Новият стар контекст на палестинско-израелския проблем

Палестинската власт изчислява, че към началото на юли т.г. готовност за подкрепа изказват 128-130 страни, а до септември този брой ще достигне дори 150. Последното число би дала повече увереност в постигане на желаното количество "присъствали и гласували" в залата. Палестина отдавна е на мнение, че в Съвета за сигурност (СС, 15 страни) предложението й ще бъде блокирано от вето на САЩ, заради което прибявга до СС, където може да се сдобие с необходимото мнозинство.

Гласувана резолюция би предоставила пълноправно членство в ООН и политически последствия, като достъп до международните съдилища за съдебни действия против окупацията. В горния смисъл, Палестина се стреми да използва мнозинство в ООН навярно в светлината на Резолюция 337 от 1950 г., която позволява заобикаляне на ОС в случаи, свързани с международния мир и сигурност. Гласувана по този начин резолюция няма да е обвързваща, но Палестина ще се опитва да се възползва от прецедентни възможности да бъде подпомагана от страни и да търси действия за възпиране на тези (евентуално Израел, други), които пречат на подпомагането. Наред с това, вероятно има стремеж за съживяване на Резолюция 181 от 1947 г., предвиждаща Британският палестински мандат да се раздели на Еврейска държава и Арабска държава. Най-малкото, палестинците ще се надяват ОС да приеме странана им като "непълен член, със статут на наблюдател". Такъв статут в момента има ООП.

С речта на Обама от 19 май т.г. се почувства

Значителна промяна

след като предишните администрации изглеждаха по-благосклонни към Израел във връзка с Резолюция 242 на СС от 1967 г. Всъщност, Обама преповтори резолюцията, по-конкретно изтеглянето на границите от преди войната да бъде база за водене на преговорите с палестинците (с допускане на размени на известни територии). С войната от юни същата година, Израел завзе Източен Йерусалим, Западния бряг на р. Йордан, Ивицата Газа, още Голанските възвишения и до 1982 г. Синай. Проектът на Обама очевидно предвиждаше първоначално уреждане на граничните спорове и размените на териториите, след което преминаване към чувствителния проблем за Източен Йерусалим и още палестинските бежанци. През септември 2010 г., на сесията на ОС на ООН в Ню Йорк, Обама изтъкна в речта си, че желае да види Палестинската държава член на ООН след една година. Междувременно, и мирният Квартет – ЕС, САЩ, Русия, ООН – се обяви за разрешение чрез две държави до септември 2011 г.

По този начин, септември 2011 г. се очертава като ключов. Но Обама повтори и друго американско становище, че САЩ няма да позволят през ООН да мине вот за създаване на независима Палестина и ще се възпротивят на всякакви усилия да се изолира Израел в ООН и други международни форуми. С това отново бе оказан натиск за разрешение чрез двустранни преговори, преки или с посредник, и срещу опити на Палестина да изтласка встрани Израел в ООН.

Подкрепа на речта на Обама и палестинския подход чрез ООН изрази Арабската лига, със своите 22 страни, чрез заявлението на срещата си от 28 май т.г. в Катар. Лигата подчерта ясно желанието си разрешението чрез ООН да включва държава с граници от преди конфликта през 1967 г., която да е пълноправен член на ООН.

ЕС отдавна има позиция по въпроса

предвиждаща връщане на Израел на границите от 1967-а, с което речта на Обама доближи двете страни. Но комюникето от срещата на ръководителите на ЕС на 24 юни т.г. в Брюксел, което приветства обявената инициатива на президента Обама за съживяване на преговорите на основа на границите до 1967 г. и усилията на САЩ и Квартета това да се осъществи, отбеляза разлика.

Комюникето не настоя изрично да има план, по който да се стигне до определен резултат в двустранните преговори, както и конкретно Израел да се изтегли на границите от преди конфликта през 1967-а. Не спомена нищо и относно премахване на застроените израелски селища и обитателите им, което предполагаше речта на Обама от 19 май т.г. Може би европейските страни отчетоха незабавните възражения срещу американския президент от многото конгресмени и Израел, след които Обама и правителството запазиха мълчание по въпроса. Застроените през годините досега над 200 селища с 500 000 души в териториите са нова реалност и трудно ще бъдат елиминирани чрез резолюция, както и фактът, че и двете страни приемат Йерусалим за своя столица.

Освен това стана ясно, че окончателният текст на комюникето е бил допълнен, в сравнение с проектния, с текст относно организаторите на втората флотилия за помощ на Газа да се откажат от инициативата си и призив към Хамас да освободи заложника Гилад Шалит. На срещата на ЕС страни като Полша и Чехия са изразявали повече про-израелски мнения. Като цяло, сегашното становище на ЕС е

Стъпка напред в полза на Израел

и стъпка назад спрямо Палестина.

Освен след мълчанието на американското правителство по реакцията на конгресмени и Израел, комюникето дойде в период на посещения на европейски представители в Израел и започнала израелска дипломатическа активност в ЕС, както и палестински совалки на премиера Махмуд Абас в европейски столици, на които бе изтъквано възможно единно европейско становище.

По време на посещенията си в средата на юни т.г., министърът на външните работи на Германия – член на СС през 2011 г., върховният представител по външната политика Катрин Аштън и председателят на Европейския парламент Йежи Бузек отхвърлиха едностранни стъпки чрез ООН като контрапродуктивни и настояха за преговори с Израел. Германският министър подчерта, че, ако продължава безизходицата, заедно с Великобритания и Франция, Германия ще съдейства за изготвяне на резолюция на СС на ООН, която да настоява СС да утвърди речта на Обама от 19 май като база за разговори.

Посещенията на Нетаняху в Европа идват след спешните му визити в опит да отхвърли становището на Обама, проведени на 20 май във Вашингтон, когато бе приет хладно от Белия дом, и на 24 май в Конгреса, когато срещна овации на крака (републиканците традиционно подкрепят повече Израел). Като че ли случайно, израелската лобистка кампания в ЕС започна след изтичане в местните медии на конфиденциална информация относно трескавата й подготовка. Правителството и външното министерство са разпратили указания до посолствата в европейски и други столици за постигане на "блок от минимум 60 държави", чрез които в ООН да се осуети пропалестинско мнозинство.

В дипломатическата борба

основните фигури са посланиците, премиерът и други високопоставени представители, на посещения в съответните страни. Израел разчита на потенциалната липса на консенсус по резолюция на ООН, подобна на разногласието в ЕС по признаването на Косово. Европейските страни са делени на три: противници (вероятно ще подкрепят палестинците през септември) – Великобритания, Испания, Франция; източноевропейски (с неизяснена позиция) и приятелски (вероятно ще са против палестинците през септември) – Белгия, Германия, Ирландия, Италия, Португалия, Холандия, Швеция.

Шестте от Източна Европа са България, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария и Полша и са приоритет на лятната кампания. Унгария и Полша през 2009 г. в ООН гласуваха като Израел срещу доклада Голдстоун по операцията в Газа. България и Румъния тогава се въздържаха. Нетаняху вече посети Италия (12-13 юни т.г.), където получи подкрепа, и скоро пристига в България и други страни в Източна Европа. С подобна цел в района през 2010 г. бе и президентът Ицхак Шамир.

В Европа, подчертани поддръжници на Израел са Германия и Италия, които поддържат развити отношения чрез механизми за ежегодни срещи във формати на най-високо равнище и с най-обхватен кръг разглеждани въпроси на сътрудничество. Канцлерът Ангела Меркел заяви на 7 април т.г. на Нетаняху в Берлин, че Германия никога няма да признае едностнранно обявена Палестина, ако това стане без съгласие на Израел, което повтори на 7 юни т.г. на президента Обама във Вашингтон. Премиерът Берлускони посочи на 15 май в Рим, че Италия няма да подкрепи едностранно палестинско обявяване на държавност. Берлускони е известен с неофициалните си послания, че Израел "заслужава" да е член на ЕС.

Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън настоява за двустранни преговори и избягване на резолюция на ООН, но на 4 май т.г., на среща с Нетаняху в Лондон, изтъкна, че Великобритания се е подготвила да признае Палестина, ако Израел не започне мирни преговори с палестинците.

Също на 4 май т.г., френският президент Никола Саркози заяви, че ако и през септември 2011 г. мирният процес е мъртъв, Франция може да признае Палестина.

От другите две постоянни членки на СС на ООН, Русия подкрепя палестинскатата държавност чрез резолюция на ООН. На 26 май т.г. президентът Медведев заяви на срещата на Г-8 във Франция, че Русия абсолютно подкрепя заявлението на Обама и новата американска позиция. Позицията на Русия на признаване на Палестина не е променена още от началото си, когато подкрепи декларацията за палестинска независимост от 1988 г. Традиционно подкрепящият революционни движения в Третия свят Китай подкрепи и обявената Палестинска независимост през 1988 г. Проявяваният след признаването на Израел през 1992 г. по-балансиран подход от Китай, без подчертани изявления в подкрепа на палестинската държавност за сметка на Израел, не му попопречи през 2009 г. да гласува в ООН в подкрепа на доклада Голдстоун, подобно на Русия.

На 30 май Фатах съобщи, че генералният консул на Испания в Източен Йерусалим им е казал, че Испания подкрепяла решаване на палестинския въпрос чрез ООН.

Палестинците, главно Фатах, са в затруднение. Няма убеждение сред международната общност, че по-умерената Фатах ще постигне продуктивно единство с ислямистката Хамас, считана за терористична организация от Израел и фигурираща като такава в списъци на ЕС и САЩ. Помирителните договорености между двете фракции от 27 април т.г. и 4 май т.г. очертаха избори до пролетта на 2012 г. за общо правителство и единна кауза по Израел. Въпреки някои обещания на Хамас, че би признала Израел, и на Нетаняху, че би допуснал Хамас на преговорите, ако признае страната му, реално няма напредък. Посещенията на лидерите на фракциите Абас и Мешаал в Турция на 24 юни т.г. за стартиране на инициираната от САЩ нова посредническа роля на Турция (оттеглила се дотогава сред израелската операция в Газа през 2009 г.) също не внесоха промени, макар да допълват усилията за помиряване на Египет.

Запазват се трудните различия относно признаването на Израел и кой да бъде общ премиер. Хартата на Хамас елиминира Израел от картата на Близкия Изток. Фатах се опитва да използва момента за свой натиск срещу Хамас да се помири с Израел, тъй като залогът е признаването в ООН, и да се съгласи премиер да е предлагания от Абас Салам Файад. За Фатах, Файад е бивши икономист в Световната банка, представителен за спечелване на западен консенсус по обединяването с Хамас. За Хамас, премиерът в Западния бряг е твърде прозападен.

Палестинците са решаващо зависими от външна помощ за финансово-икономическото си състояние и развитие, за разлика от Израел. През последните няколко години западната помощ възлиза на 1.1 – 1,8 млрд долара, отделно от помощта от арабски страни (според някои американски изчисления помощта на глава от палестинското население е към 5 пъти по-голяма от помощта, която са получили европейците за по-кратко време по Плана Маршал за възстановяване на (Западна) Европа след Втората световна война). Напоследък, западната помощ има тенденция да се използва като лост за въздействие за помиряване между фракциите и въздържане от връзките им с тероризма. С цел стимулиране на такава развръзка бе и обявеният от Белия дом пакет финансова помощ от няколкостотин милиона долара.

Посещенията на Абас през лятото в европейски столици срещнаха преобладаващо неодобрение на варианта за признаване чрез ООН, както и на обединяването с нереформираната Хамас и участието й, като такава, в преговори и в бъдещо правителство. Но, независимо от външната критика, състоянието на преговорите с Израел или помиряването с Хамас и въздействието на външните лостове, палестинците продължават да преследват признаване чрез ООН. В оставащото до септември време продължават посещенията на палестински делегации по света за търсене на подкрепа.

Очевидно е желанието на САЩ преди септември да се обяви нов кръг преговори. Недоволен от опитите на Нетаняху да отхвърли речта на Обама като основа за преговори, на 20 юни т.г. Белият дом настоя (пред среща на еврейски организации в САЩ) премиерът да даде до един месец ясен отговор за възобновяване на диалога въз основа на предложенията от 19 май. Израел може да се съгласи и заради предизвикателството на нарастващия брой поддръжници на палестинците в ООН, ако такова е развитието.

Палестинците биха склонили, ако развитието, независимо от очакванията, подсказва увеличаване на възразяващите в ООН, и дори биха отстъпили частично по въпроса за строежите. Палестински предложения последните дни включват отказване от варианта с ООН, ако Израел приеме връщане на границите от 1967-а. Натискът може да отключи начало на преговори, но Хамас едва ли ще промени становищата си, с което ще бъде отхвърляна от Израел и други страни като пречка за самите преговори. Ако, все пак, се отиде към преговори на визирана от САЩ дата преди края на юли т.г., по-ясен сигнал следва да се очаква от срещата на Квартета на 11 юли във Вашингтон. На нея Квартетът ще се произнесе относно вота през септември в ООН и по настояването на Германия, Франция и Великобритания САЩ да представят план за действие за преговорите (Арабската лига планира среща на другия ден).

Всъщност, разрешим ли е палестинско-израелският проблем? Дали, както заяви израелският премиер в Рим, разрешение няма (разкритикуван от опозицията в страната си и в чужбина като циник и дребен политик). Действащите сили изглеждат взаимноизключващи се. Израел настоява за признаване и гаранции срещу опасностите за съществуване, но не се отказва от задържане и застрояване на територии. Носи ли му това трайна стабилност и отказ от войни, каквито се случваха редовно и все той бе победител? Фатах допуска споразумяване, но Хамас е за борба докрай за "освобождаване на цяла Палестина". Фатах се опасява, че, ако в очите на привържениците на Хамас е по-либерална към Израел, рискува да бъде пометена от бунт на недоволство заради отстъпки. Тогава и в Западния бряг ще има Хамас, като в Газа. Ще се осъществи ли някога отдавнашният проект "земя срещу мир" - има ли взаимна готовност за размени и отстъпки заради сигурност? Изпитват ли нов кураж палестинците с надигащата се ислямска вълна и намаляването на влиянието на САЩ и Европа в по-широкия район?

Каква да е позицията на България

в този контекст и наближаващата визита на израелския премиер. България призна независимостта на Палестина още през 1988 г., а Израел - през 1948 г., но принудени по чужди съображения прекъснахме след войната 1967 г. и възъбновихме през 1990 г. Повечето западни(-европейски) страни и самият ЕС не признават Палестина, но поддържат официални отношения. Очаква се през септември 2011 г. в ООН да бъдат против палестинската инициатива. През 2009 г. гласувахме "въздържали се" по доклада Голдстоун. Членуваме в ЕС и НАТО, до които Израел е близък, но с арабския свят имаме традиционни връзки. Като че ли отново "въздържали се" през септември би подхождало на външната ни политика – ако се стигне до резолюция. В такива моменти, демонстриране на равно отдалечение от Израел и Палестина/Арабския свят е изгодно. Няма да е продуктивно изпадането в остри противоречия, с едната или с другата страна. Това съвпада с интересите ни и желанието ни да можем да търсим взаимни изгоди и с двете страни, сега и в бъдеще.