Когато стигне на ръба на пропастта, Европа действа

Проблемът е по-скоро, че това се дискутира сега, когато пазарите са неспокойни. Те почват да предполагат, че някои от  страните членки имат намерение да преструктурират дълговете си скоро и си казват "тогава ние ще пострадаме доста". И лихвите за Ирландия и Португалия излитат през покрива.

Ситуацията се влоши от дискусията, инициирана от германското правителство за спасителния механизъм. Синхронизирането на политически и икономически драми не е лесно. Меркел също има хора, които гласуват за нея. И тя трябва да им обяснява. Така че човек трябва да прояви разбиране към германците. Но и те трябва да разберат последиците от действията си, защото ние вече плащаме повече заради Гърция и някои изказвания от тогава.

Какъв е изходът от ситуацията тогава?

Винаги съм бил почитател на монетарния съюз. Но винаги съм смятал, че маастрихтската конструкция е постмодерно създание, което се опитва да преодолее закона за  гравитацията. Направихме най-важния си акт на интеграция без политическа или институционална основа. Законът не работеше около десетина години, сега обаче влезе в действие. И сега се опитваме да създадем реална структура, която да е добре балансирана, т.е. да поставим онези основи, които досега ги нямаше. Това не е лесно. Но целият европейски проект не е никога бил лесен.

Но изглежда, че ЕС е блокиран между политическата невъзможност да продължи напред и финансовата невъзможност да се върне назад?

Ако някой ви беше казал преди година, че Меркел ще се съгласи на механизъм за спасяване на Гърция на стойност 750 млрд. евро, щяхте ли да го повярвате? Но се случи. Опитът показва, че когато нещата достигнат ръба на пропастта, действаме. Това именно не разбират онези, които критикуват. Европа е инвестирала твърде много в общи неща и постижения, които иска да запази. Но е опасно, да. И колкото по-дълга е кризата, толкова по-опасно става. Трябва да има решение до края на годината, но после въпросът е как ще бъде изпълнено, защото тук това е винаги сложен въпрос.

Значи според вас обединена Европа и еврото ще оцелеят?

Ако трябва да залагам - да, ще заложа, че ще оцелеят. Ако излезем от кризата, ще излезем много по-силни. Това, което не мога да кажа, е как ще излезем. Залогът в момента е, че за да излезеш, трябва да правиш реформи, които в миналото биха били немислими.

Говорихте и за друг залог (на конференцията на КРИБ и "Капитал" - бел. ред.) - че страните в Европа се надяват ръстът да се възстанови въпреки бюджетната строгост. Звучите песимистичен по този въпрос?

Изобщо не ми харесва, да. От една страна, казвам на сънародниците си, че трябва да сме отговорни и няма място за мърдане - трябва да режем и съкращаване. Но германците и останалите имат да правят още - да стимулират потреблението. Европа няма да се възстанови чрез фискална ортодоксалност. Огледайте се - не работи!

Опасявам се от дълго време на нисък ръст. И в момента имаме много безработица. Ако възстановяването на Германия се забави или върне назад, което се надявам да не се случи, и изпаднем отново в рецесия - тогава сме до шия в калта. Аз критикувам, защото смятам, че е прекалено рисковано.

Преди кризата в България имаше дебат дали да се следва гръцкия или ирландския модел. Сега моделите се сринаха.

Наистина? Някога е имало идея да следвате гръцкия модел? Е, сега вече няма модели, които да следвате. Ще трябва да измислите свой, български модел.

Ако ползваме метафората за ремонта и реформите - кога правиш реформи? Когато ти тече покрива или когато имаш пари?

Колкото повече отлагаш необходимите реформи, толкова по-висока е цената. Това е трудно време. От друга страна, случват се изненадващи неща. Това, което стана в последните четири месеца в Гърция, беше немислимо. Всички казваха - радикална пенсионна реформа, намаляване на заплатите на чиновниците и няма да има революция? Ами нямаше. Не само нямаше, но вижте последните местни избори. Най-доброто послание от изборите в Атина и Солун не е, че ПАСОК спечели, защото те не спечелиха. Имахме двама напълно независими кандидати, дошли отникъде, които успяха да формират здрави коалиции само защото заслужават доверие.