Съдията за разследване на главния прокурор ще се определя по общите правила
Управляващите отстъпват от идеята за въвеждане на отделна система за определяне на разследващия съдия, изборът на Даниела Талева от Софийския градски съд няма да бъде атакуван
Капитал Право
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
Няма да се създава отделна електронна система за избор на съдия за ад хок прокурор, разследващ главния прокурор и заместниците му. Изборът ще се извършва от действащата система за случаен подбор в органите на съдебната власт при гарантиране на нейната сигурност и защита. Извършеният вече избор на съдия Даниела Талева от Софийския градски съд за първи ад хок прокурор, който ще разследва сигнал срещу и.д. главния прокурор Борислав Сарафов, остава валиден и няма да бъде преоценяван.
Това става ясно от единственото останало валидно предложение за промени в законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт, който миналата седмица разбуди духовете в магистратурата и беше подложен на остри критики - както заради подхода за внасянето му, така и по съществото на някои разпоредби. Предложението на Надежда Йорданова (ДБ), внесено в понеделник, изчиства всички спорни моменти и на практика оставя определянето на разследващия да се извършва чрез общата система за случаен подбор в съда (законопроекта и предложенията вижте тук).
Крайният срок за внасяне на предложенията преди второто четене на закона беше понеделник. Първоначално се появи и още едно предложение - на депутатите от ДПС Хамид Хамид и Ертен Анисова. Те предлагаха решенията на колегиите на Висшия съдебен съвет (ВСС) по допустимостта на номинациите за нови членове на съвета да се обжалват не пред петчленен състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама от Върховния административен съд (ВАС), а пред петчленка само от съдии от ВАС. Мотивират се с това, че конституцията забранява извънредните съдилища, а административните спорове се решават от ВАС. В понеделник обаче те оттеглиха предложението си.
На предното заседание на правната комисия миналата седмица вносителите обещаха да реагират на критиките и да прецизират спорните моменти преди второто четене. Очевидно това е оставено на Надежда Йорданова и нейните предложения ще бъдат възприети. "С последните предложения се цели да се прецизират и изяснят правнотехническите проблеми и да отговорят на критиките на първоначално внесения законопроект, както вносителите обещаха преди седмица при обсъждането преди първото четене в правната комисия", коментира Надежда Йорданова за "Капитал".
Законопроектът е включен за второ четене в дневния ред на правната комисия за четвъртък. Теоретично има шанс той да мине още до края на седмицата и да стане един от най-бързо приетите закони до момента в този парламент.
Спорният законопроект
Вносителите на първоначалния законопроект са петима знакови депутата от ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС - Десислава Атанасова, Кирил Петков, Атанас Атанасов, Надежда Йорданова и Хамид Хамид. На първо място, те предлагат отлагане на избора на нов ВСС с още шест месеца, което се очакваше, доколкото управляващите партии поставиха подготвяните промени в конституцията като условие за провеждането на следващи избори за ВСС. А промените в конституцията в най-оптимистичния вариант не могат да се случат до края на октомври, иначе ще се проточат до края на годината. Едва тогава може да започне процедурата по избора на членове за нов ВСС.
Същевременно обаче вносителите поставиха и нови изисквания към системата за избор на съдията, който трябва да бъде назначен за разследващ на главния прокурор: разследващият съдия трябва да се определя чрез система за електронен случаен избор, която обаче да не е част от единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), данните за избора да могат да бъдат проверени от трети страни, както и да има гаранции срещу манипулиране на подбора от лица с достъп до системата.
Предложението бе внесено преди десет дни - на 7 юли, петък, точно в деня, когато във ВКС бе определен първият съдия по новия механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му във връзка със сигнал срещу Сарафов и се разчете като много лош знак. От една страна, така направено, това предложение поставя под съмнение сигурността на системата за случайния подбор в органите на съдебната власт, по която се разпределят делата в съда и прокуратурата. Оскъдните мотиви на законопроекта не дават яснота защо се търсят гаранции само за избора на съдия за разследване на главния прокурор, а не и за цялата система за случайния подбор - щом има някакви опасения. От друга страна, непрецизните текстове веднага станаха повод някои наблюдатели да поставят въпроса дали законът не цели да отмени избора на съдия Даниела Талева за разследващ прокурор за и.ф. главния прокурор Сарафов.
"Единствената цел на този проект за промени в Закона за съдебната власт е всъщност да се изравни стандартът на защита и сигурност на системата за случаен подбор на прокурор ад хок за разследване на главния прокурор със стандарта за разпределяне на делата и преписките в органите на съдебната власт на принципа на случайния подбор." Това коментира за "Капитал" Надежда Йорданова, като допълва категорично, че никога не е имало намерение да се прави преоценка на избора на съдия Даниела Талева за разследващ.
В нейното предложение, внесено в понеделник, отпада именно спорният текст на първоначалния законопроект, който въвежда изискване към избора на съдията за разследване на главния да си извършва от отделна система за електронен случаен избор, която не е част от ЕИСС и позволява необходимите допълнителни контроли. Вместо това се задължават министрите на правосъдието и на електронното управление в 6-месечен срок от влизане в сила на закона да приемат наредбата, която определя начина за публично доказване на случайността на разпределението с криптографски средства. В същия срок действащите система за случайно разпределение, включително и на съдия ад хок (която е модул в ЕИСС), да се приведат в съответствие с наредбата.
Горестоящ прокурор да може служебно да отмени постановление за прекратяване на производството
Надежда Йорданова предлага също така и едно допълнително предложение за нов текст на чл. 243а от НПК - "отмяна на постановление за прекратяване на наказателното производство от прокурора", с което се попълват празнини при предишните промени в кодекса". Новият текст цели да запълни други пропуски при гласуването на промените в кодекса и съдебния закон през май, когато бяха приети новите текстове за разследващия прокурор, а заедно с това и възможността за съдебен контрол върху отказите на прокуратурата за започване на разследване.
Предвижда се, че при неоснователно прекратяване на досъдебното производство прокурор от горестоящата прокуратура може служебно да отмени постановлението, когато то не е било обжалвано пред съд от обвиняемия или от пострадалия или от неговите наследници, от ощетеното юридическо лице или от лицето, направило съобщението за извършено престъпление. Тази отмяна може да бъде постановена в срок до две години от издаването на постановлението за прекратяване, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година. Главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на този двегодишен срок, когато:
- някои от доказателствата, върху които се основава постановлението, се окажат неистински;
- прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;
- се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на прокурора, издал постановлението за прекратяване, и имат съществено значение за делото;
- с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка с това производство.
В тези случаи започват да текат нови срокове за извършване на разследването.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.