За честта на екватора

Но ако си в бизнеса със свободата на информацията, си допълнително ограничен откъм съюзници. "Предоставянето на убежище на човек, който разгласява държавни тайни, не отговаря много на държави като Русия, Китай или Иран", казва Стивън Джонсън от CSIS, пред "Капитал". Оттук нататък остават най-вече страни в Латинска Америка, които са демокрации и не страдат от такава силна параноя за националната си сигурност. Виктор Блъмър-Томас от британския Сhatham House пък смята, че "Еквадор е избран пред останалите южноамерикански страни, защото е сред споменатите в разпространените от WikiLeaks грами". Според него правителството на Кореа е благодарно на Асанж за разкритията, които станаха повод за изгонването на тогавашния американски посланик.

Разбира се, важни са и личните контакти: шефът на защитата на Асанж - бившият испански съдия Балтазар Гарзон, съветва президента Кореа по въпросите на съдебната реформа. Вероятно именно той го е убедил и да участва с телевизионен мост в предаването The World Tomorrow, което австралиецът водеше по руския държавен канал Russia Today, докато бе още под домашен арест. Асанж неколкократно показа уважението си към еквадорския държавен глава и всъщност интервюто много бързо се превърна в монолог на госта за американския империализъм, двойните стандарти и липсата на независими медии в Еквадор. Накрая на предаването Кореа с видимо приповдигнато настроение приветства Асанж с "Добре дошъл в клуба на преследваните!".

Изненадващо единни

Химена Бланко от Latinnews поставя по-широко контекста. "Цялата ситуация около Асанж може да се разглежда като част от вълната на антиколониализъм, която започна преди десетина години с идването на власт на Уго Чавес във Венецуела", смята тя. Оттогава на континента се установиха няколко лидери, които съвпадат повече или по-малко с профила на "чависти" – ползващи силна лява и антиамериканска реторика. Негативното отношение към САЩ е породено от дългия и често негативен опит с американската намеса във вътрешните работи на страните от Латинска Америка. Мнозинството южноамериканци описват американското присъствие в страните им като експлоатация, твърди Бланко. Те осъзнават себе си като противници на статуквото и в този смисъл "преследвани". Този антиамериканизъм заема всички форми. Боливия наскоро изхвърли "Кока-Кола" от пазара си, а Венецуела е на път да направи същото. Еквадор пък прие Асанж.

Великобритания с нейното колониално минало и днешна близост със САЩ е ужасно удобна мишена за подобен тип недоволство. Споровете й с Аржентина покрай Фолклендските острови, които се събудиха отново напоследък, само допринесоха за лошия имидж на Лондон на континента. Ето защо не е изненадващо единството, с което посланиците на тези държави в британската столица застанаха зад Еквадор. Заплахата на британската полиция да влезе в посолството по силата на местен закон от 1987 г. допълнително нагнети ситуацията. "Първоначално в Кито (столицата на Еквадор) не бяха сигурни как да действат. Заплахите на англичаните да нападнат посолството обаче бързо ги убеди да предоставят убежище на Асандж", казва Виктор Блъмър-Томас.

"Самото споменаване на възможността за насилствено извеждане на Асанж от посолството беше стратегическа грешка", смята и Бланко. Това доведе до реакция на практически целия континент, който се обяви в подкрепа на Еквадор. Според нея, макар да "не може да се говори за антиколониална или антиамериканска коалиция в смисъл на организиран блок от държави, все пак лидерите преодоляха множеството пречки помежду си и се обединиха, което даде на региона повече стабилност и тежест". Шоуто на Асанж явно ще продължи.

Как се влиза в посолство

Член 22 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения гласи, че "помещенията на представителството са неприкосновени. Властите на приемащата държава не могат да влизат в тези помещения без съгласието на ръководителя на представителството". Това е част от традиция дипломатическите мисии да се приемат за де факто част от територията на съответната чужда страна и по същество всичко и всеки, който се намира там, е под закрилата на съответното суверенно правителство. Нарушаването на този принцип може да се приема като акт на война.

В същото време обаче според член 41 "помещенията на представителството не трябва да се използват за цели, несъвместими с функциите на представителството" и "всички лица, ползващи се от привилегии и имунитети (т.е. лицата с дипломатически статут – бел. ред.) са длъжни да уважават законите и правилниците на приемащата държава". Така се отваря една доста широка пролука около термина "функции на представителството", която може да бъде интерпретирана в законодателството на приемащата страна. Тя е използвана от Великобритания в Закона за дипломатическите и консулските сгради от 1987 г., даващ право на полицията да влезе в дипломатическа мисия, в случай че тя се използва "за цели, несъвместими с функциите на представителството".

Лондон обяви, че пребиваването на Асанж в Еквадорското посолство е основание за прилагане на закона от 1987, и заплаши, че ще го извади насилствено оттам. Кито отговори, че това е "неприемлива" и "явна заплаха", и напомни, че това би било "опасен прецедент", който ще "компрометира" правилата на дипломацията в цял свят и британските посолства ще са "първите, които ще изпитат последствията". На следващия ден Асанж получи дипломатическо убежище. Три дни по-късно всички латиноамерикански държави застанаха зад Еквадор. Поведението на Кито по отношение на Асанж е по същество възпрепятстване на английското правосъдие, но от гледна точка на международното право, а и обществено мнение, не е достатъчна причина за щурмуване на посолството.

Поводът за създаването на въпросния Закон за дипломатическите и консулските сгради е стрелбата през 1984 г. от първия етаж на либийското посолство в Лондон по време на мирна демонстрация срещу режима на Кадафи – един полицай е убит, ранени са 11 души. Тогава стрелецът се прибира в родината си, възползвайки се от дипломатическия си имунитет. Ситуацията с Асанж обаче е различна – едно е да има стрелба и убити хора, съвсем друго е да се преследва човек, който дори не е осъден, а само обвинен.