е много стара организация - създадена преди 128 години като доброволна. След 1944 г. принудително става обществено-държавна. Одържавени са всички хижи и заслони, които навремето членовете ѝ са строили, "носейки камъни и греди на гръб". След 1990 г. БТС се регистрира като неправителствена организация - сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вече не е държавна, нито на практика е обществена. И въпреки, че не е и организация със стопанска цел, си запазва и получава правото да стопанисва държавните хижи, заслони и туристически спални, дадени ѝ за управления с различни постановления през годините. След 1990 г. на БТС са прехвърлени и хижите на профсъюзите. Някои бази са предоставени и директно на туристически дружества към БТС.

Твърди се, че в началото на прехода БТС е отговарял за 500-600 места за настаняване в планините. Във времето обектите не се управляват добре, а в организацията се развиват процеси на тежки злоупотреби с публични средства.

Тридесет и четири години по-късно около две трети от обектите вече не са в портфолиото й. Някои сменят собствеността си - приватизирани, заграбени, иззети заради дългове. Други са взети обратно от общини или областни управи, които навремето са ги дали на БТС. А има и много във физическа разруха и безвъзвратно загубени за планинарството. Има и пресечени опити за заграбване на хижи чрез завеждане на съдебни дела.

В резултат на всичко това сега БТС отдавна не е единственият властелин на хижите в страната. По данни от 2021 г. стопанисва едва 250 обекта - 185 хижи и още 79 туристически спални, заслони, учебни центрове, хотели, къмпинги, туристически комплекси, ски база, както и шест благоустроени пещери. Твърди се, че от тези обекти реално работят не повече от 150.

С коя хижа какво се е случило, как и на кого е тя днес е въпрос с повишена трудност. В БТС често цитират ексминистъра на спорта Красен Кралев, който преди години заяви, че макар да е бил седем години министър, с целия ресурс на министерсвото и експертите, не е могъл да си създаде ясна картина за собствеността на хижите в България. Сегашното ръководство на съюза най-общо твърди, че в момента тече инвентаризация на хижите в България, без да влиза в конкретика.

Лицензът и случаят с хижа "Мусала"

Въпреки че БТС остава извън държавния апарат, през 2003 г. получава статут на Национална организация за спортно-туристическа дейност (с право да е единствената такава в страната на национално ниво съгласно Закона за физическото възпитание и спорта, чл. 33а) Тогава започва да получава целеви средства от Министерството на младежта и спорта (ММС), за да поддържа базата си и да развива дейността си. В продължение на седем години са му отпускани по около 1 млн.лева годишно.

Когато се вижда, че собствеността е разграбена и за тези милиони няма отчетност, статутът е отнет. Последният договор за средства от ММС е от септември 2010 г.

С това секва не само финансирането за БТС, но и възможностите на локалните му структури да кандидатстват по регионални проекти и да бъдат финансирани от общините, при все че някой местни власти и до днес подкрепят дружествата по места.

БТС чисти задълженията си

Този статут е върнат едва преди месец и половина - и то след като новото ръководство започва да плаща задълженията си. Погасен е дългът от 1.7 млн. лева към Министерството на младежта и спорта. Това става след като с решение на общото си събрание съюзът прехвърля на министерството идеални части от своята хижа "Трещеник", еквивалентни на размера на задължението й. Затова има и утвърждаващо решение на Министерски съвет от края на 2020 г, както се разбира от доклада за дейността на БТС за 2021 г.

Освен това организацията успява частично да погаси и разсрочи 306 хил. лева, дължими към НАП за данък сгради и такса битови отпадъци. Договаря и разсрочване на задълженията си към Столична община. До 2017 г. общината също превежда пари от бюджета си за поддържането на софийските хижи - от порядъка на 120 хил. лева годишно. После обаче спира. Твърди се, защото начинът, по който ги изразходва БТС, се явява проблем при собствените й одити от Сметната палата.

Сега от ръководството на БТС се надяват, че подновяването на статута ще отвори достъп до повече финансиране за поддръжка на обектите и за съюза, и за дружествата от държавата, общините, по национални и европейски програми. "При всички положения ще има държавна помощ за дейността ни, но се надяваме да е по-голяма. Ще кандидатстваме и за отделни хижи и обекти - пред ММС, пред МОСВ, пред земеделието - където има възможност", казва изпълнителният секретар на съюза Лъчезар Лазаров.

Опозицията в съюза се надява, че възобновеното финансиране ще стане повод за по-голям контрол и ще осигури повече прозрачност върху разходите и дейността на организацията.

Ръководството на БТС на националния събор по случай 128 години от началото на организираното туристическо движение в България на 27 август на Черни връх.

Битката за БТС

Междувременно БТС сега работи с два управителни съвета. Единият е избраният от редовното общо събрание през 2019 г., който е и вписан е в Търговският регистър. Вторият е избран на извънредно общо събрание през октомври 2022 г. Той все още не е вписан, тъй като няколко дружества го оспорват в съда.

Феноменът с двувластието се обяснява с това, че реформаторската политика на лигитимния УС е срещнала отпор у група дългогодишни служители в администрацията на БТС. Тези хора навремето са отдавали хижите "безвъзмездно и безсрочно", те са били в БТС по времето на злоупотребите, заради които съюзът загуби статута си на национална организация. На практика прокситата им са се оказали неуволняеми. "Дори УС да ги освободи като щатни служители, те се връщат в БТС на граждански договор", казват от дружествата. Имат поддръжници и в легитимния УС. И главното - все още имат обяснимо влияние върху дружествата по места.

Именно тези хора по традиция пишат списъка на хората, които да влязат в УС, и го предоставят на дружествата, за да гласуват. "БТС се управлява със списъци, което напълно е в разрез с обществения характер на организацията. При това в списъците влизат и хора с добро име в обществото, които идват заради каузата, и ги използват като параван, зад който да се управляват по стария начин", казва запознат с практиките в БТС.

Най-лошите опасения са, че в резултат на атаката срещу договорите за "безвъзмездно и безсрочно" голяма част от хижите спешно са подготвени за приватизация чрез констативни нотариални актове. През пролетта мандатът на редовно избраният УС изтича, и тогава ще се види кои сили са надделели в ръководството на БТС.

Апелирахме и очаквахме да чуем от БТС, че към съюза ще се създаде обществен съвет, в който да влязат обществените и бизнес организации, които имат интерес към дейността на организацията, към управлението на хижите и към развитието на планинския туризъм.

Любомир Попйорданов

туроператор и председател на "Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България"

Повече обществена

В ситуация, в която предстои към БТС да бъдат насочени повече публични средства, се чуват все повече гласове, че профилът на организацията трябва да бъде преосмислен. Например, като под някаква форма да стане повече обществена организация. "Апелирахме и очаквахме да чуем от тях, че към БТС ще се създаде обществен съвет, в който да влязат обществените и бизнес организации, които имат интерес към дейността на организацията, към управлението на хижите и към развитието на планинския туризъм, казва Любомир Попйорданов, туроператор и председател на "Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България", като напомня, че БТС вече не е единственият фактор за развитието на планините.

Идеята му е общественият съвет да е коректив на Управителния съвет, който се избира от 136-те туристически дружества, членовете на БТС. "Все пак те се разпореждат с обекти, които са публична собственост, създадени с дарения. При това лошо и разни хора се обогатяват. А от начина, по който ги управляват, има значение как се развиват туризмът и културата в планината", обяснява той.

По информация на Венцислав Венев, на последното си заседание УС на БТС единодушно е гласувал по негово предложение за създаването на такъв обществен съвет.

Повече държавна

Успоредно, има и мнения, че по въпросите на планините, трябва да има и повече държава. Многото хора създават екологични въпроси. Освен за туризъм и планински спортове планините се използват за дърводобив, пасищно земеделие, лов (и бракониерство), поминък са за събирачите на билки и горски плодове. Стоят въпроси като регулирането на АТВ-та и ограничаване на движението им в ниските части.

Много от тези дейности сами се нуждаят от ред, а и липсват правила за мирното им съжителство в планините. Отделно и горите вече не са само държавни - има частни, има на горски стопанства. И рано или късно движението в планините ще трябва да се съобрази и с това. Тоест и много други министерства би трябвало да се включат в дебата за планинския туризъм, ако България иска да разгърне потенциала му.

Ако хижите, собственост на държавата, минат за управление към едно или няколко министерства, ще имаме управление на обществото над тези имоти, които са публична собственост, а не са собственост на няколко лица.

Румен Драганов

член на УС на БТС

Повече туристическа

А ако няма как БТС да стане повече обществено - държавна организация, има и друг вариант.

Тя да бъде освободена от несвойствените си функции да управлява хижи, и да може да се посвети на развитието на организираното планинарско движение. В някои от дружествата сега смятат, че точно превесът на личните над обществените интереси покрай разпореждането с имущество, отблъсква много хора от организираното туристическо движение. При 600 хил. члена в силните му години, сега в БТС членуват едва около 13 хил. души, по информация на Венев.

Що се отнася до онези хижи, които все още са собственост на държавата, една от идеите е да минат към едно или няколко министерство, което да ги отдават на концесия чрез конкурси - дългосрочно и при предварително зададени условия. По сходен модел сега се отдават концесиите на плажовете. Това би могло да бъде министерството на туризма, на регионалното развитие, на младежта и спорта. "Тогава ще имаме управление на обществото над тези имоти, които са публична собственост, а не собственост на няколко лица, които да могат да си ги прехвърлят на синовете и дъщерите си", казва Румен Драганов, член на УС на БТС.