Милосърдие на края на света

Въпрос на цивилизационен избор

За Норвегия обаче човешките права са на първо място, а правосъдната й система се основава на принципа на реабилитация и ресоциализацията на затворниците. Тоест целта е не да се накаже лошият, а да се види какво го е накарало да постъпи така. "Искам да кажа следното: той е човешко същество и има права. Става дума за създаване на човешки режим в затворите", заявява пред Associated Press говорителката на затвора "Ила". Тя посочва, че изолацията е вид мъчение. Затова и Брейвик, който няма да има достъп до дейности, практикувани от другите затворници, като компенсация разполага с три стаи. А персоналът и един свещеник идвали при Брейвик по-често, отколкото при другите затворници, за да има с кого да си поговори. Властите ще опитат в по-късен етап да го прехвърлят в друго крило, където да може да комуникира с други затворници и да посещава курсове, да ползва библиотека и гимнастически салон и да се труди в различни работилници.

Да се отнесат по-сурово към Брейвик, отколкото към останалите престъпници, би предало норвежките ценности, твърди пред Associated Press криминологът Томас Угелвик от университета в Осло: "Иначе не бихме били Норвегия. Ние предлагаме "човешки" условия в нашата социална държава, а затворът е част от социалната държава", казва Угелвик.

"Как се отнасяш със затворниците и задържаните е въпрос на цивилизационен избор", казва пред "Капитал" проф. Пер Легрийд от университета в Берген. Според него основен проблем на системата от затвори в страната е липсата на достатъчно места: "Във Франция и Великобритания това се решава лесно. Те казват: "Пълнете килиите с повече затворници." Да, но тук всеки затворник трябва да има собствена килия", обяснява Легрийд. Изненадващо или не, това е подход, който работи: според изследванията, Норвегия има най-ниския процент рецидив сред напускащите затвора в скандинавските страни - само около 20% от престъпниците се връщат отново. Според данни на STARR (британска програма за изследване на пробацията) в ЕС средното ниво на рецидивна престъпност е 40%, а за САЩ тя е над 43%.

И все пак според Легрийд случаят "Брейвик" е породил дискусия дали максималната присъда от 21 години е достатъчно тежко наказание, тъй като за много хора е трудно да приемат, че е възможно той отново да излезе на свобода. Легрийд смята, че няма опасност Брейвик да излезе някога от затвора, но е напълно възможно скоро максималното наказание да се увеличи на доживотен затвор.

Разбира се, не всички норвежци са склонни да се отнасят толкова меко към масовия убиец. Един от отстранените съдии по случая - Томас Индребое, сменен заради призива си в интернет, че Брейвик трябва да бъде екзекутиран, смята, че специалното отношение към затворника е грешно, тъй като парите, похарчени за него, можели да отидат за други, по-важни неща, като грижата за възрастните или пътищата.

Луд или чудовище

Голяма част от оцелелите и от роднините на жертвите са доволни от присъдата. Те искаха Брейвик да бъде признат за вменяем, тъй като съществуваше възможността да бъде обявен за душевно болен, а това би намалило отговорността му за деянието. Самият той също искаше да бъде съден като вменяем, тъй като според него признаването му за луд би обезценило политическите му схващания и действия. По думите му "да свърши в лудница" е най-лошото, което може да му се случи.

Ако това бе станало, той щеше да е единственият пациент в психиатрично крило, построено специално за него в затвора, на стойност 340 - 510 хил. долара. Персонал от 17 души щеше да го лекува, като това щеше да излезе на държавата около 1.7 млн. долара годишно.

По време на процеса крайнодесният фанатик не показа капка разкаяние. Дори напротив – Брейвик заяви, че би го направил отново и съжалява, че не е убил още хора.

На 22 юли миналата година той детонира кола бомба в квартала с правителствени сгради в Осло и уби осем души, след което пътува до остров Ютьоя, където застреля 69 души, основно тийнейджъри, на младежки лагер на управляващата Норвежка работническа партия.

В съда Брейвик заяви, че действията му са били продиктувани от патриотизъм и е целял да защити страната от мултикултурализма, опетняващ чистата норвежка кръв. Той избрал за своя мишена управляващата лявоцентристка партия заради политиката й, допускаща прекалено много имигранти, сред които и мюсюлмани. Брейвик се отнесе иронично и към присъдата, като заяви, че за него единствените разумни съдебни решения са оправдание или екзекуция.

Признаването на Брейвик за вменяем се смята за голяма победа в страна, в която психиатрите играят голяма роля в съдебната система и дори намек за душевно заболяване освобождава подсъдимия от криминална отговорност. По случая "Брейвик" бяха изготвени две експертизи, като първата заключи, че подсъдимият страда от параноидна шизофрения, а втората – че е напълно здрав психически. Тогава председателят на съда Венке Елизабет Арнтцен обяви осъдителната присъда въпреки исканията на прокуратурата Брейвик да бъде обявен за невменяем.

"Въпросът за вменяемостта му бе сериозна част от досегашния дебат. Противоречащите резултати от различните психиатрични експертизи се отразиха зле на репутацията на психиатрите и е напълно възможно след време важността на тези експертизи в съдебните процеси да намалее", смята Легрийд. Той обаче допълва, че обявяването на Брейвик за вменяем е наклонило везните към неговата политическа мотивация и в този смисъл според професора предстои сериозен обществен дебат както върху проблемите на имиграцията, така и върху състоянието на норвежкото общество като цяло.

"Има известна подкрепа за Брейвик в социалните мрежи. Тоест съществува пропаст между начина, по който нещата се възприемат от елита и от обикновените хора. Политиците ще бъдат много внимателни в бъдеще по отношение на имиграцията и ще им бъде трудно да продължат със старата реторика и решения", смята Легрийд. Според него на изборите догодина въпросът за организирането на вътрешната сигурност ще заема централно място.

Поредната жертва на Брейвик

Присъдата на Брейвик може вече и да е факт, но жертвите на деянието му се оказаха с една повече, след като премиерът на Норвегия Йенс Столтенберг от две седмици е под засилен натиск да се оттегли от поста си. Причината е официален доклад, който твърди, че полицията и разузнавателните служби са можели да предотвратят бомбеното нападение в Осло и да задържат Брейвик по-рано, за да се избегне последвалата стрелба на остров Ютьоя.

"Не е имало по-унищожителна присъда за нашето правителство. Кабинетът не успя да защити хората заради некомпетентност", написа популярният вестник Verdens Gang и призова Столтенберг да подаде оставка.

На извънредно заседание пред парламента премиерът каза, че съжалява за пропуските, и обяви нови антитерористични мерки, но отказа да слезе от поста си. Острите критики обаче са силен удар по имиджа му, тъй като малко повече от година преди изборите партията му изостава в социологическите проучвания. А беше време, когато Столтенберг се радваше на рекордна обществена подкрепа от 94% заради категоричните си действия след миналогодишната трагедия.

Малко вероятно е критичният доклад да свали правителството, тъй като то засега относително успешно управлява норвежката икономика в ситуацията на криза в цяла Европа. Но документът едва ли ще помогне за преизбирането на кабинета на предстоящите избори.

По темата работи и Марин Душев