Еквадорският Чавес

Но критиците му го обвиняват, че е просто поредният диктатор, който затяга хватката върху властта и засилва натиска върху политическите си опоненти и частните медии. Въпреки че проповядваният от него "социализъм на XXI век" е по-умерен от този на Чавес, еквадорският президент е също толкова безкомпромисен към несъгласните с него, а политиката му обезкуражава приватизацията, отблъсква чуждите инвеститори и отслабва банките, към които той проявява неприкрита враждебност.

Кореа обаче се радва на популярност сред бедните и на приятелството на останалите латиноамерикански леви лидери. По време на шестте си години на власт той улесни достъпа до здравеопазване и образование и завърши важни инфраструктурни проекти, сред които училища, болници и хиляди километри пътища, създавайки множество работни места. Той принуди мултинационалните петролни компании да плащат повече на Еквадор и спечели обществена подкрепа за нова конституция, която разширява президентските правомощия и увеличава броя на мандатите.

Нивото на бедността в Еквадор е спаднало от 64% през 2000 г. до 29% в момента, а на безработицата – от 9.2% през 2007 г. до 4.1% в края на миналата година, докато икономиката постигна ръст от малко над 5% през 2012 г. Освен това Кореа въведе нисколихвени ипотеки при покупка на ново жилище и стипендии за образование в чужбина. Близо 2 млн. нуждаещи се получават щедри социални плащания всеки месец, а за бедните медицинските грижи и лекарствата са безплатни.

Огромният скок в цените на петрола (около 100 долара за барел), който съставлява над половината от експортните приходи на страната, позволява допълнително нарастване на държавните разходи, които и без това са най-високи в региона като дял от БВП. А това донесе на Кореа популярност от над 50% според скорошни социологически изследвания.

"Кралят Слънце на XXI век"

Но едновременно с това, откакто е на власт, еквадорският президент напълни съдилищата и институциите със свои приближени и атакува свободата на словото, в резултат на което редица медии вече минаха в държавни ръце и станаха част от мощна проправителствена медийна империя. Затова правозащитни групи и привърженици на свободния пазар го обвиняват, че опитва да контролира страната като "краля Слънце на XXI век".

Освен това той натовари частните предприятия с големи данъци и регулации, покачи държавните разходи до неустойчиви нива и не успява да се справи с нарастващата престъпност. Междувременно производството на петрол спада в сравнение с преди идването му на власт. Докато добивът в съседна Колумбия е във възход благодарение на външните инвестиции, Еквадор произвежда по около 500 000 барела на ден през последните пет години (при 535 000 през 2006 г.). Страната изостава от съседите си и в привличането на преки чуждестранни инвестиции - те са по-малко от 1 млрд. долара годишно, откакто той управлява, в сравнение със 7.7 млрд. в Перу и 13 млрд. в Колумбия за 2012 г.

"Кореа е нападан за своята враждебност към частните капитали и чуждите инвестиции, например в проучванията и добива на петрол. Освен това е много остър към медиите, като ги обвинява, че лъжат в статиите си за него и са под влиянието на мощни икономически интереси. Затова той изправя журналисти на съд за клевета", разказва анализаторът Франсиско Паница.

През 2008 г. Кореа показа безпрецедентна дързост към международните финансови институции, като обяви неплатежоспособност по външните задължения на страната от 3.2 млрд. долара, позовавайки се на концепцията за "омразен дълг". В международното право това е нелегитимен дълг, натрупан от диктаторски или тоталитарни режими за лично облагодетелстване на управляващите в ущърб на народа и затова не следва да бъде изплащан. Впоследствие тогавашният изпълнителен директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан заяви, че Еквадор трябва да бъде изолиран. По-късно в агресивна операция страната изкупи дълга обратно на доста по-ниска цена, но това я изключи от глобалните капиталови пазари.

Във външнополитически план Кореа е близък до Венецуела и Куба и със същата страст като Чавес громи "колониалните сили" и "американската империя". Когато по време на една международна конференция венецуелският президент нарече Джордж У. Буш дявол, еквадорският държавен глава побърза да допълни, че това е нечестно към дявола. Освен това предпочита да поддържа близки връзки със съперници на САЩ като Иран и Китай. А миналата година разгневи Америка, Великобритания и Швеция, като даде политическо убежище в еквадорското посолство в Лондон на основателя на Wikileaks Джулиан Асандж, търсен от Стокхолм за сексуални престъпления (които той отрича). В отговор британското правителство заплаши, че ще нахлуе в посолството.

Въпреки противоречивата му международна слава единствената сериозна вътрешна криза пред Кореа бе през 2010 г., когато полицейски служители се разбунтуваха заради опит да им ореже коледните премии. Тогава се наложи президентът да бъде спасяван от развилнялата се тълпа от армейски отряд. В разразилата се престрелка паднаха няколко жертви, но в крайна сметка редът и властта на Кореа бяха възстановени. И докато добрите времена за икономиката на страната продължават, повечето еквадорци едва ли ще се притесняват особено от тъмните петна в образа на своя президент.