Топ 5 от "Капитал": Кой отчита CO2 емисиите на централите на Ковачки, рекордно горещо полугодие на пазара на жилища

Доган купи ресторант "Пълдин" в Стария Пловдив от Георги Гергов, мениджърът на чешкия собственик на "Теленор" и bTV за плановете за телекома и телевизията, новите екостикери за годишните технически прегледи - фиаско за повече пари

Капитал

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Кой отчита CO2 емисиите на свързаните с Ковачки централи

С една трета по-малко вредни емисии е отчела ТЕЦ "Бобов дол" през 2020 г. спрямо 2017 г., без да намали дейността си или да обяви някаква мащабна екоинвестиция. Подобно подобрение има и при "Брикел". А резултатът е десетки милиони левове по-малко за CO2 квоти - същите, заради които например държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" не може да продава енергията си на пазара и трупа огромни загуби.

Освен намаленото по документи замърсяване през последните години общото между "Бобов дол" и "Брикел" е, че и двете се считат за част от енергийната империя на Христо Ковачки, но също така използват една и съща фирма за верифициране на отчетите за вредните емисии. Става дума за "Джи Ем Ай верифай" (GMI Verify), която пак има косвени връзки с фирмите на Ковачки. Прочетете тук.

2. През фондация Доган придоби ресторант "Пълдин" в Стария Пловдив от Георги Гергов

Имотите на почетния председател на ДПС Ахмед Доган често се превръщат в централна тема на обществения дневен ред. В спомените на всички още са пресни събитията отпреди година в Росенец около морската резиденция на политика и последвалите протести. А в по-далечни времена новините седмици наред бяха доминирани от темата за незаконното барбекю в сарая в "Бояна" и неговото събаряне преди десет години.

Този път хранително-вкусовата тематика е запазена, но ще си говорим не за барбекю, а за цял ресторант. През април 2021 г. фондация "Хермес", чийто председател е Доган, купува ресторант "Пълдин" - историческа сграда, паметник на османската архитектура, разположен в Стария Пловдив. А сделката е интересна не само с купувача, а и с продавача - местният бизнесмен и доскорошен председател на структурата на БСП в града Георги Гергов. Така излиза, че докато БСП и ДПС формално са политически опоненти, техните бивши лидери намират лесно общ език, когато става дума за бизнес. Вижте тук.

3. Рекордно горещо полугодие на пазара на жилища

Пазарът на недвижими имоти в България е забележително "горещ". През първите шест месеца от годината по данни на Агенцията по вписванията e имало 105 402 сделки, което е с 14% повече спрямо стандартната 2019 г., когато сделките са 92 506. В сравнение с пандемичната 2020 г. увеличението е дори 40%. Расте търсенето, а оттам и цените, отчитат брокери.

Трите района с най-голям ръст на сделките през полугодието - Царево (99.6%), Чепеларе (почти 83%) и Костинброд (75%), са показателни поне за две основни тенденции на пазара на недвижими имоти - засилено търсене на ваканционни жилища и селски къщи и развитие на големите градове по перифериите. Подробности - в този текст.

4. Изпълнителният директор на чешката PPF, която притежава "Теленор" и bTV, в интервю за "Капитал" за плановете за телекома и телевизията

Животът на Ладислав Бартоничек се промени коренно само за ден. На 27 март той загуби един от най-добрите си приятели - Петр Келнер, който загина в катастрофа с хеликоптер в Аляска. Тогава на Бартоничек се падна отговорността да поеме контрола над инвестиционната компания PPF Group, която най-богатият човек в Централна и Източна Европа - Келнер, създаде и разви до днешния гигант: с активи за над 40 млрд. евро, близо 100 хиляди служители в 25 държави на три континента (от тях около 2400 в България, където притежава "Теленор България", инфраструктурната компания "ЦЕТИН България" и медийната група около bTV), с интереси в най-различни сектори - от финанси до телекомуникации. PPF беше Петр Келнер и Петр Келнер беше PPF. Смъртта му постави основателни въпросителни за бъдещето на бизнеса. Едва ли имаше някой по-подходящ от Бартоничек, който да поеме групата. Бизнесменът е роден в същата година като Келнер (1964) и е до него от момента, когато се ражда PPF преди 30 години. Бартоничек държи и 0.535% от акциите на PPF, други 0.535% се притежават от Жан Паскал Дювиузар, а от семейството на Келнер - 98.93%. И още по-важното - управлявал е различни бизнеси на инвестиционната компания и е наясно със стратегията за бъдещето. Която е от особено значение без Келнер начело - магнатът участваше тясно във вземането на всички бизнес решения и управляваше групата като семейна, като се е допитвал основно до кръг от доверени хора. Един от тях е именно Бартоничек, който последно управляваше телекомуникационния бизнес на PPF.

Ладислав Бартоничек беше в София и разговаря с "Капитал" за бъдещето на групата, както и за бизнеса на PPF в България.

5. Новите екостикери за годишните технически прегледи: фиаско за повече пари

По-бавно, по-скъпо, но не и по-различно. Така минават автомобилите годишен технически преглед след "голямата" реформа с новите екостикери и чипове, която държавата въведе в средата на юли. Реален ефект от промяната на практика няма, поради което и притесненията на шофьорите, че колите им могат да попаднат в категория, която няма да им позволява да влизат в центъра на града, са напълно неоснователни. И по нищо не изглежда, че това ще се промени.

Планът на изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" за реформата беше да се направи реална оценка на автопарка, като чрез измерване на изгорелите газове по време на техническите прегледи се определи коя кола колко точно замърсява. Евростандартът по талон (от ЕВРО-1 до ЕВРО-6 към момента) не трябваше да се взема под внимание, тъй като има много големи разминавания между автомобили с един и същ евростандарт - едни са поддържани добре, други не, едни имат катализатори и филтри, други не, трети са с монтирана газова уредба и т.н. Две седмици по-късно обаче резултатът е съвсем различен - реална екооценка на превозните средства не се извършва и всичко е както преди. Новата система буквално преписва евростандарта от талона и разпределя колата в съответната категория (от 1 до 5, като последната е само за електрически и водородни коли), без да има никакво значение какви газове са измерени.