(Не) правете като тях

Латвия е "история на успеха", която може да "служи за вдъхновение за европейските лидери, борещи се с кризата". Тези ласкави думи, каквито рядко могат да се чуят от генералния директор на МВФ Кристин Лагард, бяха произнесени миналия месец на конференция в Рига под наслова "Въпреки всички пречки: Уроци от възстановяването в прибалтийските държави".

Точно тези уроци са повод за разгорещени спорове сред икономистите. В единия лагер са такива като нобелиста и колумнист на в. New York Times Пол Кругмън, които твърдят, че балтийските страни са имали ужасна криза с по-дълбок срив на БВП и по-висока безработица от останалите в Европа и опитът им е доказателство, че вътрешната девалвация не работи. Наскоро Кругмън дори си заслужи гневни тиради в Twitter лично от естонския президент Тоомас Хендрик Илвес, недоволен, че някой омаловажава усилията на страната му. В другия ъгъл на ринга са апологетите на шоковата терапия по балтийски като икономистът от вашингтонския Peterson Institute for International Economics Андерс Аслунд, съавтор заедно с латвийския премиер Валдис Домбровскис на книгата "Как Латвия преодоля финансовата криза." 

"Латвия извърши всички положителни промени, които бихте пожелали. Въведе големи структурни реформи, включително в образованието и здравеопазването. Сви администрацията и оряза заплатите на държавните служители с над 30%. Направи много в дерегулацията и се изкачи от 31-во до 21-во място в класацията на Световната банка Doing Business. Намали рязко публичните разходи с близо 16% от БВП в рамките на три години", изрежда пред "Капитал" Аслунд.

Така Латвия премина не само през най-дълбоката рецесия - икономиката й се сви с близо една четвърт за две години - но и през един от най-бруталните режими на икономии, прилагани някога в Европа. И то без да се остави да бъде съблазнена от лесния път на валутната девалвация, препоръчван й настоятелно, включително и от МВФ. Всичко това не само не бе придружено с бурни улични протести, но и във време, когато кризата марширува из Европа по килим от политически трупове на бивши премиери, Домбровскис някак успя да си спечели преизбиране не веднъж, а два пъти. А страната му е шампион по растеж в ЕС с 6.9% за първото тримесечие и една от малкото страни, чийто кредитен рейтинг наскоро бе повишен вместо понижен.

Има ли живот след кризата

"Скоростта и решимостта, с която правителството изпълни мерките за икономии през 2009 г. и възстанови доверието след краха, са ключов урок за проблемните страни от Южна Европа", смята Аслунд. Според икономиста от Peterson Institute for International Economics разликата между Латвия и тях е, че те още не са предприели сериозни реформи. "Те направиха твърде малко, твърде късно. Вдигаха данъци, вместо да режат разходи. Лошата политика води до лоши резултати и продължителни кризи."

Аслунд е твърдо убеден, че Латвия не е уникално изключение, което няма как да бъде следвано, и може да служи за модел. Контрааргументите обаче са, че балтийският опит не само не може да бъде повторен в южната периферия на ЕС, но и трудно може да бъде определен като триумф.

Да, политиците в балтийските столици могат да се гордеят, че направиха героични и наглед невъзможни неща и след катастрофата икономиките им пак растат. Но болката от дълбокия срив и експлозията на безработицата продължава да се усеща. Една от тъжните шеги е, че докато гърците протестират по улиците, латвийците купуват еднопосочни билети за Air Baltic. Икономическите статистики трудно улавят човешкото измерение на случилото се, но е показателно, че безработицата продължава да бъде над 16% (три пъти по-висока, отколкото преди краха), а данните за имиграцията са плашещи. В последното десетилетие близо 200 000 души - или 10% от населението, са напуснали страната, която и без това е с една от най-мрачните демографски картини в Европа. След фискалното затягане броят на напускащите се е повишил от 16 000 годишно на 40 000 и остава такъв и през 2011 г., когато икономиката отбеляза растеж от 5.5%.

Същевременно въпреки силния отскок на латвийския БВП той продължава да е с 15% по-нисък от нивото си преди кризата. И според прогнозите на МВФ на страната ще й трябват поне още пет години, за да се върне там, където беше преди 2008 г. "Удивително е, че Кристин Лагард определя Латвия като успех. Това е все едно да наречеш Голямата депресия успех - все пак САЩ накрая успяха да се възстановят от нея", написа в статия за в. Guardian Марк Вайсброт, директор на вашингтонския Center for Economic Policy Research.

А и би било странно балтийските страни да не растат по-бързо от средното за ЕС предвид факта, че са сред най-бедните и имат потенциал да наваксват. Нещо, което не е валидно за държавите от южния пояс на Европа. За тях би било и доста по-трудно да свалят разходите за труд толкова бързо, колкото го направиха малките, отворени и гъвкави икономики на триото от севера.

Късметът също изигра роля за балтийския обрат. Латвия и компания имат щастието да разполагат с добри и богати съседи, които притежават банките им и търгуват с тях. "Големите разлики между Латвия и България например са две. Първата е, че Латвия направи повече структурни реформи. А втората е, че Северна Европа се развива добре, докато южната е в депресия", посочва Аслунд. С други думи, има значение дали си близо до Гърция или до Швеция.

Така постигнатото от Латвия и двете й съседки заслужава уважение. Но не е универсален модел, който може да помогне на еврозоната да оцелее. И трудно може да бъде повторен в Южна Европа, където публичните дългове са много по-големи, икономиките са доста по-мудни и в друга фаза на развитие, политическият консенсус е по-крехък, а избирателите и пазарите вече са изнервени и изморени от малките, но редовни дози икономии. Пък и предвид горчивия вкус на латвийска рецепта едва ли някой може да обвини останалите, че не искат да правят като тях.