Тръмп отново надвисва над Европа

Според проф. Робърт Шапиро от катедрата по политология на Columbia University трябва да очакваме още от същото и вероятно по-лошо от Тръмп спрямо отношенията между САЩ и Европа. "Той ще подкрепи мита, ако те изглеждат като начин за икономическо подпомагане на страната, макар републиканците да критикуват високите цени, игнорирайки факта, че тарифите могат да доведат по поскъпване. Освен това Тръмп отново ще твърди, че Европа не плаща своя справедлив дял за собствената си защита и за НАТО (независимо дали това до известна степен е така или не). На последно място той е заплаха за американския ангажимент към алианса, заради което в Закона за оторизиране на националната отбрана, който беше прокаран с гласовете и на демократите, и на републиканците, пише, че президентите не могат да оттеглят страната от НАТО без одобрението на Конгреса", казва пред "Капитал" Шапиро. Но допълва, че ако републиканските поддръжници на Тръмп контролират Камарата на представителите и Сената след изборите тази година, всичко може да стане възможно. Което кара европейците да бъдат нащрек.

Охлаждане с Европа

Тръмп постоянно води пред останалите претенденти за републиканската президентска номинация в социологическите проучвания, което подсказва, че може той да бъде избран за кандидат за държавен глава на Републиканската партия. Ако пък спечели и ноемврийския вот, най-лошият сценарий за ЕС би бил съюзът да получи негова версия, която е по-непредвидима от тази, която познава.

Тръмп е заплаха за американския ангажимент към алианса, заради което в Закона за оторизиране на националната отбрана пише, че президентите не могат да оттеглят страната от НАТО без одобрението на Конгреса.

Робърт Шапиро

професор в катедрата по политология на Columbia University

"Втори мандат на Тръмп в Белия дом ще донесе сериозни отстъпления от американските позиции във външната политика. Той ще продължи своята война по отношение на НАТО и своите свадливи отношения с Европа и голяма част от останалия свят. Освен това ще спре да финансира Украйна във войната й с Русия", посочва пред "Капитал" Пол Бек, професор по политически науки от Ohio State University. Според него две неща охарактеризират позициите на Тръмп. "Първо, той е изолационист, който продължава една дълга традиция, особено изразена в годините преди влизането на САЩ във Втората световна война, за обръщане на вниманието навътре и за изоставяне на лидерството на световната сцена. Дори предложенията му към Русия представляват вид изолационизъм - охлаждане на опозицията към авторитарния свят. Второ, неговото изоставяне на американското лидерство е мотивирано от нещо друго, в известен смисъл далеч по-смущаващо. Той е фокусиран върху търсенето на възмездие спрямо всички, които му се противопоставиха, карайки федералното правителство да атакува всеки, който според него е враг. Това е личностно, а не политически ориентирано, макар че има политически последствия", коментира Пол Бек.

Предвид високите залози би могло да се предположи, че европейските лидери работят по план, който да приложат в случай на завръщане на Тръмп. Но проучване на Politico сред двадесетина дипломати, експерти и правителствени представители в ЕС показва, че подобно нещо не се случва. А рисковете са съвсем реални.

Доц. Искрен Иванов, преподавател по международна сигурност и управление на конфликти в СУ, очаква Вашингтон да подели Европа на две части - тези държави, които внасят минимум 2% от БВП за отбрана към НАТО, и онези, които не дават толкова. "Това, което Тръмп ще направи, е да отвори президентското си тефтерче, да види кой колко плаща за алианса и тези страни, които внасят достатъчно, ще могат да разчитат на американската военна подкрепа, докато останалите няма да могат да я приемат за даденост. От една страна, някой би казал, че това би запазило НАТО във вида, в който съществува в момента, и би спомогнало по някакъв начин все пак САЩ да имат ангажимент към алианса. Но всъщност този сценарий би означавал началото на края на НАТО, тъй като един фрагментиран алианс, в който монополистът на сигурността - САЩ, не желае да поема твърди ангажименти към всичките му членове, е обречен на провал", твърди пред "Капитал" доц. Иванов.

Същността на НАТО е чл. 5 за колективната отбрана. И според преподавателя в СУ, ако САЩ се отдръпнат от твърдия си ангажимент към Европа, ако решат да изтеглят част от войските си от континента или ако започнат да се колебаят дали да помогнат на държави, които не плащат достатъчна част от БВП за отбрана, тогава единството в алианса ще пострада. "В краткосрочен план това ще блокира работата на военния съюз, а в дългосрочен ще доведе и до неговото обезсилване. Самият Тръмп казва, че за него приоритет е сдържането на Китай, както и сигурността на Тайван. А по отношение на Русия, както стана ясно по време на първия му мандат, той е склонен да прави компромиси", обобщава доц. Иванов.

Тръмп е фокусиран върху търсенето на възмездие спрямо всички, които му се противопоставиха, карайки федералното правителство да атакува всеки, който според него е враг.

Пол Бек

професор по политически науки от Ohio State University

Политологът Владимир Шопов смята, че на първо място при евентуалното си завръщане Тръмп ще бъде фокусиран върху политическото си оцеляване предвид съдебните дела срещу него и върху личностното отмъщение срещу тези, които възприема за врагове. Чак след това се нарежда идеологическото измерение, което в неговия случай е некохерентно, тоест не е ясно точно какво следва и в каква последователност. "Основният проблем на втори мандат на Тръмп е несигурността - по какъв начин и по каква конкретна логика в даден момент той взима решения. Иначе във външната политика, която е най-важна за нас, ако оставим настрана стиловите и културните разминавания, сравнително бързо заплахата за отношенията между САЩ и Европа беше овладяна чрез едно частично предоговаряне на някои от параметрите на двустранните връзки. Мисля, че това ще е валидно и за втория му мандат. Със сигурност ще има момент на напрежение, но ще има и възможност за предоговаряне, например в посока по-голям финансов ангажимент към собствената отбрана", казва пред "Капитал" Владимир Шопов.

Някои европейски политици биха били доволни от връщането на Тръмп в Белия дом. Унгарският премиер Виктор Орбан наскоро обяви, че бившият американски президент е човекът, който може да "спаси западния свят", като сложи край на войната в Украйна. Според доц. Искрен Иванов обаче при такъв развой руският държавен глава Владимир Путин ще бъде насърчен, най-малкото защото Тръмп неведнъж е заявявал, че с Русия "можем да правим бизнес заедно", което означава, че може да се очаква някакво сближаване на позициите. "Предвид геополитическата обстановка това ще е един по-дълъг процес, но той ще започне с разрешаването на конфликта в Украйна по начин, който устройва Москва, и оттам-нататък САЩ ще се фокусират изцяло върху сдържането на Китай. Най-лошото при този вариант е, че тук едва ли ще става въпрос за балтийските страни или за Полша, а всъщност буферът ще бъде в Черно море, което касае пряко и сигурността на България", посочва преподавателят в СУ.

Владимир Шопов също смята, че руският президент ще бъде окуражен в Украйна и това е риск, за който отсега трябва да се подготвим: "Но е по-вероятно да си представим, че Киев ще бъде форсиран да приеме сега очерталото се статукво, отколкото да предположим, че Путин задължително ще предприеме някаква нова офанзива."

България на масата на големите?

България също ще почувства ефектите, ако обитател на Белия дом стане отново Тръмп. "Отношението към нас ще зависи от това каква е външната ни политика в областта на отбраната. По време на първия мандат на Тръмп българското правителство плащаше над 2% от БВП за отбрана в НАТО поради факта, че инвестирахме средства за закупуването на F-16. Тогава на традиционната вечеря, която обикновено се състои след срещите на върха на държавните ръководители в НАТО, Тръмп покани лидерите само на онези страни, които дават повече от 2% от БВП. На тази вечеря тогава присъстваше България, но Франция, Германия и Канада не бяха поканени", коментира доц. Искрен Иванов. И допълва, че ако си плащаме за НАТО, политиката на САЩ не само няма да се промени, а и ще стане още по-решителна в подкрепа на България. В обратния случай ще изпаднем в периферията на алианса.

Разрешаването на конфликта в Украйна ще е по начин, който устройва Москва, и оттам нататък САЩ ще се фокусират изцяло върху сдържането на Китай.

Доц. Искрен Иванов

преподавател в СУ

Владимир Шопов обобщава, че пред страната ни стои един по-общ външнополитически въпрос през следващите години - продължавайки да бъдем полупериферия във всяко отношение, как една смяна на ръководството на САЩ реално ще се отрази на нашата сигурност. "Не смятам, че нов мандат на Тръмп ще доведе до някакво непосредствено нарастване на прекия риск, по-скоро заплахата е от замразяване или регрес по отношение на консолидирането на външните флангове на НАТО. И, разбира се, по двустранна линия е ключова американската подкрепа в няколко решаващи области за сигурността в страната - като например военната реформа и енергийното разкачване от Русия", заявява политологът. Той припомня за инициативата "Три морета", насърчаваща сътрудничеството по оста Балтийско - Адриатическо - Черно море, и как точно по времето на Тръмп САЩ много решаващо дадоха своята подкрепа за нея.

Що се отнася до регионалното измерение, Шопов очаква насърчаване на опит за тристранно (или с повече участници) предотвратяване на несигурността в района. "Ще има поне първоначален елемент на разклащане, но не мисля, че Тръмп задължително би стигнал до радикално отричане на необходимостта от съюзници, особено ако отношенията с Китай ескалират или ако той не получи точно това, което иска от отношенията с Путин. В този случай политиката може да остане близка до това, което виждаме в момента", твърди Владимир Шопов. И допълва, че в момента в САЩ по много линии протича институционализиране на сегашния дневен ред, тоест вкарването му в такава управленска и административна рамка, че после да бъде по-трудно статуквото да бъде разглобено, ако дойде друг ръководител в Белия дом.

ЕС има шанс да се вгледа в себе си

Възможността Тръмп да поеме отново управлението в САЩ може да послужи като катализатор за мобилизирането на ЕС да работи повече за собствените си отбранителни сили. Войната в Украйна вече промени нещо много фундаментално в Европа - в момента протича укрепване на военната индустрия, наблюдава се един регионален подход към сигурността, Полша и балтийските страни градят своя отбранителна идентичност, развиват се националните способности за защита, а дискусиите в Западна Европа наблягат на нуждата от подсилване на фронтовите държави. При един непредвидим Тръмп всички тези динамики ще се усилят, като според Владимир Шопов в месеците преди неговия евентуален втори мандат дори ще бъдат допълнително форсирани, за да се вкоренят на ниво ЕС.

По двустранна линия е ключова американската подкрепа в няколко решаващи области за сигурността в България - като например военната реформа и енергийното разкачване от Русия.

Владимир Шопов

политолог

Доц. Искрен Иванов обаче не смята, че Европа ще избърза със създаването на собствени въоръжени сили. "Това е поради една проста причина - онова, което прави ЕС уникален, е, че имаме европейска социална държава. Тя генерира социална сигурност за европейците - те имат право да ползват безплатно здравеопазване, безплатно образование и право на пенсии. Неща, които в САЩ се възприемат като привилегии. Когато в миналото американските администрации започват да влагат повече средства за сдържане на СССР, ситуацията там се променя и страната започва да отделя повече пари за оръжие, а не толкова за социална държава. Същото ще се случи и с ЕС, ако съюзът реши да изгражда собствена армия. Германия би била съгласна с този план, но Франция би била против", казва доц. Иванов. Според него на този етап американската военна подкрепа остава единствената алтернатива, на която Европа може да разчита. Остава обаче въпросът дали след ноемврийските избори в САЩ ще продължава да бъде така.