ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Щом като продължаваме да се тревожим за бъдещето, значи то ще бъде по-добро." Ако приложим този цитат на бившия икономически съветник на американския президент Барак Обама Лари Съмърс към еврозоната, тя би трябвало да има блестящо бъдеще. Защото състоянието й в момента тревожи всички - не само европейците, но и САЩ, МВФ, Китай и останалите изгряващи звезди от БРИК клуба (Бразилия, Русия и Индия). А както се пошегува не много весело сп. Economist, когато Русия започне публично да се притеснява за финансовата стабилност на ЕС, вместо да е обратното, значи еврото никак не отива на добре.
И най-страшното не е нито това, че през седмицата пазарите отново потънаха от паника, нито че кризата пълзи опасно към банките, нито пък рискът експлозията в еврозоната да разбие на парчета глобалното възстановяване и да надигне втора вълна на рецесията. Най-стряскащ е фактът, че ЕС изглежда все по-разединен и объркан, а бранителите на общата валута са с изчерпани муниции и идеи. Битката е буквално на живот и смърт - еврозоната вече е в шоковата зала и без радикално лечение няма да излезе оттам цяла и непокътната.
В какофонията от разнопосочни послания и интереси спасителната посока е сравнително ясна. ЕС трябва бързо да предпази уязвимите банки и да отблъсне атаките на пазарите срещу държавите, които все още имат шанс да избегнат фалита. След това да помисли за рецепта за растеж, който да направи по-лесни следващите дългосрочни стъпки към по-устойчива и имунизирана срещу нови подобни кризи еврозона. Независимо дали решението включва по-дълбока икономическа интеграция, промени в договорите на ЕС и общи еврооблигации. Или крие риска страните като България, които още не са приели еврото, да останат извън важните разговори.
Друг е въпросът какво изисква това от европейските лидери и има ли желаещи да платят политическата цена. Алтернативата обаче е колкото стряскаща, толкова и реална - разпад на еврозоната с всички невъобразими и невъзможно тежки последствия.
Страх и омраза в еврозоната
"Страхът се прокрадва из коридорите на Брюксел. Той е там от известно време, обикновено неизречен и омаловажен. Сега вече е съвсем явен и открит. Това е страхът от загубата на контрол над събитията. Това е осъзнаването, че повечето идеи вече бяха изпробвани, но кризата в еврозоната продължава да се задълбочава", пише европейският редактор на британската Би Би Си Гавин Хюит.
В последните 18 месеца германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Никола Саркози и компания направиха един куп извънредни среднощни срещи, помпозни, но кухи декларации и половинчати мерки. Освен това изсипаха милиарди евро. Всичко беше напразно. Колосалният дълг на Гърция само се увеличи още повече (до 150% от БВП), икономиката й преживява трета година на рецесия (спадът тази година ще е между 5 и 7%), а последните плачевни данни за изпълнението на бюджета накараха миналата седмица мисията на "тройката" от ЕС, МВФ и Европейската централна банка (ЕЦБ) да си тръгне предсрочно от Атина.
Всичко това уби и последните останали надежди (ако изобщо е имало такива), че спасяването на Гърция може да проработи. Отчаяни мерки като въвеждането на нов извънреден данък върху имотите, който трябва спешно да запълни пробойните в бюджета и ще бъде събиран със сметките за ток (доста показателно за способностите на данъчната администрация), са сигнал колко безнадеждна е ситуацията.
Нещо повече - гръцкото фиаско вече коства намаляването на кредитния рейтинг на две френски банки, Societe Generale и Credit Agricole, заради експозициите им към страната. А според Reuters на срещата на финансовите министри от еврозоната на 17 септември (след редакционното приключване на "Капитал") ще бъде представен анализ на високопоставени експерти на ЕС, според който има опасност Европа да се изправи пред нов дефицит на кредитен ресурс, тъй като кризата тръгва към банките. На срещата в Полша ще присъства и американският финансов министър Тимъти Гайтнър - безпрецедентен пример за засилващия се международен натиск върху ЕС да изгаси пожара в къщичката си, преди да е плъзнал към цялата световна икономика.
Същевременно вторият спасителен пакет от 109 млрд. евро за Гърция, договорен през юли и предвиждащ важни неща като увеличаване на ресурсите, гъвкавостта и ролята на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), все още виси във въздуха. Досега той е одобрен от парламентите на едва две държави, Белгия и Франция. Ако за гласуването му в германския Бундестаг на 29 септември Меркел не получи подкрепата на всички депутати от управляващата коалиция, това не само ще разклати сериозно позициите й, но дори може да доведе до предсрочни избори.
"В момента в Берлин има много бурен и остър дебат за еврозоната и той не е толкова между опозицията и правителството, колкото в рамките на самото правителство. Това създава объркване накъде отива Германия", казва пред "Капитал" Томас Клау от Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). Според него политиците в Германия (като министъра на икономиката Филип Рьослер), които говорят за фалит на Гърция, го правят против волята на канцлера и не са представителни за позицията на правителството.
Раздорите в Берлин са само едно от проявленията за нарастващото разцепление в еврозоната. Друг такъв знак беше оставката от управителния съвет на ЕЦБ на германеца Юрген Щарк почти три години преди изтичането на мандата му, която разклати пазарите. Тя беше разчетена като сигнал за несъгласие с водената от банката политика на изкупуване на облигации на проблемни страни в еврозоната като Италия и Испания в опит да укроти драстичното им оскъпяване. "Това е сигнал за огромни проблеми вътре в ЕЦБ. Германците очевидно никак не са доволни от линията на банката", коментира пред в. Financial Times Манфред Нойман, професор по икономика от Университета в Бон.
В последния месец ЕЦБ инвестира над 35 млрд. евро в испански и италиански дълг в допълнение към гръцките, ирландските и португалските облигации за 76 млрд. евро, които е изкупила от май 2010 г. насам. "За мен най-големите герои на кризата са централните банки - ЕЦБ и Федералният резерв на САЩ. Те са от ключово значение за преминаването през нея и ще продължат да играят значима роля и след края й. Ясно е обаче, че не могат да бъдат оставени сами да водят битката", коментира Ариго Садун, изпълнителен директор на МВФ, отговарящ за Гърция, Италия и Португалия, по време на конференция на Pioneer Investment в Изео.
Да искаш и да можеш
Тези сътресения и търкания само засилват недоверието, че ЕС е способен да се справи с най-голямото изпитание от създаването му. Не че неговите лидери (поне ако се съди от думите им) не осъзнават колко голям е залогът. "Изборът е: много по-дълбока макроикономическа интеграция на еврозоната или сриването й. Няма трети път. Ако еврозоната се разпадне, ЕС няма да оцелее", заяви финансовият министър на ротационния председател Полша Яцек Ростовски. В същия дух се изказа и президентът на еврокомисията Жозе Барозу през седмицата, когато обяви, че скоро ще представи официално предложение за въвеждане на общи еврооблигации. "Изправени сме пред най-сериозното предизвикателство за цяло едно поколение. Това е битка за политическото и икономическото бъдеще на Европа."
Само че това поколение европейски лидери, изглежда, няма визия не само какъв ЕС иска, но и как да го извади от сегашната криза. Идеите са разнопосочни, хаотични и дори абсурдни - като се започне от искането на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотнигер знамената на страните с фискални грехове пред сградите на европейските институции да бъдат свалени наполовина (за което 151 евродепутати поискаха той да се извини или да си подаде оставката) до екстремните предложения на Холандия за нов комисар по бюджетната дисциплина и изхвърляне на нарушаващи правилата държави от еврозоната.
Объркващо е и поведението Германия - страната, от която всички очакват да зададе посоката и да ги спаси от дълговото блато. Но както се оплака наскоро менторът на Меркел Хелмут Кол, "не зная къде стои Германия днес и накъде отива". И съвсем не е единствен в тези си усещания.
Действително не е лесно да се вземат правилните решения и да се лавира между изнервените пазари, погледа към следващите избори, нуждата от промени в европейските договори и недоволните граждани, които не харесват сегашната ситуация, но не знаят какво точно искат. Според последното проучване Transatlantic Trends например само 50% от германците са съгласни да има фонд за подпомагане на закъсалите политики, но същевременно 54% са "за" по-силна обща икономическа политика в ЕС (виж графиките).
Дори и сред експертите няма единно мнение какво да се прави с Гърция и дали тя трябва да бъде оставена да фалира с трясък. Според Ванеса Роси, икономист от Oxford Analytica, останалите страни със спасителни програми - Ирландия и Португалия, се справят добре и няма опасност да бъдат повлечени. "Трябва да отделим изцяло въпроса с Гърция. Дори тя да фалира и да си върне драхмата, няма да се стигне до дезинтеграция на еврозоната", коментира Роси пред "Капитал". Томас Клау от ЕСВП мисли точно обратното. "Гръцкият фалит в този момент може да има абсолютно катастрофални последици за европейската и световната финансова система." На същото мнение е и Марко Бути, директор на Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" към Европейската комисия (DG ECFIN), според когото е пагубна илюзия да се мисли, че преструктурирането на дълга може да се случи, без да последва каша. Както и че може "хирургически да се реже около Гърция с идеята, че заразата няма да се разпространи".
По думите на икономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев най-важното е Гърция да фалира така, че "за всички замесени - гръцкото обществото, неговите кредитори, партньорите от ЕС и финансовите пазари - да е ясно и достойно за вярване, че ще бъдат следвани стъпки едно, две, три, четири и т.н. В резултат на което гърците ще платят толкова, кредиторите ще бъдат подстригани толкова, ЕС (драгият немски данъкоплатец) ще помогне толкова, за да могат пазарите да си направят сметката". Освен това според Ганев е задължително еврозоната да има механизъм за фалит. (Интервю с Ганев вижте тук)
Цената на спасението и на провала
"Почти няма пример за съвременен валутен и монетарен съюз, който да се е разпаднал без някаква форма на авторитарно или военно управление или гражданска война." Цитатът е от публикуван през седмицата доклад на швейцарската банка UBS, който изчислява, че разпадът на еврозоната може да коства 40-50% от БВП на периферните икономики през първата година, след като изоставят еврото, и 20-25% на страните от ядрото. Числата може и да са дискусионни, но дават ориентир за общата идея - че провалът ще струва ужасно скъпо.
Цената на спасението също няма да е малка - нито в пари, нито в политически капитал. Но ще е несравнимо по-малка от тази на колапса. Точно това трябва да обясни Ангела Меркел на своите избиратели - че изборът им е между една еврозона, която няма да прилича на една голяма Германия толкова, колкото им се иска, и никаква еврозона.
"Кризата може да стигне такъв интензитет още в следващите седмици, че да се озовем в революционна ситуация. Трябва да се нарушат основни табута", смята Томас Клау. Анализаторът вижда два пътя пред еврозоната. Единият води до разпад. Другият - към прехвърляне на повече суверенитет към Брюксел, по-тесен фискален и политически съюз и най-вероятно промени в договорите на ЕС (което изправя косите на всички, помнещи десетилетната драма с европейската конституция и изстрадания Лисабонски договор). Това са дълбоки и неизследвани води и преминаването им ще изисква не само умело ръководене, но и съгласието на европейските граждани. "Хората трябва да разберат, че вече не живеем в нормални времена. Крайната същност на заплахите пред еврозоната изисква необичайни решения." Остава да се намерят лидери, които да ги поднесат и "продадат" на европейците.
По темата работи и Татяна Пунчева-Василева
Оста на седемте
Битката за еврото се води на още един фронт - в полето на държавите, които влязоха в ЕС при последната вълна на разширяването му, но още не са приели единната валута. На 12 септември министри от Полша, Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Румъния и България се срещнаха в Брюксел, за да обсъдят как да влияят по най-добрия възможен начин на важния дебат за бъдещето на еврозоната, в която те по силата на договорите си за присъединяване към ЕС някой ден трябва да влязат. Инициативата е на Полша, която в момента е ротационен председател на ЕС, и идеята е тези срещи да продължат. "Не мисля, че разговорите за бъдещето на еврото трябва да бъдат ограничени до страните в еврозоната", каза полският министър по европейските въпроси Миколай Довгиелевич, цитиран от EUObserver. И добави като задочна реплика към президента на ЕС Херман ван Ромпой, който не показа особен ентусиазъм към инициативата на седемте: "Погледнете от светлата страна на живота, наречете клуба "Приятели на еврото" и недейте да питаете мрачни мисли защо се срещаме."Опасността от създаването на Европа на две скорости, в която по-тесният кръг на страните от еврозоната взима важни решения, засягащи всички 27 в ЕС, стана съвсем реална през август. Тогава Франция и Германия предложиха да се правят редовни срещи на лидерите на еврозоната и тя да си има отделен президент, като най-вероятно постът ще бъде предложен точно на Ромпой. Междувременно той работи по изготвянето на предложения за общо икономическо управление, които ще представи на следващата среща на върха на ЕС през октомври. Ромпой не насърчи активността на групата на новите членки. "Ако страните, които не са в еврозоната, имат желание да наблюдават, да искат допълнителна информация или да правят фундаментални коментари, мястото за това е Европейският съвет", отбеляза президентът на ЕС.
Освен за място на масата при важните разговори според дипломатически източници, цитирани от AFP, клубът на седемте настоява и за право на одобрение на промените в еврозоната. "Всички седем държави са съгласни, че една промяна в правния статут на еврозоната би могла да промени условията в техните присъединителни договори", което "може да ги принуди да направят нови референдуми", твърди неназован дипломат пред AFP. По-късно Литва и Латвия отрекоха да планират национални допитвания.
182 коментара
Евро форевър! Докато немците са начело на еврото и ЕС, няма страшно, ще се оправим. Каквото и да правим на балканите, не можем да победим орднунга!
Ох, ама Капитал като почнат да претоплят вчерашните новини .... Всички тези неща Найджъл Фараж ги говори от две години насам. Насладете се - вижте какво значи истински политик: http://www.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Fwww.y
За какъвто и страх по коридорите на Брюксел да се говори, Евро-чиновниците и Евро-лидерите ще устояват до последно практиката да се спасяват банките а не хората...както в Съветския, и в Европейския съюз бюрократийната върхушка отдавна е осъзнала ролята си на буфер между парите и масите...и както в Съветския съюз ще се държат със зъби и нокти за надеждата че може и да се размине... че "онези" знаят какво правят, че няма как да няма план Б...
Зрелището си заслужава...да го догледаме с търпение и непукизъм.
Можем да бъдем сигурни, че независимо колко пъти ще се постави въпроса за причина за стопанска криза през 2011 г. – правилният отговор е само един: особено важната причина за нея е конкретна държавна финансова „Грешка на Джон Лоу” и ако същата се прекрати, то сегашните управленски трудности ще се премахнат.
Днес никой не е виновен за наличие на световна финансова криза и всички участници в стопанския живот са жертви на досегашна неизвестност.
Моля, посочете поне един университет в света, където студентите учат за: „Съответно държавно финансово управление, според ползвани "Златни" или "Незлатни пари"?
Също, досега кой експерт знаеше, че „Катастрофална държавна финансова грешка е ползване на „Незлатни пари” при условия на запазен несъвместим с техни качества начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”, защото се развиват диспропорции и (за достатъчно време) стопанска криза”?
Световните открития не могат да се планират и никой не е виновен, че досега не бе разкрито наличие на световна държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”, която е с начало 1716 г. и е причина за множество стопански кризи и безброй болезнени щети за участници в стопански живот.
Нима някой знае, какво ще се открие през следващи близки и далечни години.
Аз имах необходимите научни знания и достатъчен жизнен опит и откритието на „Грешката на Джон Лоу” се получи е резултат от конкретни целеви икономически изследвания, които ако не бяха сега извършени от мен, щяха след време да бъдат направени от друг, защото това е обективно развитие на научен прогрес и истината не може да бъде вечно скрита.
Обстоятелствата по откриването са вече история и днешната реалност е, че за държавната финансова „Грешка на Джон Лоу” се знае, известна е на много специалисти и е възможно да бъде успешно ликвидирана.
Сега е време авторитетни за обществото специалисти да направят реална преценка на получените творчески резултати, които осигуриха знания за наличие на „Грешка на Джон Лоу” и след като съответно държавно финансово управление се увери в тяхната достоверност да предприеме стъпки за прекратяване на своя слабост: „При стопанство с „Незлатни пари” да продължава употреба на несъвместим с качества на „Незлатни пари” начин на държавно финансово управление, който е наследен от времето с ползване на „Златни пари”.
Световната стопанска криза през 2011 г. е проста по състав, защото е поради само една особено важна причина – конкретна държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”.
Същата е с качества на „детска болест на пазарна икономика”, защото се дължи и на досегашни недостатъчни научни знания за протичащи стопански процеси.
Стопанската криза през 2011 г. може успешно да бъде премахната чрез прекратяване на разкритата държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”.
Полезно е да знаем, че без преустановяване на представената държавна непълноценност - то каквото и да се прави не е възможно успешно преодоляване на сегашни управленски трудности, защото „Грешката на Джон Лоу” е тази, която ежедневно подсигурява развитие на диспропорции и (за достатъчно време) стопанска криза.
С уважение,
Иван Митев - икономист
[quote#3:"tub"]Зрелището си заслужава...да го догледаме с търпение и непукизъм.[/quote]
Ако мазето ти е пълно със зимнина, имаш 5-6 чувала брашно захар, не се боиш да работиш на полето, зрелището си заслужава. Но ако живееш в панелка в София, и си мислиш, че картофа расте за месец, горко ти.
До коментар [#4] от "Иван Митев":
„Грешка на Джон Лоу”, та „Грешка на Джон Лоу”. И каква е тая грешка бе ? Само повтаряш колко си велик. Като тинейджър си.
До коментар [#4] от "Иван Митев":
Правилният отговор е съвсем различен от този, който се мъчите да прокламирате. Имате грешка, но тя не е "държавна финансова "Грешка на Джон Лоу"", а си е съвсем персонална, лично ваша грешка. Въобразявате си (или умишлени се опитвате да измамите останалите невежи) че може да се получи благоденствие по лесен начин - чрез парични еквилибристики, вместо чрез запретване на ръкава и с тежка работа (безкомпромисни усилия за предлагане на конкурентен, успешен пазарен продукт, който да стимулира покупки и така и икономическо развитие). Обикновено, на подобно фалшификации им се вика ЕВТИНИ ИЗМАМИ...
--------------------------------------------------
Който се интересува, може да погледне, извършването на какви гнусотии поддържат българските управляващи (тези на власт и тези в опозиция, заедно):
http://theworld.blog.bg/politika/2008/08/20/sleden
И нещо не толкова "екзотично", не но не по-малко опасно или защо Борисов е вреден за нашето здраве и дори за живота ни (одобрено е добиването от "Шеврон" на шистов газ в Добруджа и в Лудогорието - стъпка, която ще отрови подпочвените води и като следствие цялата природа там). Тия трябва да се разкарат от властта възможно най-бързо! Ако не бяхме толкова загубени - сега щеше да има предсрочни избори.
http://www.youtube.com/watch?v=jUzxnQiFvyc
До коментар [#6] от "Симо":
Здравейте Симо,
Означението „Грешка на Джон Лоу” представя: По инициатива на Джон Лоу направена държавна финансова грешка – При стопанство с „Незлатни пари” продължена употреба на несъвместим с качества на „Незлатни пари” начин на държавно финансово управление, който е наследен от времето с ползване на „Златни пари”.
Същото е държавна финансова грешка, защото се прави от държавните власти и е в областта на финансово управление.
До коментар [#6] от "Симо":
Няма никаква грешка. Господинът Митев просто не познава историята на парите и какво е наложило отказът от "Златния стандарт". И по-лошото е, че усърдно не желае да се образова! Затова и единствено повтаря, като развалена латерна, няколко наистина негови лични, без световен аналог, измислици.
--------------------------------------------------
Който се интересува, може да погледне, извършването на какви гнусотии поддържат българските управляващи (тези на власт и тези в опозиция, заедно):
http://theworld.blog.bg/politika/2008/08/20/sleden
И нещо не толкова "екзотично", не но не по-малко опасно или защо Борисов е вреден за нашето здраве и дори за живота ни (одобрено е добиването от "Шеврон" на шистов газ в Добруджа и в Лудогорието - стъпка, която ще отрови подпочвените води и като следствие цялата природа там). Тия трябва да се разкарат от властта възможно най-бързо! Ако не бяхме толкова загубени - сега щеше да има предсрочни избори.
http://www.youtube.com/watch?v=jUzxnQiFvyc
До коментар [#8] от "Иван Митев":
Това го четохме вече около 100 пъти. Никаква информация не се съдържа в тези думи. Айде обясни по-подробно каква е тая употреба на пари дето е сгрешена. С прости примери като за обикновен човек.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.