Танго за кеш
Евентуалното спасяване на Гърция със заеми от еврозоната се превърна в зрелищен танц за пред пазарите
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Две напред, една назад - цяла седмица Гърция и еврозоната танцуват танго на брюкселския дансинг в опит да убедят пазарите, че Атина не е сама в икономическото блато. И при нужда ще бъде подкрепена от партньорите си.
Еврозоната направи първата стъпка в понеделник, когато финансовите й министри обявиха, че са разработили механизъм за директни двустранни заеми, които останалите страни с обща валута да предоставят на Атина при нужда. Схемата, подготвена само за краен случай и с висока "наказателна" лихва, има за цел не да бъде прилагана, а да убеди инвеститорите, че евроклубът е готов да гарантира за Гърция. Или както каза гръцкият финансов министър Георгиос Папаконстантину, "поискахме еврозоната да сложи на масата зареден пистолет - не защото има нужда да го използва, а за да успокои пазарите и спекулантите".
Ден по-късно обаче Германия направи стъпка назад с изказванията на канцлера Ангела Меркел и финансовия министър Волфганг Шойбле, че разработеният механизъм все още няма политическа подкрепа. И противно на очакванията на Атина, политическото решение по темата вероятно няма да бъде взето на Европейския съвет на 25 и 26 март. "Лидерите на страните членки ще обсъдят въпроса само ако Гърция поиска помощ", посочи говорител на Европейската комисия във вторник.
Атина обаче предпочита договорката за спасяването й да е политически скрепена, преди евентуално да се възползва от нея - с аргумента, че инструментът няма особен смисъл без яснота на колко пари може да разчита и при какви условия. В сряда вечерта премиерът Георгиос Папандреу дори намекна, че ако не получи политически гаранции за помощ, ще я потърси от Международния валутен фонд (МВФ). "Бих предпочел европейско решение, но всички възможности са отворени", каза той в Брюксел.
Папандреу търси европейски гаранции за помощ не толкова за да спаси страната си от фалит (засега той отрича да има нужда от външно финансиране), а защото те ще са застраховка, която ще успокои инвеститорите. "Дори и формална, политическата подкрепа на еврозоната ще даде знак, че Гърция има гърба на партньорите си, което ще смекчи непосилните лихви, при които пазарът й отпуска пари сега", обясни Лукас Цукалис, професор по европейска политика и съветник на президента на еврокомисията Жозе-Мануел Барозу. "Ясно е, че трябва да има ад хок решение, въпросът е дали еврозоната е готова за това", посочи той пред комисията за борба с иконономическата криза в Европейския парламент.
Очевидно обаче еврозоната не е готова - поне такава е нагласата в Германия, където Меркел отхвърли "преждевременна помощ" за Гърция в реч пред Бундестага в сряда. Канцлерът измести темата към антикризисните мерки на Атина и призова правителството на Папандреу да се концентрира върху изпълнението им, вместо да поставя искания.
Реакцията на Меркел е обяснима - тя е под силен обществен и политически натиск да не харчи парите на германските данъкоплатци за спасяването на страна, която от години лъже в статистиката си и нарушава драстично правилата на евроклуба. "Ситуацията е трудна за Германия - тя няма да влезе в схема за помощ на Гърция, ако това не се налага", обясни Улрике Геро, ръководител на берлинското бюро на Европейския съвет за външна политика. "Засега Германия не вярва на гръцките мерки за намаляване на бюджетния дефицит и смята, че Атина трябва да покаже резултати, вместо да бъде спасявана от когото и да било", каза Геро пред "Капитал".
Друг проблем е, че ако еврозоната предостави заеми на Гърция, ще навлезе в
Мъглява територия
според Договора от Лисабон, който не допуска страна - членка на еврозоната, да бъде спасявана от партньорите си. Ако се стигне до такъв сценарий, той вероятно ще бъде атакуван в германския Конституционен съд - още една причина Меркел да иска да избягва темата.
Освен политическите и правните причини Германия има и икономически аргументи да стои встрани от евентуалната помощ за Гърция. Дори ако Атина закъса, това няма да се отрази катастрофално върху еврозоната, а още по-малко - върху германските интереси. Според анализ на инвестиционната фирма Oriens, активна в Централна и Източна Европа, гръцката финансова система и бизнес са слабо интегрирани в еврозоната. Германските финансови институции пък държат пренебрежимо малко гръцки облигации - на стойност едва 1.6% от гръцкия БВП, а от общата експозиция на немски банки в еврозоната, едва 1% е в Гърция. Освен това Гърция съставя само 1% от търговията в рамките на еврозоната, което означава, че дори тя да затъне още, това едва ли ще доведе до сериозни сътресения в общия валутен съюз. Това е още една причина Германия да се тревожи повече за други проблемни страни с висок външен дълг и бюджетен дефицит, като Испания например.
Намекът на Папандреу, че ако еврозоната не му обещае политическа помощ, ще се обърне към МВФ, беше наречен
Игра на нерви
от анализатори в Брюксел, според които той е отворил темата, за да се опита да договори по-изгодни условия за заемите, които евентуално може да ползва от другите страни в еврозоната. Блъфът му не постигна търсения ефект. Германия, Франция и Европейската централна банка принципно са силно против намеса на базирания във Вашингтон фонд в държава с общата валута - и при други обстоятелства подобно намерение би предизвикало остра реакция. "Ако една държава в еврозоната опре до МВФ, това ще е знак, че нещо в общия валутен съюз не работи, както трябва", обясни Валери Петров, партньор в регионален фонд за дялови инвестиции пред "Капитал". В четвъртък обаче в. Financial Times цитира анонимни източници от германското правителство, които не изключват Атина да се обърне към фонда. "Очаквам официалната позиция на Германия да бъде, че Гърция няма нужда от МВФ, защото трябва да изпълни програмата си за реформи, но ако иска - може да потърси помощ оттам. Това дори ще е известно облекчение за властите в Германия във вътрешнополитически план", обясни Геро.
Така помощта за Гърция продължава да е обвито в мистерия и играта за печелене на време продължава. Според Геро на Европейския съвет следващата седмица със сигурност няма да има политическа подкрепа за спасителен механизъм. Такава е позицията и на Европейската комисия - темата ще стане актуална само ако Гърция поиска заем.
Вместо да успокои пазарите, като им даде хоризонт за развръзка на гръцката драма, създалата се ситуация внесе още повече неяснота. Въпреки ясните негативни сигнали от Германия гръцкият премиер изглежда готов да продължи тангото с еврозоната. Може би с надеждата, че в някой момент зареденият пистолет на масата може и да гръмне.
9 коментара
"Когато страни отново и отново нарушават правилата за стабилност и е очевидно, че не могат да ги спазят, тогава като последна възможност трябва да се прилага изключване от еврозоната", заяви Меркел пред Бундестага. Финансовия си министър Волфганг Шойбле за пръв път, в края на миналата седмица призова за изключване на изпадналата в тежка криза Атина като последна опция.
http://yphalachev3.blogspot.com/2010/03/blog-post_
Германците са същите мързеливи паразити като гърците. Държавният им дълг е 1,8 трилиона евро и това е много по-голяма заплаха за стабилността на еврото. На глава от населението дългът им е подобен на гръцкия. Не забравяйте, че според германската индустрия курсът на евврото към долара не трябва да надхвърля 1,2 а сега е 1,37 да не говорим, че беше 1,45 преди сагата с гърците. Обезценяването на еврото е добре дошло за всеки производител в европа, защото намалява себестойността на продукцията и стимулира износа. Германия и останалите страни от еврозоната ще използват гърция до последния момент и накрая ще й помогнат. Аз съм категорично против българия да влиза в еврозоната или поне да отлага това до 2020. Единствената причина политиците да искат да ни вкарат в еврозоната е да могат да взимат за наша сметка "евтини" креди. До къде доведоха тези "евтини" креди е очевидно: Концентриране на капитала в ръцете на много ограничен кръг от хора и тотално заробване и задлъжняване на европейците и американците. 3% от италианците държат богатство за 850 милиарда евро докато държавата е заробила другите с 1,8 трилиона или над 30 000 евро на глава. Очевидно е къде отиват тези пари. Пари при пари ходят.
Трагедията на България е не държавата. Българите винаги са се оправяли без държавата или въпреки държавата. Проблемът е, че богатите българи държат 35 милиарда лева и не правят нищо с тях, защото не могат и не знаят как, защото в по-голямата си част са комунисти, мутри и ченгета, които ограбиха народа и вместо да купят машини и отворят работни места те държат капитала на народа в банки, строят луксозни дворци и карат последни модели коли.
А всъщност Германия и другите не нарушават ли и те години наред правилата - за 3% дефицит?
Г-н Йорданов, хубаво е, че питате, защото това означава, че четете и се интересувате, докато милиони други българи, нито четат, нито се интересуват. Затова ги управляват некадърни ченгета като Борисов, соц отгледани некадърници като Костов, престъпници като Станишев и Виденов, стрижат ги чуждестранни компании, доят ги българомразци като Доган и ги телепортират от криза в криза и от катастрофа в катастрофа.
Та, дефицитът, както повечето икономически показатели е напълно безсмислен показател. Ако правителството беше пуснало държавни ценни книжа за 2 милиарда, дефицит нямаше да има и бюджетът дори можеше да отиде на плюс. След 5 години когато дойде падежа друго правителство от некъдърници щеше да пусне книжа за 3 миларда, за да плати и лихвите и така нататък. Точно това правят страни като Германия, САЩ, Англия и много други паразитни нации - т.е. те си контролират дефицита чрез държавния дълг. Има обаче една съществена разлика: тези страни си печатат валутите, обезценяват дълговете си с инфлация и когато решат (вероятно това десетилетие) могат да предизвикат хиперинфлация и кредиторите им (такива глупаци или престъпници с лопата да ги ринеш) ще пият по една студена вода. Когато обаче малки страни като България, Гърция, Ирландия, Португалия ... решат да се правят на същите отворковци изхода е коренно различен – заробване.
До коментар [#4] от "VIVA_BG":
Това е интересно, не бях се замислил до сега, че системата работи по такъв начин. Това означава ли, че ако правителството на Жан Виденов беше пуснало ДЦК 3 месеца преди кризата от 97ма, България можеше да стопи външния си дълг наполовина? От друга страна в момента евро се печатат само от ЕЦБ, което автоматично лишава Германия, Франция и която и да е друга държава от еврозоната от въможността да печатат собствени пари и да предизвикват инфлация по този начин.
Мразя да отговарям на безсмислени постове защото форума се затлачва, но по-добре затлачен, но свободен форум, където хората могат да пишат свободно дори и заядливи глупости, отколкото спретнат в-к „Работническо дело” минал през десет цензури. Въпреки това ще се опитам да Ви взема на сериозно „ ...Ако правителството на Жан Виденов беше пуснало ДЦК ... можеше да стопи външния си дълг наполовина? „. Няма как да пускаш ДЦК и в същото време да намаляваш дълг. Очевидно въобще не милите какво пишете. Въпреки това съществува подобна схема ако ДЦК са за вътрешният пазар и са искупени от резиденти, тогава не само може да се намали на половина, но и да се изкупи целия външен дълг. Подобна схема прилага Япония, която има огромен вътрешен дълг, като в същото време притежава близо трилион долара валутен резерв.
„..от друга страна в момента евро се печатат само от ЕЦБ...” Печата само банкнотите! Държавните дългове се печатат на едни други хартийки с много много нули на тях и тези 7 трилиона евро държавни дългове са си евро и точно те генерират инфлацията. Въпреки, че не са под дюшеците. Трето, точно Германия и в много по-малка степен Франция, командват финансовата политика в еврозоната. Всички други включително нашите цункодупевци, само им се мазнят. Т.е България ще загуби изключително важен национален суверенитет ако влезе в еврозоната, да не говорим за скока на цените и оскъпяването на продукцията. Ако бяхте прочели по-внимателно поста ми щяхте да си отговорите сам, защото ясно казвам, че подобни игри с дълговете ги могат само ограничени страни и България не е между тях. В малки страни, паразитите от публичният сектор трябва да си налягат парцалите и да харчат колкото се може по-малко, без да съситват реалния сектор, чиято кръв пият.
Аве да си танцуват в Брюксел и да дано им шитнат кинти, за да не ни блокират границата повече :)
До коментар [#6] от "VIVA_BG":
Може и да задавам глупави въпроси, но това е защото не съм икономист или финансист. Аз точно затова Ви питам - защото тези неща не са ми ясни. И следвам логиката на нещата. Да речем, че Държавата пуска ДЦК с номинал 100 000 000 лв., когато един щатски долар струва един лев. Тези ДЦК се изкупуват от "не-резиденти". В последващ момент (точно преди падежа на ДЦК), се стига до хиперинфлация и един щатски долар струва
1000 лв. Какво се получава тогава - държавата изкупува обратно книжата за сумата от 100 000 щ.д., вместо за сумата от 100 000 000 щ.д., тъй като тя плаща цената в лева. Тук не съм сигурен, но предполагам че ДЦК се издават в собствената на държавата валута, а не в чужда такава. Ето така ми се струва, че се намалява дълга. Колкото до втория въпрос Вие казвате: "Има обаче една съществена разлика: тези страни си печатат валутите". Страните от еврозоната (включително Германия и Франция), не си печатат валутите. Може да печатат държавни дългове, както пояснявате впоследствие, но не и евро. Вероятно и могат да предизвикат хиперинфлация чрез някакви финансови операции с националните си банки или по друг начин, но не и чрез заливане на пазара с обезценена валута. И отново Ви казвам - аз не съм финансист и не претендирам да имам особени познания в областта. Просто разсъждавам логически и питам за нещата, които не разбирам. Като например Вие казвате, че България ще загуби ценен национален суверенитет като влезе в еврозоната, а също така ще има и скок на цените. Нали и в момента има валутен борд и левът така или иначе е "вързан" към еврото. Защо замяната на лева с евро да засяга по какъвто и да било начин суверенитета ни, щом и в момента ние не можем свободно да определяме курса му? А и защо ще последва скок на цените при положение, че просто заменяме една валута с друга?
Аз съм иженер не съм нито финансист, нито икономист, но като Вас се интересувам и чета. Сега интернет предлага достатъчно информация особено ако знаеш английски. Ако си пуснал книжа за 100 милиона при падежа трябва да платиш 100 милиона, няма как да върнеш с три нули по малко. Въпросът е какво може да си купи с тях кредиторът, дал тези пари след падежа - дали кокошка или държавно предприятие. Какво е „предимството” на еврозоната – там кредиторите са по спокойни, т.е. склонни са да си дават парите на по-ниски лихви, защото дори и една страна от еврозоната да отпусне инфлацията, за да си обезцени дълга, кредиторът дал този дълг след падежа може да отиде в друга страна от еврозоната и да си купи каквото му трябва на по-ниска цена. Политиците се натискат за еврозоната защото много по-лесно се управлява когато трупаш „евтини” дългове за сметка на народа. Почти всички НАРОДИ в еврозоната са закопани в подобни дългове - към 7 трилиона, не говоря за тяхните финансови и политически елити. Аз съм категорично против влизането в еврозоната, защото съм категорично против правителството да трупа какъвто и да е дълг за наша сметка било вътрешен или външен, да се оправят тези паразити с какво си съберат от данъци, защото и това им е много, да не говорим, колко цицат от концесии и разпродажба на национални богатства. Валутният борд е също лишаване от национален суверенитет с много тежки последици. Той е мерило за доверието на народа към политиците, т.е. нула или никакво. Заради валутният борд фискалният резерв гние в БНБ и до края на годината вероятно ще загубим към 500 милиона лева. Когато Дянков искаше да направи нещо с тези пари, това тъпо ченге, г-н „да се снишим докато отмине бурята”, подви опашка пред дружното куткудякане на псевдо експерти като Костов и Орешарски и сега е тръгнал да увеличава ДДС най тежкия и поголовен данък. Кой нормален човек ще си държи парите на 0,5% лихва и в същото преме ще пуска ценни книжа с лихви от порядъка на 5-7,5%. Абе престъпници.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.