ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Трябва ли Холивуд да произведе филм, в който Бионсе ходи на работа, а Мат Деймън се грижи за дома и докато децата са на училище, си припомня старата професия да хваща някой друг терорист? Според доста американски анализатори вече е крайно време за подобен сюжет. Той дори има шанса да стане касов хит, защото много семейства ще припознаят реалността, в която се намират в момента.
Икономическата криза без много шум промени социалните реалности – в началото на тази година за пръв път в историята съотношението между половете в САЩ на работното място е променено. Някои експерти твърдят, че това е станало още миналата година, но тъй като Бюрото по трудова статистика не изчислява редовно данните, историческата промяна е била пропусната. От февруари вече е официално - жените водят с 50.3% при ходещите на работа (американската статистика изважда от това число сезоните селскостопански работници, защото там динамиката на трудовия пазар е друга). Причината е, че рецесията непропорционално високо удари силния пол. Затова сценарият за съпругата, която ходи на работа, а съпругът – по неволя в кухнята и с децата, е ежедневие за много семейства.
Доскоро жените бяха оценявани като "проблемния" пол. За повишаване на тяхната заетост се организираха кръгли маси, разискваха се предложения за повече образователни възможности, медиите публикуваха водещи материали за усилията им. Сега изведнъж нещата се обърнаха - от страниците на месечното списание Atlantic, през New York Times до WallStreetJournal икономисти и журналисти обсъждат какви мерки трябва да вземат САЩ, за да реинтрегрират силния пол. Говори се дори за mensession, или нещо като рецесия на мъжете. По повод популярността на сериала "Агнешко" с Кортни Кокс журналистът Гейл Колинс от New York Times коментира иронично, че успехът му не се дължи на шегичките за една разведена жена на средна възраст, а на близкия до реалността сценарий, в който отчаяни млади мъже преследват добре печелеща по-възрастна дама.
Ситуацията изглежда още по-драматична в светлината на факта, че според публикуваните наскоро данни от Бюрото за трудова статистка през февруари безработните при мъжете са били 10%, а при жените – 8%. От една страна, това се дължи на структурни промени – рецесията удари главно "мъжките" сектори като индустрията и строителството, а от друга - жените се оказаха по-добре подготвени за тежките времена. Мъжете в криза изправят американското общество и икономика пред ред предизвикателства.
Мъже на ръба на нервна криза
Залата лесно би могла да мине за клуб примерно на фенове на Формула 1 или кеч, но не е – това е чакалнята на бюро по труда в Южна Каролина. Съотношението мъже - жени е потискащо неравностойно – почти четири към едно. Мъже са окупирали компютрите, мъже седят на масите и попълват документи, мъже обменят клюки в ъгъла, пред мъжката тоалетна се е извила опашка. Жените по всяка вероятност са на интервюта за работа от висящите на таблото обяви за търсени болногледачки и презентатори на нови стоки в магазините Sam’s Club.
Новините от Бюрото за трудова статистка не са много обнадеждаващи – заетостта в строителството и индустрията се е покачила през март за цяла Америка със съответно с 15 хил. и 17 хил. души. Единствените сектори, които добавят значителен брой нови работни места, са услугите, здравеопазването и държавната администрация, смятани все още за приоритетно "женски" сфери.
Според публикувания през март доклад на клона на Федералния резерв в Ню Йорк за разликата в безработицата между половете това, че повече мъже губят работни места в сравнение с жените, е наблюдавано при всяка рецесия досега. То до голяма степен се дължи на факта, че дамите избират по-сигурни професии като образование, здравеопазване, администрация, защото са съвместими с грижите за семейството. Тревожното сега обаче е, че разликата не е в рамките на поносимото (до 1%) и в някои щати дори достига до 5%. Освен това в индустриите с масови съкращения жените далеч не са засегнати толкова силно от уволненията.
Една от причините според анализаторите е, че в последните десетилетия американските жени наваксаха разликите в образованието и дори в някои области превъзхождат мъжете. Според последните данни от преброяването на населението в САЩ през 2009 г. жените са 51% от всички американци с бакалавърска степен, а в групата 25 - 29 г. – дори 58%. Според социолозите феноменът до известна степен се дължи и на културни разлики – доскоро мъжете традиционно не са имали нужда от висше образование, за да бъдат наети в индустрията, докато жените виждат университета като път към независимостта и бягство от ролята на домакини. Във време на икономическа несигурност образованието пък се оказва най-добрата инвестиция.
Разликата е толкова съществена, че консервативният коментатор на New York Times Дейвид Брукс призова за кампания, която да задържи повече момчета в училище, и стратегия за реинтеграция на мъжете от средната класа, загубили работата си. На страниците на WallStreetJournal Марк Пен, автор на Microtrends – The Small Forces Behind Tomorrow’s Big Changes (книгата, вдъхновила поредицата на "Капитал" "Пътеводител 2020"), написа, че е чудесно, че след хилядолетия неправди жените най-после наваксват във високи постове. "Но ако не се съсредоточим върху мъжете в другия край на икономическия спектър, това ще е бомба със закъснител", тревожно констатира той.
В тази връзка може би не е случайност, че набралото сили в последните месеци популистко протестно движение, наричано "Чаена партия" (по аналогия на бунта срещу данъчната политика на британското правителство през 1773 г.), се състои в голямата си част от гневни бели мъже. На семинар за негови лидери, който "Капитал" посети, съотношението между половете бе почти същото като в бюрото по труда. Противно на предразсъдъците към движението на живо лидерите му в голямата си част са любезни мъже от средната класа, които явно се чувстват разколебани, нечути и убедени, че Америка е поела по погрешен път.
Братя по съдба
В залата на Университета на Южна Каролина често се чуват тежки думи и обвинения, които биха накарали и радикални бели американци да повдигнат вежди. Този път обаче критиката изненадващо идва от афроамериканската общност. Лидерите на черните методистки църкви се събраха тук наскоро заради това, което те наричат "най-голямата криза от робството насам" – проблемите на мъжете от малцинствата, които са недообразовани, маргинализирани и напускащи семействата си.
Америка може да е управлявана от афроамериканец, но безработицата сред чернокожите е достигнала 16.5%. Разликата между половете в тази група е още по-голяма – жените, които работят, са с почти 1.3 млн. повече от мъжете. Нивата на образование също не съответстват - според данните за миналата година 1.247 млн. афроамерикански мъже с бакалавърска степен съответстват 1.860 млн. жени. При магистратурите числата са още по-фрапиращи - само 473 хил. мъже срещу 741 хил. жени. "Вашата брилянтна дъщеря излиза от колежа с бакалавърска степен, после с магистърска, после докторска, но не може да намери съпруг, който да е на нивото й. Защото мъжете ги няма", съвсем лаконично обяснява драмата д-р Джуанза Кунджуфу, автор на бестселъра "Да отгледаш черни момчета".
"Преди беше така – щом не завършиш училище, отиваш във фабриката, цял живот забиваш част №186 върху №185 и правиш $18 хил. на година. Сега фабриките вече ги няма. Не би ли било по-добре да образоваме братята, отколкото да ги пращаме в затвора или за социални помощи", завършва сред аплодисменти д-р Кунджуфу. Растящата безработица сред малцинствата и произтичащите от нея проблеми са и лоша новина за отделните щати, в чиито бюджети вече зеят огромни дупки и те трудно могат да поемат нови разходи за социално подпомагане, превенция на престъпността и изграждане на затвори.
"Братята сега мислят, че само да запишат един гангста-рап албум и ще си оправя живота", продължава темата професорът от Princeton University Корнел Уест. "Ние трябва да променим културата и начина, по който момчетата ни се самоопределят. Чрез образованието трябва да изградим нова идентичност за тях, различна от тази на 50 Cents. Да им покажем, че има и други начини за успех", завършва проф. Уест. Посланието от събирането на църковните лидери и експертите в крайна сметка е консервативно – момчетата трябва да пораснат, защото светът се променя.
Въпреки усещането за историческа промяна и нескритата радост на феминистките обръщането на съотношението на половете на трудовия пазар не е добра новина за много американски семейства. В повечето случаи те разчитат на заплатите и на двамата партньори, а и жените все още получават само 80 цента от всеки долар, спечелен от мъжете. Според експертите летният сезон с традиционното събуждане на стоителството ще подобри ситуацията. Но въпреки това дългосрочно тенденция за висока активност на жените на трудовия пазара ще остане. Може би докато това събуди прословутия състезателен дух на мъжете.
Богати съпруги
Все повече мъже сключват брак с по-успели от тях жени, твърди изследване на Pew Research Center, разбунило духовете в началото на годината. Според анализа на данните от преброяването на населението през 2007 г. 28% от американките имат партньор с по-нисък образователен ценз от техния. През 1970 г. обаче е било точно обратното - 28% от жените са имали по-образован съпруг. В само 19% от семействата сега мъжът има по-висока диплома.През 1970 г. едва 4% от съпругите са печелили повече пари от съпрузите си. Сега процентът е 22%. Ръстът на доходите е още по впечатляващ - от 1970 до 2007 г. заплатите на американките са се повишили с 43%, а на американците - само с 6%. Интересен е фактът, че като цяло колкото по-образовани са жените, толкова по-вероятно е да са омъжени - 69% от тези с висше образование имат семейство срещу 56% от тези без.
Училища не като за момчета
"Миналата година пет хиляди момчета в Америка са били изключени - внимание! - не от гимназията, не от основното училище, от предучилищната. От предучилищната занималня!", емоционално възкликва д-р Джуанза Кунджуфу. Според него сегашната образователна система ощетява момчетата. В това си мнение той е подкрепян от поне една дузина специалисти. Разследващият журналист Пег Тайр дори публикува бестселъра "Проблемът с момчетата". В момента в Америка в основното училище те са четири пъти по-често диагностицирани със синдром на дефицит на вниманието, отколкото момичета. Цели 72% от момичета завършват гимназия срещу 65% от момчетата. Само 43% от учещите за бакалавър в американските университети в момента са представители на силния пол. Медиите говорят дори за обърната дискримация.Според Пег Тайр днешното училище с интензивни образователни програми и много тестове създава големи трудности на момчетата (проблем, познат в България покрай доминираните от момичета езикови гимназии). Те имат нужда от повече движение и интерактивни демонстрации. От друга страна, учителите, уморени и недобре платени (особено в държавните училища), показват слаба толерантност към шумни и твърде активни момчета.
5 коментара
Еми да въведат квоти за момчета и момичета, като в нашите университети. Така ще е доста по-честно и добре за икономиката.
според мен, разликата е в морала на двата индивида.......,а
морала на работодателите е под точката на замръзване!!!!!!!
Феминизацията яко е хванала цели сектори и в България. Бърз поглед в областни,окръжни или каквито и да е администрации, НАП, НОИ итн разкрива съотношението 5-1 в полза на жените. За средното образование няма какво да говорим. На всички е ясно, че там властва "учителката любима". Не е ли време да се помисли за някаква организация, която да защитва мъжете от тази трудова дискриминация, която е още по-странна, защото е с безмълвната подкрепа на държавата, защото става дума за бюджетни звена.
аз досега не съм видял петел да мъти, а кокошката да кукурига и да му се качва, но ето че при хората явно може.
Искахте еманципация - ето я в пълната и красота.
За мен феминистките организации са висша форма на дискриминация. Нали между хората не трябвало да се прави разлика на база пол, вероизповедание, етнос и т.н.? Не са ли феминистките организации своеобразен Ку Клукс Клан в това отношение?
Далеч съм от мисълта, че мъжете сме нещо повече от жените откъм мозъчен капацитет. Но да създаваш цели организации с ясно дискриминационна цел, и никой да не каже нищо по въпроса? Сега медалът ще се обърне, и ще се чудим защо.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.