Германия преди всичко

Меркел не се поколеба да се изправи срещу всички - и спечели. Въпреки многостранния натиск и привидните компромиси пред Франция за постигане на финалната сделка за Гърция, споразумението носи почерка на Меркел. Според германски дипломати тя изобщо не е отстъпила от първоначалните си позиции, а дори се е приближила по-близо до целите си. По време на срещата в Брюксел сътрудници на Меркел обясниха, че тя работи в две направления - да стане ясно, че ще се спази формалното правило да не се спасяват закъсали членки на еврозоната и да започне реформа в правилата на валутния съюз, която да предотврати други подобни кризи. И канцлерът постигна своето. А и за момента не даде чековата си книжка, а само я показа - евентуалните заеми за Гърция (от които страните в еврозоната ще поемат 2/3, а МВФ - 1/3) са с толкова рестриктивни условия, че надеждите на Берлин са механизмът никога да не бъде задействан.

В резултат Меркел вече е обществен враг № 1 в Атина, а френските медии я преименуваха от Лейди Летаргия на Мадам Не, която "преднамерено унижи страните от еврозоната, като поиска вкарването на вълка МВФ в общата кошара" (по в. Libеration). Съвсем различен беше тонът в германските вестници. След като месеци наред я атакуваха заради предпазливостта й, миналата седмица те я приветстваха - таблоидът Bild гордо я нарече евробоец и триумфално възкликна "Касиерът на Европа? Никога вече!" Изобилстваха сравненията с железния канцлер Ото фон Бисмарк и желязната лейди Маргарет Тачър. Тази роля със сигурност я прави по-популярна у дома, но не и в Брюксел. Както отбеляза сп. Spiegel, победата на Меркел идва на висока цена и променя представата на Европа за Германия, като същевременно разкрива колко се е променила германската представа за Европа.

Десетилетия наред Германия, движена от отговорност и чувство за вина, беше моторът на европейската интеграция. Като солидарността често се изразяваше в бъркане в джоба, за да бъде спасен поредният европейски компромис. Сега тази парадигма се променя. Берлин вече не иска да плаща за чужди амбиции и е охладнял към европейското единство, освен ако то не става по неговите правила.

За един по-германски ЕС

"Ангела Меркел беше под изключително силен вътрешен натиск на последната среща на върха на ЕС заради предстоящите на 9 май ключови местни избори в провинция Северен Рейн - Вестфалия, от които зависи дали ще запази мнозинството си в горната камара на Бундестага. Както и заради риска Конституционният съд в Карлсруе да оспори спасяването на Гърция", обясни пред "Капитал" Улрике Геро от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Разликата с предшествениците й на канцлерския пост като Конрад Аденауер, Хелмут Шмит и Хелмут Кол е, че Меркел постави вътрешните проблеми и общественото мнение над европейската солидарност. Което беше разчетено като сигнал, че Германия вече е "нормална" страна и със смяната на поколенията се случва и неизбежна смяна на политиката. Само че, когато това се случва в най-важната страна в ЕС, няма как да не привлече внимание и да повлияе на общите политики в съюза. След обединението на Германия преди 20 години Кол увери партньорите си, че придобилата нова мощ нация ще се стреми към "европейска Германия, не към германска Европа". Сега впечатлението е, че Меркел иска по-германска Европа.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Линията на Берлин към Гърция "е поредният пример за германския икономически унилатерализъм", казва директорът на лондонския Center for European Reform Чарлз Грант, цитиран от в. WallStreetJournal. В тази традиция се вписва и възмутената реакция в Берлин на критиките на френския финансов министър Кристин Лагард, че огромният германски търговски излишък е проблем за еврозоната. Предложението на Лагард Германия да се опита да стимулира вътрешното търсене, вместо да се фокусира върху това как да изнася повече към еврозоната и света, беше контрирано в Берлин със спортни метафори. Финансовият министър Волфганг Шойбле каза, че това е все едно да накараш футболния отбор "Байерн" - Мюнхен, да не играе толкова добре в Шампионската лига. Икономическият министър Райнер Брюдерле пък направи аналогия с шампион в спринта, на който се казва да сложи олово в шортите си. Метафорите обаче няма как да прикрият факта, че германските излишъци вървят ръка за ръка с дефицитите в Гърция и Испания (виж графиката вляво).

"Германия е най-големият печеливш от общия европейски пазар и въвеждането на еврото. Много хора в страната започват да мислят твърде краткосрочно и противопоставят германските интереси на европейските интереси, без да виждат, че те съвпадат," смята Улрике Геро. Според нея политическият и икономическият елит остават ангажирани с Европа и знаят, че Германия има нужда от ЕС. "Но ЕС стана по-сложен, по-скъп, по-труден за задвижване и управление. ЕС се промени, Германия се промени след обединението, времената също се промениха. Сега е по-трудно да се види какво печели Берлин от ЕС и някои хора казват - вече не искаме да плащаме за всичко и е време да излезем от системата. Това поведение е вредно и не е от полза нито за Германия, нито за Европа."