Коментар | Готови ли сме за творческо унищожение от AI

Другият фактор е възходът на Силициевата долина, където технологичните предприемачи превърнаха "разрушението" в ясна стратегия от самото начало. Google се зае да наруши бизнеса с търсенето в интернет, а Amazon - с продажбата на книги и впоследствие с повечето области в търговията на дребно. След това дойде Facebook с мантрата "движи се бързо и разбивай нещата" - социалните медии трансформираха нашите социални отношения и начина, по който общуваме, с един замах на творческо унищожение. Интелектуалната привлекателност на тези теории се крие в превръщането на разрушението в очевидни ползи. Но докато Шумпетер посочваше, че процесът е болезнен и потенциално опасен, днешните разрушителни иноватори виждат само печелившите му страни. Както пише рисковият капиталист Марк Андрийсън: "Ръстът на производителността, задвижван от технологиите, е основният двигател на икономическия растеж, растежа на заплатите и създаването на нови индустрии и нови работни места, тъй като хората и капиталът непрекъснато се освобождават да правят повече важни, ценни неща, отколкото в миналото."

Предвид надеждите, възлагани на изкуствения интелект (AI), би било добре да преоценим тези идеи. Историята показва, че безмилостната съпротива срещу съзидателното унищожение води до икономическа стагнация. Но това не означава, че унищожението трябва да се празнува. Вместо това трябва да го разглеждаме като цена, която трябва да се плати, но която може да бъде намалена чрез изграждане на по-добри институции и управление на процеса на технологична промяна. Помислете за глобализацията. Въпреки че създава важни икономически ползи, тя също така унищожава фирми, работни места и поминък.

Гледайки напред, три принципа трябва да ръководят нашия подход, особено когато става дума за AI.

Първо, подпомагането на тези, които са неблагоприятно засегнати, е от изключителна важност и не трябва да бъде закъсняла мисъл. Второ, преклонението пред съзидателното унищожение не трябва да ни заслепява за изкривения път, по който вървим в момента. Ако пазарът не насочва иновативната енергия в социално полезна посока, публичните политики и демократичните процеси могат да направят много, за да я пренасочат. Точно както много страни вече са въвели субсидии за насърчаване на повече иновации, може да се направи повече за смекчаване на вредите от ИИ и други цифрови технологии.

Трето, трябва да помним, че съществуващите социални и икономически отношения са изключително сложни. И когато бъдат нарушени, може да има всякакви непредвидени последствия.

Спешно трябва да обърнем повече внимание на това как следващата вълна от разрушителни иновации може да засегне нашите социални, демократични и граждански институции. Ако оставим на технологичните предприемачи да защитят нашите институции, рискуваме повече унищожение, отколкото сме очаквали.