Туристическото движение е живо в страната

Най-голямото туристическо дружество в страната е с близо 800 члена

Нямаме комерсиални цели. Имаме документ за всяка стотинка, влязла или излязла от дружеството, казва Георги Гацин, председател на ТД "Сърнена гора" - Стара Загора

За нас е важно да обединим хората, които искат да ходят в планината организирано, казва Георги Гацин, председател на туристическото дружество на Стара Загора - "Сърнена гора", което е най-голямото в страната и член на БТС.

Членовете му варират - били са до 1000, сега са около 780. Те са най-различни хора на най-различни възрасти. Има и много силна младежка секция от 70 човека - хора до 27-28 г.

ТД "Сърнена гора" обединява девет клуба, - всеки със собствени управителни органи - по спелеология, алпинизъм, ски туризим, ориентиране, пешеходен, вело, воден клуб и пр. С измененията в Закона за спорта на клубовете се наложило да се пререгистрират като юридически лица, за да могат да влязат в съответните федерации, защото според закона не могат да членуват другаде. Членовете им обаче членуват и в ТД "Сърнена гора".

"Това голямо дружество се получи, защото хората, които са го основали преди 120 години са сложили някакъв ред и рамки, които всяко следващо поколение в управлението на дружеството следва като посока, казва Георги Гацин. "Нямаме комерсиални цели", добавя той.

ТД "Сърнена гора" има годишни приходи между 160 до 180 хил. лева, които идват от наеми на имущество и няма друга стопанска дейност. От приходите задължително 30% не се харчат. С останалите се финансират клубовете (с около 70 хил. лева годишно) и се издържат няколко души на щат. Дружеството има собствена сграда, строена през 1984-1985, част от която отдава под наем, две хижи, които стопанисва. То е и единственото /в България, което след 2000 г. е купувало имоти - с икономисани средства са купени три офиса в Стара Загора, които сега се отдават под наем.

Има ясен принцип за финансиране на спортните клубове и той е на база дейността им от предишната година. Календарът с мероприятията се прави още от предходната година и строго и поименно по маршрутен лист се отчитат членовете на ТД "Сърнена гора", които се включват в тях. Само пешеходният клуб има 70-80 събития при 52 седмици в годината, казва Гацин. На всеки участник на ден се полага по една точка. А бройката при по-специализираните клубове, с по малко членове, като тези по спалеология, по алпинизъм, се индексират с 1.9. Наличният бюджет се разпределя между клубовете за следващата година, на база на точките им и всеки от тях знае предварително с какво ще разполага.

"Нито една стотинка не може да влезе или да излезе от дружеството, без документ", казва Георги Гацин, като самият той по професия е икономист-счетоводител, но за да е всичко чисто ТД "Сърнена гора" ползва услугите на външна фирма. Така трябва да е в една обществена организация, казва той.

Карловското дружество "Васил Левски" и неговите пет хижи за пример

Дружеството събира средства на благотворителни балове, инвестира във всички сгради, когато е необходимо и подкрепя хижарите с каквото може.

В карловското туристическо дружество "Васил Левски" членуват малко над 80 човека, най-възрастният от които е на 81 г. Дружеството, основано през 1902 г., обаче е собственик на цели 5 хижи с над 220 легла - старопланинските "Хубавец", "Балкански рози", "Равнец" и "Васил Левски" (най-старата хижа в Стара планина и третата построена в България през 1923 г. ) и "Свежен" в Средна гора.

Обектите са трудни, а за да ги стопанисваш "трябва да ти идва отвътре", категоричен е секретарят на карловското дружество Ангел Рунташки. Самият той случайно става секретар преди малко повече от 10 г., без почти никакъв опит в планината, като изключим една паметна спасителна акция като войник, когато заедно с още 7-8 човека помагат на овчар, получил удар в Стара Планина.

До хижа "Васил Левски" например, пътят е близо пет часа от Карлово, а доставките се осъществяват само с коне. Хижата е построена с дарения, разказва Рунташки - с кантар на центъра на Карлово, където всеки е могъл да даде средства с едно условие: те не трябва да са по-малко от килограмите му, т.е., ако човек тежи 50 кг, може да дари най-малко 51 лв.

Стопанинът на хижата е горе от близо 50 г. и по думите на Рунташки не се знае какво ще се случи с хижата, ако него го няма.

"Трудно се намират хора за работа на такива тежки хижи, до които няма достъп (с автомобил - бел.ред.). Само през тази година сме направили три смени - през април нов хижар на х. "Хубавец" и в началото на септември на х. "Равнец", където последния хижар издържа шест месеца", обяснява Рунташки. Всички договори са еднотипни - със символични наеми, еднакви задължения и планове за развитие на хижата и срок от пет години, като ако се наложи заради някаква възможност за финансиране, срокът се удължава.

Хижарите имат пълна свобода на действие, твърди секретарят. "Ако ме питате колко е нощувката на хижите, не знам, никога не съм ги питал. Дали сме им поле за изява. Казали сме им само, че трябва да бъдат усмихнати и да привличат туристите. Когато дойде човек - да му се напълни душата", обяснява Рунташки, защото по негови думи най-добрата реклама е тази от доволния турист. Той рядко посещава хижите през уикенда, за да не притеснява стопаните, но често обикаля по пътеките между хижите и разпитва туристите, без да се представя, за да разбере от какво са доволни и от какво не, как са си прекарали и пр.

Проблеми не липсват - от недостатъчните дърва за огрев до обгрижването на трите ВЕЦ-а, изградени през 60-те години на миналия век по поречието на р. Старата река за нуждите на всяка от хижите ("Хубавец", "Балкански рози" и "Васил Левски"), а бързата реакция е важна. "Зимата на "Балкански рози" замръзнаха 10 тръби. Имахме 1000 лв резерв оставен, купихме тръби и хора на ръце ги качваха и ги сменяха", разказва Ангел Рунташки, "защото няма как да оставим нещата така".

Финансова помощ не получават - нито от държавата, нито от БТС. Намерили са друг начин - вече 13 г. подред ежегодно организират благотворителни балове и търгове, където хора от региона и България събират средства, които целево се изразходват за хижите. "През 2022 г. събрахме 22 хил.лева от бала, 15 хил.лева платихме за х. "Свежен", защото не беше изцяло наша. След това събрах всички наематели и им казах - имате толкова пари, чакам поръчки. Никога не сме ги делили, помагаме на всички по равно", обяснява Рунташки. Освен това ежегодно до 1 март всеки хижар казва от какво ще има нужда тази година.

С малкото останал ресурс "Васил Левски" активно си сътрудничи с околните дружества в Сопот, Хисар, Калофер и пр. и организира походи в Стара планина, но наблюденията са, че младите хора предимно ходят в планината самостоятелно.