ФнФ и ЕИФ ще разпределят 750 млн. евро в български компании в следващите години
Тези и още възможности за финансиране на бизнеси от страната бяха обявени по време на годишната среща Financial Summit 2024
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В края на 2023 г. изтече срокът на петте фонда за дялово инвестиране на средствата, които държавният Фонд на фондовете (ФнФ) управлява, което силно сви възможностите за компаниите, търсещи рисков капитал. Сушата обаче няма да продължи за дълго. В следващите две години ФнФ планира да подкрепи българските компании с 350 млн. евро капитал през 8 нови фонда. А в същия период Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) ще разпредели 400 млн. евро рисков капитал в поне пет нови фонда. Тези, и още няколко финансови опции, обявиха участниците в дискусията "Инвестиционни възможности за подкрепа на бизнеса и предприемаческата екосистема" на годишната конференция на "Капитал" Financial Summit 2024.
Още за растящите
"Изключително доволни сме от начина, по който работим с всички наши партньорски институции. Целим пазарът да остане максимално покрит откъм финансиране, да имаме фондове, които да могат да подкрепят целия жизнен цикъл на компаниите", заяви по време на срещата зам.-министърът на иновациите и растежа Мартин Гиков.
"Доста са инструментите, които предстоят, докато трае изборът на фонд мениджъри от страна на ФнФ и ЕИФ. Такава възможност например е Фондът за иновации на НАТО, в който българското правителство участва и една българска компания вече е на етап term sheet (предварителен договор с основни клаузи) , което предполага, че ще получи инвестиция", добави Гиков. Той изреди и други налични възможности за подпомагане и финансиране на локални компании, включително и безвъзмездните средства на Европейския съвет по иновации (EIC), който през изминалата седмица направи първото си капиталовложение в българска компания в размер на 10 млн. евро в авиолинията за дронове Dronamics.
Дялове и извън София
"В последните 10 години българската екосистема преживя огромен ръст, но до голяма степен концентриран в столицата. Въпросът е как ще излезем извън София", коментира по време на разговора Росен Иванов, партньор във фонда за рисков капитал Black Peak Capital.За подпомагане на компании извън столицата новият мандат на ФнФ за фонд "Предприемачество" предвижда 50% от ресурса на обща стойност от 100 млн. евро да бъде разпределен в компании, базирани извън Югозападна България. Разпределението на парите започна по-рано тази година, като в момента тече избора на кандидати за три фонда, два в размер на 30 млн. евро и един за 40 млн. евро.
"Скоро ще може да се получава безвъзмезден грант от компании, чийто офиси са в региони от страната, които са неразвити. Компаниите, които влагат средства в офиси и екипи в тези региони ще могат да получат до 40% от инвестицията си обратно", обяви Гиков.
Всички присъстващи бяха единодушни по въпроса за нужда от регионална колаборация. "Европа има следващ хоризонт, който трябва да качи. Как да развиваме и налагаме глобални бизнеси, и как да задържаме най-добрите компании в Европа. Правилото доскоро бе, че ако ставаш глобален шампион искаш да отидеш от другата страна на Атлантика. И това правят повечето компании тук. За да ги задържим, трябва повече рисков капитал, по-големи фондове, които са регионални", потвърди Христо Стоянов, мениджър мандати в ЕИФ.
Какво липсва в местната екосистема
"Една екосистема не е само рисков капитал. Тя е образование, умения, наука, инфраструктура и талант. Как да се стимулира развитието на талант, на умения, това е една тема, по която трябва да се размишлява. Друга е науката. Трябва да има фондове, които са фокусирани върху дълбоките технологии. И вярвам, че това ще се появи в България в рамките на следващите две-три години", коментира Стоянов по време на срещата и добави, че ЕИФ ще избере фонд мениджър за управление на ресурса си в рамките на следващия месец, и още двама такива до края на годината. "А рамките на 2025 г. очакваме фондовете да са 5, ако не и 8", добави той.
Подчерта се и нуждата от свързващ мост между образователната система и предприемачеството. "Това, което излиза от университета, трябва да се комерсиализира и финансира. Без тази инфраструктура, без инкубатори, които да могат да говорят на езика и на бизнес и на науката, нещата много трудно биха се случили. Тук е нашето усилие и с МОН търсим варианти", завърши Гиков.
4 коментара
Наистина би било интересно да се дадат конкретни примери кои компании получатели на пари по тези схеми са постигнали реални успехи и са построили работещ бизнес сега, не обещания за след 5-10 години.
До коментар [#2] от "Rational":
Рисков капитал означава, че доста компании не изкарват нищо, малко изкарват 2-3х, и много малко правят 10х. И от средното аритметично фондът изкарва пари. Идеята е, че парите трябва да се горят бързо за да се постигне растеж максимално бързо и да се види дали идеята има смисъл или не. Ако изгорят парите се приключва. В това отношение създателите обаче вкарват животовреме, което никой не може да им върне. За инвеститорите това са просто пари, които ще избият от друг стартъп. Затова и се работи на високи обороти и бързо горене. При оцелелите изходът е след около 7 години. Като през това време може да има нови рундове да заемане на капитал, което да намали собствеността на създателите (да я разводни). Фондовете обичат да станат мажоритари, с което да могат да управляват изхода. Създателите си тръгват с може би 20% (общо) накрая, ако има акции и за служителите. Общо взето вземането на рисков капитал си е като сделка с дявола.
До коментар [#3] от "ekp351157130":
Да, всичко това е вярно, когато става въпрос за частен капитал. Но тук говорим за публични средства, които би трябвало да се разпределят по-конвервативно и разумно.
Например, ето "портфолио" на един от фондовете: https://www.innovationcapital.bg/portfolio
Веднага се вижда, че са вкарали пари в 3 "старт-ъпа" за здравословни барчета и са финансирали 2 компании (всъщност приложения) за спасяване на храна.
Имат и 1 инвестиция в нещо, което се опитва да конкурура безплатното Google Forms, при това изцяло на български, със сайт, приличащ на правен от ученик, незнаещ що е то Wordpress. Естествено, компанияата няма никакви приходи вече 2 години, но това не е попречило на фонда да вкара 100 хил. лв. още по време на осноноването на фирмата.
Как се разпределят парите, какъв е ефектът от това - никой не казва. Но за 10 години работа на ФнФ, все трябваше да имат по-добри идеи как да уползотворят тези публични средства, от това да наливат пари във вятърни мелници като Дронамикс.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.