Хижите - дадени безвъзмездно и безсрочно

Така съюзът, който е организация с нестопанска цел, изведнъж се оказва със стотици имоти, които трябва да обслужва, наред със задачата да развива планински туризъм - тоест с дейности, иначе по силата на няколко министерства. Дейността е неприсъща за него и той логично предоставя хижите - сравнително равномерно, на дружествата по места. През 2006 г. с голямата част от тях са подписани договори за "безвъзмездно и безсрочно" отдаване. БТС си оставя не повече от 20 обекта.

Дружествата пък ги преотдават на крайните наемали - хижарите, за да изкарат някой лев, за да финансират дейността си, и хижата да се стопанисва.

Договорите за "безвъзмездно и безсрочно" водят след себе си едновременно няколко проблема. С тях БТС се отказва от официални приходи от хижите (отделен въпрос са съществуващите подозрения за неофициални), лишава държавата от данъчни постъпления и отваря вратата за приватизация чрез констативни нотариални актове.

Сега, въпреки че на хартия БТС стопанисва 185 хижи, приходите му от наем от тях са едва 397 хил. лева за 2022 г.. За сравнение от наем на една хижа и четири обекта, едно от големите туристически дружества в страната изкарва половината на тази сума годишно. Второто по значимост перо в отчета на съюза за 2022 г е 269 хил лева приходи от продажба на стоки - вероятно в това число туристически книжки. Известно е, че движението "Опознай България - 100 национални туристически обекта" е с голям принос за бюджета на организацията.

"Когато всичко е "безвъзмездно и безсрочно" няма начин да се определи какви пари се дължат за данъци на НАП. Трябва да бъде назначен оценител, който да определи стойността на имота и полагаемия се наем, за да може НАП да си начисли данъците. Но НАП не може да оцени хижата, защото често тя е публична държавна собственост, и като такава няма право да бъде отдавана под наем. Но как да я управляваш, без да си я отдал под наем", обяснява правната каша Румен Драганов, член на УС на БТС, и негов бивш изпълнителен секретар.

Натъкнахме се и на случаи на перфектни наемни договори, в които парите са преведени по сметки, които дори не са на БТС, а на физическо лице. И на фалшиви договори с фалшиви подписи и взаимно отричащи се каузи.

Румен Драганов,

член на УС на БТС

И тотално разграбване

По-големият проблем е, че договорите за "безвъзмездно и безсрочно" дават възможност на желаещите на основание, че са ползвали хижите дълго време, да си извадят констативен нотариален акт и да я приватизират - т.нар. придобиване по давност или иначе казано с помощта на трима свидетели, стопанинът на хижата доказва, че я владее като своя без противопоставянето на собственика ѝ. "Това позволява в момента, в който туристическото дружество си извади нотариален акт, веднага купувач да стане зетят на председателя на туристическото дружество. Защото и част от туристическите дружества са на семеен принцип, и съществуват, заради управлението на една или друга хижа. Така прехвърлянето на собствеността де факто става в семейството за никакви пари", обяснява Драганов.

"Натъкнахме се и на случаи на перфектни наемни договори, в които парите са преведени по сметки, които дори не са на БТС, а на физическо лице. И на фалшиви договори с фалшиви подписи и взаимно отричащи се каузи", казва той.

Не само дружествата, но и БТС си вади констативни нотариални актове за някои държавни хижи - като най-свежият пример са "Тинтява", "Кумата" и "Еделвайс" на Витоша. Но както уверява Лъчезар Лазаров, изпълнителен секретар на съюза, "БТС не е продавало обекти на централно ниво", като не отрича, че "дружествата под една или друга форма са продавали хижи, дадени им за стопанисване и управление и подпомагане на дейността. Извадили са си констативки и те се водят техни. Някои са изключени, някои са напуснали БТС". Конкретна информация за кои хижи става дума - няма.

Разрухата в хижите

Като индиректен ефект тези договори водят и до несигурност в системата на хижите, която никак не предразполага за инвестиции в тях. Ефектът е застой, мръсотия, неподдържани хижи, и експлоатация на хижите на макс. Причината е, както обяснява по друг повод председателят на БТС Венцислав Венев, че "реално тези обекти се стопанисват на договор, който може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие".

Всичко това поставя туристическите дружества в зависимост от управата в БТС. Освен това правят позицията на хижаря, чиято професия и без друго е трудна, доста проветрива. "Не виждам смисъл да инвестирам каквото и да е било в хижата, защото в момента, в който стане по-добра, веднага ще дойдат и ще ме изгонят. И без друго мутрите стоят тук и ми броят човекопотока, за да сметнат дали хижата ще им е рентабилна", беше обяснил преди десетина години един хижар.

Днес ситуацията не е твърде различна, а работещ вариант не е намерен - защото едновременно хижите изискват големи инвестиции, които БТС залагат в договорите, но и поставя малък срок, в който често хижарите не получават сигурност за възвръщаемост. "Няма човек, който да инвестира стотици хиляди левове, за да оправи сградата, ако знае, че след пет години договорът може да не бъде продължен. Хората ги стопанисват, колкото сградите да не се разпадат. Омагьосан кръг", казва Петър Стоянов, доброволец от Български планинарски съюз и помощник-хижар на Витоша.

Периодично се чува за хижари, изгонени от БТС. Наскоро имаше скандал със смяна на хижари на х. "Христо Смирненски" над Белмекен. БТС твърдеше, че наследниците на хижаря са отказали да влязат в дълговете му, а те отричаха и твърдяха, че са били изгонени. Друг случай - с туристически дом "Никола Габърски" над Троян в сектора обясняват така: "Сменят бравата, изхвърлят хижаря, назначават свои приятели, и след време хижата затваря, защото се се е оказало, че не е толкова лесно да го работиш". На сайта на БТС в средата на септември се търсеше нов стопанин за него.

Категорично не смятам, че хижите трябва да се приватизират. Но трябва да има някакъв механизъм, чрез който дружествата, или хората, които ги стопанисват да бъдат финансово подпомагани от държавата. ,

Лъчезар Лазаров

изпълнителен секретар на БТС

И стремежът към приватизация

Тази ситуация прави съвсем естествен стремежът на хижаря да иска да стане собственик на хижата, вместо да зависи от волята на хората в дружеството, а и на БТС, и за да задържи работата си, понякога да е принуден да прибягва до практики, които не харесва. В някои случаи приватизацията дава положителен ефект - в хижата се инвестира и тя се поддържа по-добре. Друг път се превръща в лична резиденция и се затваря за туристите. Но дългосрочно моделът дори с успешната приватизация на хижите не винаги е устойчив.

"Това, което виждам с очите си, че при смърт на хижаря или при фалит на дружеството, в някои случаи имотът става необитаем. Хижарството е тежка професия, свързана с физически труд, равносилна на заточение в Сибир, и често наследниците не я избират за себе си. Затова има толкова обезкостени имоти в планините. И дори някой друг да иска да ремонтира хижата, няма как да го направи, защото тя е с чужда или с неизяснена собственост", казва Румен Драганов.

Дава за пример хижа "Мукански" над Скравена, която частично е прехвърлена на дружеството, което отдавна не се занимава с нея, а и не се знае дали съществува.

"Категорично не смятам, че хижите трябва да се приватизират. Но трябва да има някакъв механизъм, чрез който дружествата, или хората, които ги стопанисват да бъдат финансово подпомагани от държавата. Ремонтът на един покрив вече е 100 хиляди лева. Нито дружеството има възможност да го смени, нито самият хижар", казва Лъчезар Лазаров, изпълнителен секретар на БТС.

Новият УС започва да предоговаря

През 2019 г. е избран сегашният УС на БТС, който дава надежди за промяна - в него влизат нови хора и представители на големите туристически дружества. Този състав започна с един огромен скандал - една от първите работи на първия му председател (сегашният е трети подред бел.ред.) е да отдаде култовата Централна планинска школа "Мальовица" дългосрочно под наем на фирми, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки.

С това е подпомогнато отдавнашното желание на бизнесмена да превърна долината, която е емблематична за туристическото движение в България, в пети национален ски курорт и да тръгне по модела на масовия туризъм. По-рано БТС е предоставило на лица, свързани с Ковачки и хотела си "Мальовица" като това не става без вътрешна съпротива. Засега съюзът все още удържа на апетитите на свързаните с бизнесмена лица за хижа "Мальовица", където беше преподписан договор със сегашните наематели.

Въпреки това "родилно петно" новият УС действително размърдва водата. Въвежда конкурси за отдаване на обекти, стандартни договори за наем и най-важното - тръгва да предоговоря договорите за "безсрочно и безвъзмездно" отдаване под наем. Преподписва със същите хора, на със срок и наемна цена.

От отчета на дейността за 2021 г. става ясно, че подобен процес е започнал с обектите на ТД "Кайлъшка долина", ТД "Рилски спортист", ТД "Вихрен 125". Тези дружества, заедно с "Юндола", УС на БТС изключва и заради това, че са предприели действия за промяна и разпоредителни сделки със собственост, която не им принадлежи. Тоест, издали са констативни нотариални актове в своя полза. Съдейки по отчета, сегашният УС на БТС ги атакува в съда.

Аргументите са, че в някои от случаите става дума за публична и частна държавна собственост, която няма как да бъде взета с констативен нотариален акт, отделно че е нямало и как да бъде отдавана под наем. Други аргументи при обжалването са, че няма как дружество, създадено през 1992 г. по Закона за юридическите лица с нестопанска цел да претендира, че е собственик на нещо, построено през 1920-1930 година или през 1950-1960 година, когато то не е съществувало като юридическо лице.

Румен Драганов обяснява, че се сблъскват с нежелание на което и да е министерство да се припознае като отговорно за тази държавна собственост и с апатия у повечето областни управители. "Защото ако се признае за собственик, то трябва да има поведение на такъв и да даде пари, например за дограма. А те имат поведение на хора, които бягат от собственост".