Коментар | Отзвук от Мюнхен 2024: Европа трябва да се вземе в ръце

Но най-големият хлад дойде от очертаващата се перспектива за второ президентство на Доналд Тръмп, което ще отслаби НАТО и ще увеличи напрежението с Китай. Моментът не може да бъде по-лош: Русия може да се опитва да изпрати ядрени оръжия в Космоса, а бюджетът за отбрана на Китай достигна рекордно високи стойности.

Неподготвената Европа

На сцената на конференцията диалогът беше най-вече за успокояване на европейските съюзници (както е впрочем и всяка година). В коридорите обаче американски участници предупреждаваха европейците, че трябва да започнат да се подготвят да се грижат за себе си.

За съжаление, правителствата на Европа засега се оказват недорасли за задачата - и то въпреки голямата сухопътна война на континента, заплахата от регионална война в Близкия изток, нарастващата нестабилност в Западните Балкани и хибридната война, достигнала дълбоко в европейското общество. "Без сигурност всичко останало е нищо", заяви германският канцлер Олаф Шолц.

Ситуацията изглеждаше много по-добре само преди една година. Вдъхновени от проявата на смелост на президента Володимир Зеленски и неговите украинци, западните демокрации се обединиха в подкрепа на украинците, когато те навлязоха във втората година на пълномащабна война. Военната и финансовата помощ бяха изпратена бързо, а трансатлантическото партньорство беше толкова силно, колкото не е било в продължение на много години. Имаше голяма надежда за очакваната лятна офанзива, която украинските военни щяха да започнат със западна подкрепа.

Сега настроението е мрачно, а стратегическите предизвикателства пред Европа се множат. Тя трябва да укрепи икономическата си сигурност в лицето на по-настъпателен Китай, да подобри отношенията си с други страни извън НАТО и да изгради собствена отбрана. Европейските лидери спешно се нуждаят от план за постигане на тези цели.

Нов доклад на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), подкрепен от социологическо проучване в 12 държави - членки на ЕС, проследява общественото мнение сред европейците две години след началото на войната на Русия в Украйна. Средно 10% от европейците вярват, че Украйна ще победи. Преобладаващото мнение е, че "компромисно споразумение" ще сложи край на войната. Според авторите на доклада тези нагласи се дължат на застоя в украинската контраофанзива, нарастващи притеснения за завой в американската политика и въздействието върху хода на войната на евентуална победа на Тръмп.

Как да приключи войната на Русия в Украйна

В Европа подкрепата за Украйна е голяма. Въпреки това анкетираните в някои страни биха предпочели да тласнат Киев към споразумение с Русия. Швеция, Португалия и Полша подкрепят Украйна за възстановяване на териториалната й цялост (съответно 50%, 48% и 47%). В Унгария (64%), Гърция (59%), Италия (52%), Румъния (50%) и Австрия (49%) преобладава идеята Киев да постигне споразумение с Русия. В други държави общественото мнение е разделено - във Франция 35% подкрепят териториална цялост на Украйна срещу 30% за споразумение с Русия; в Германия - 32% срещу 41%; в Нидерландия - 34% срещу 37%; и в Испания - 35% срещу 33%.

Мнозина смятат войната в Украйна за екзистенциална за Европа. На въпроса кой конфликт - войната в Газа между Израел и "Хамас" или войната на Русия в Украйна, е имал най-голямо въздействие върху тяхната "държава" и върху "Европа", съответно 33% и 29% от респондентите избират Украйна. Малцина избират конфликта в Газа. Това предполага, че европейците все повече тълкуват войната в Украйна и нейния изход като регионално значим въпрос, за който те носят отговорност.

Факторът Тръмп

Европейците смятат възможното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом за "разочароващо"; 56% от анкетираните биха били "някак разочаровани" или "много разочаровани", ако Тръмп бъде преизбран за президент на САЩ. Унгария е единственото изключение - 27% от унгарците посочват, че биха били "доволни" от този резултат, докато само 31% казват, че биха били "разочаровани". Тези, които се надяват на победа на Тръмп, представляват мнозинство сред привържениците само на една голяма политическа партия - унгарската FIDESZ. Освен това сред европейците има опасения, че Доналд Тръмп ще повлияе негативно на хода на войната - 43% смятат, че втори президентски мандат на Тръмп ще направи победата на Украйна "по-малко вероятна", докато само 9% изразяват противоположното мнение.

Малко над 40% от европейците смятат, че ЕС трябва или да "увеличи", или да "запази" подкрепата си за Украйна на сегашните нива в случай на оттегляне на помощта от страна на САЩ при Тръмп. Само 20% биха увеличили подкрепата за Украйна, за да компенсират изтеглянето на САЩ, а 21% посочват, че биха предпочели да запазят нивото на подкрепа непроменено. Една трета от анкетираните биха предпочели ЕС да последва примера на САЩ и да ограничи подкрепата за Киев.

Авторите на доклада отбелязват, че две години след началото на войната европейците не са в "героично настроение" или дори оптимисти за ситуацията в Украйна. Въпреки това ангажиментът на европейците с предотвратяването на руска победа не се е променил. Това твърдение е подкрепено от по-широка обществена позиция, че дори при евентуално оттегляне на САЩ ЕС трябва да запази или да увеличи подкрепата си за Киев.

Мюнхен можеше да бъде мястото, където европейските лидери да се изправят и да кажат: "Ако американците се отдръпнат, ние ще поемем щафетата." Вместо това посланието, което се чува най-често както от европейците, така и от американците, беше: "Демокрацията отнема време." Макар и да е вярна по принцип, Украйна няма време за такава безотговорност. Сигурността, свободата, демокрацията, върховенството на закона и човешкото достойнство са заложени на карта в Украйна. Както каза Зеленски: "Диктаторите не излизат във ваканция."

Европа е изправена пред решителен агресор, който със сигурност ще продължи провокациите си. Само ако Западът ефективно подкрепи Украйна, Путин ще разбере, че е обречен на провал. Ситуацията изисква краткосрочни действия и дългосрочна ангажираност - всичко това изисква различно лидерско мислене. Повечето европейски граждани биха били възприемчиви към промяна в тона преди европейските избори.