Анализ | Дисекция на българската инвестиционна стагнация

• Инвестициите в дълготрайни нематериални активи бележат известен ръст след 2016 г. и са над стойностите в Хърватия и съпоставими със стойностите в Румъния. Това по себе си е добра новина, тъй като инвестициите в нематериалните активи са смятани за по-важни за дългосрочния ръст на БВП в сравнение с инвестициите в материални активи.

Преглед на оригинала

• След сериозния инвестиционен бум и спад в периода 2005-2015 г., инвестициите в жилищни сгради се стабилизират на нива малко под 3% от БВП, което е много близо до нивата в Румъния и Хърватия. За разлика от България в другите две страни не се наблюдава бум на жилищното строителство в периода непосредствено преди кризата от 2009 г.

Преглед на оригинала

• Инвестициите в други сгради и съоръжения (инфраструктура) са типът дълготраен актив, при който се наблюдава най-голямото раздалечаване между България и Румъния и до известна степен c Хърватия в годините след 2015. В тази група са включени инфрaструктурните съоръжения и нежилищните сгради като заводи, офис сгради, търговски площи и други. При тези инвестиции се наблюдава силна отрицателна тенденция в периода след 2015 г. и към 2023 г. те са на най-ниските си нива за последните две десетилетия.

Преглед на оригинала

• При транспортните средства се наблюдава траен спад след 2007 г. и в трите страни, като спадът в България е най-продължителен.

• При инвестициите в други машини и оборудване (долен десен панел на фигурата) се наблюдава стабилно ниво с известни флуктуации във времето. За този показател инвестициите са съпоставими с тези в Румъния и превишават тези в Хърватия като дял от БВП. Това като цяло е положителна новина по отношение на темпа на технологична модернизация на българската икономика.

Преглед на оригинала

Прегледът на капиталообразуването по видове активи показва, че основните проблеми пред инвестиционната активност в България са свързани с крайно ниския дял на инвестициите в нежилищни сгради и инфраструктура, както и при инвестициите в транспортни средства. Сериозната разлика по отношение на инвестициите в нежилищни сгради и инфраструктура (разлика от около 7 процентни пункта спрямо Румъния към 2023 г.), както и неблагоприятната тенденция през последното десетилетие е риск за дългосрочния растеж на продуктивността на икономиката. Тъй като в тази група влиза ключова публична инфраструктура като пътища, ВИК съоръжения, железопътни линии, мостове и други, неблагоприятната динамика при този вид дълготрайни активи изисква по-сериозна ангажираност към капиталовите инвестиции от страна на правителството или по-активни стъпки към ангажиране и стимулиране на частния сектор при строителството и експлоатацията на инфраструктура.

По отношение на транспортните средства, трайното намаление в инвестиционната активност за този тип активи носи риск от забавяне на зеления преход на българската икономика по отношение на транспорта, който представлява около 25% от въглеродните емисии в ЕС според Европейската агенция за околна среда.

При нематериалните активи и инвестициите в машини и оборудване не се наблюдават отрицателни тенденции. Все пак инвестициите в нематериални активи трябва да догонват много по-високите стойности за по-развитите икономики в ЕС (около 4% от БВП). Също така инвестициите в машини и оборудване могат да бъдат стабилизирани на относително по-високи нива, което ще допринесе за по-бърза технологична модернизация на икономиката. Добре структурирани и финансирани политики, насочени към стимулиране на инвестициите в тези видове дълготрайни активи под формата на субсидии и грантове за иновации и технологична модернизация, биха имали положителен ефект за ускоряване на ръста на производителността. Освен тези политики е необходимо и продължаване на усилията за структурни реформи в правораздавателния сектор, които да увеличат сигурността и предвидимостта на инвестиционната среда.