Евроомлетът

За поддръжниците на изхода от еврозоната обаче повечето изтъквани причини са преодолими. След като се вземе решението, смята Лакман, всички банкови депозити могат да бъдат замразени до обмяната на валутата и нейната девалвация. "При масирана подкрепа от МВФ, план за преструктуриране на дълговете и мерки за ограничаване на дефицитите, няма причина този план да не проработи", твърди икономистът. Мартин Фелдстайн предлага всички задължения и активи на банките да останат в евро и така да бъдат предпазени вложителите и да се избегне паника.

Барон Мюнхаузенидис

Изобщо, за да се измъкне Гърция от блатото, очевидно й трябват уменията на барон Мюнаузен.

Според Ханке, за да се решат проблемите на Гърция с девалвация, бъдещата гръцка валута трябва да загуби между 40 и 50% от стойността си спрямо еврото с всички негативни последици за бизнеса и домакинствата. Вместо това Ханке предлага да отпадне вноската на работодателите за социалното осигуряване на работниците. Това автоматично ще доведе до поевтиняване на разходите за труд с 22% и ще постигне същия ефект като девалвацията. Ханке обаче едва ли се е опитвал да предлага икономически съвети на гръцките синдикати.

Колкото и невероятно да звучи, в близката европейска финансова история има случаи на страни, които са се измъкнали от подобни бюджетни дупки. В изследване на Даниел Грос и Алсиди Чинция от Centre for European Policy Studies двамата автори намират, че за последните 20 години седем страни, които са били изправени пред подобни на гръцките бюджетни предизвикателства, са успели да коригират икономиките си. Проблемът е, че това е ставало в по-благоприятна икономическа среда, винаги е водило до нарастване на дълговете и е било извършвано чрез увеличаване на приходите, но не и с орязване на разходите - три условия, които са невалидни за Гърция.

Всяка забрана важи... до отменянето й

На теория няма процедура за напускане на еврозоната – яйцата не могат да изскочат от омлета. Лисабонският договор, влязъл в сила миналата година, за първи път предвижда възможност за напускане на ЕС, но не и на валутния съюз. На практика това означава, че всяка страна, която иска да напусне еврозоната, първо трябва да напусне евросъюза, макар че такава последователност не е разписана категорично никъде. Дори и умишлено да нарушава правилата, дори да е санкционирана от Европейския съд, дори да се примоли, възможност за разделяне с еврото няма.

Разбира се, правилата са за това, за да се променят. Словашкият и германският финансов министър вече поискаха създаването на такава възможност.

Още през 2003 г., само четири години след въвеждането на общата валута, правилата на Пакта за стабилност (който поставя критериите за фискална дисциплина на страните от зоната) бяха творчески интерпретирани, за да могат Франция и Германия да задържат по-висок бюджетен дефицит. Сега при опасността от разрастване на гръцката криза беше намерен начин да бъде заобиколена забраната Европейската централна банка да купува правителствени ценни книжа. При екстремна ситуация, "заплашваща нормалното функциониране на общата валута" (хипотетична формулировка подобна на използваната, за да се разреши на ЕЦБ да купува правителствени дългове, виж чл. 122 от Лисабонския договор), нищо чудно на определена страна да й бъде позволена ваканция от еврозоната. В крайна сметка липсата на процедура за напускане, не означава, че има забрана.

Накрая, Гърция винаги може да се раздели с еврото в нарушение на договорите, колкото и болезнено да е това.

Германското евро

Напускането на еврозоната от Гърция е по-скоро ирелевантно, тъй като с нищо няма да подобри ситуацията в страната. Въпросът е дали Германия може да напусне еврото. Завръщането на дойче марката със сигурност ще бъде посрещнато добре от валутните пазари, еврото ще загуби стойност, което ще помогне на останалите страни в зоната да увеличат износа си и ще балансира търговските неравновесия, предизвикани от прекалено конкурентната немска икономика. Германският потребител пък ще има възможност още по-евтино да си купи къща в Испания или Гърция. Изобщо какво по-добро от това?

Ако това ви се струва абсурдно, значи не следите внимателно все още кратката история на европейската валута. Още през 2005 г. след отхвърлянето на европейската конституция от френските и холандските избиратели и стагнирането на европейските икономики отделянето на Берлин беше гореща тема. Германското министерство на финансите упорито отричаше слуховете и категорично опроверга статия в сп. Stern, която правдоподобно описваше подобен сценарий. Списанието твърдеше, че в дискусия между тогавашния германски финансов министър Ханс Айхел, шефа на Бундесбанк Аксел Вебер и група икономисти тази възможност е била сериозно обсъждана. Цитираният в материала на Stern икономист на банката Stanley Йоахим Фелс още тогава прогнозира, че различията в нивата на инфлация и растеж между 12-те евространи по това време в крайна сметка ще доведат до колапса на зоната. Stern дори твърдеше, че Бундестагът е поискал правно проучване за това как една страна може да напусне еврозоната.

Тогава спекулацията вероятно беше предназначена за германския избирател преди предстоящия парламентарен вот, както и като заплаха срещу останалите членове на еврозоната, които си позволяваха своеволия. Основният заподозрян преди пет години беше Италия - страната, чието фриволно отношение към държавните финанси вече беше предизвикало трудности на друг монетарен съюз - Латинският, просъществувал между 1865 и 1927 г., в който България (от 1889 г.) и Гърция са били членове. С времето нещата затихнаха, поне до края на миналата година.

Проблемът е, че ако Германия се реши на крайната стъпка, тя бързо ще бъде последвана от Австрия, Холандия и накрая вероятно и от Франция. Това естествено ще сложи край на европроекта. Но според проф. Йоахим Щарбати от университета в Тюбинген еврозоната и без това е разделена на две групи. По логиката на Щарбати официалният развод би бил само полезен, като единственият недостатък на бъдещия германски вариант на еврото е, че то ще бъде твърде силно.