ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Видяха се. За първи път от началото на конфликта в Сирия представители на режима и опозицията влязоха заедно в една стая и тя не беше част от някой затвор. Това е единственото нещо, което делегатите могат да отбележат като успех в бележниците си след седмица на разговори. Тази малка и на пръв поглед незначителна стъпка не трябва да бъде подценявана.
Самото свикване на конференцията, известна като Женева-2, отне над половин година. Изходните позиции на делегатите са толкова различни, че до последно присъствието им висеше на косъм и организаторите в лицето на САЩ, Русия и ООН бяха заплашени от провал. Представителите на режима на Башар ал Асад не отстъпиха и на милиметър от вечната теза, че са изправени срещу ислямски религиозен тероризъм. Опозицията, макар и да признава присъствието на радикални групировки, пък настоя разговорите да са насочени към това как Асад да предаде властта. До обсъждането на тези теми така и не се стигна.
"Да се очаква бърз успех в Женева е погрешно", отбелязват Давид Леви и Джулиан Барнс-Дейси от Европейския съвет по външна политика в свой коментар. Международният пратеник на ООН Лахдар Брахими откровено призна какво се случва зад затворени врати. "Да го кажа направо - не очаквам да постигнем нещо значително", заяви той пред репортери. Осемдесетгодишният алжирец, който има опит в преговорите в конфликти като тези в Афганистан и Ирак, залага на стратегия стъпка по стъпка. "Но не съм разочарован. Ледът бавно се пропуква."
Белите якички и кървавите ръце
Чистата омраза на делегатите един към друг може да бъде обяснена от конфликта в страната. След три години война в Сирия сякаш нищо не е забранено – бомбардировки над цивилни, самоубийствени атентати и химическо оръжие. Затова и влизането на двете страни в комплекса на ООН в Женева, макар и през различни врати, бе приветствано като успех. Те не се здрависват и не си говорят пряко – само предават реплики през Брахими.
Възможност за постигане на взаимен компромис предлага хуманитарната ситуация в Хомс. Старата част на третия по големина сирийски град е обект на сражения вече повече от година. И бунтовниците, и режимът използват тактиката на пълна блокада срещу противниковите квартали. В тази злокобна игра най-големите губещи са цивилните. Положението е толкова лошо, че хората ядат трева, за да оцелеят, разказва 24-годишният журналист Байбарс Алтауи пред BBC. "Ако не умрем от бомбардировките и снайперите, умираме от глад и студ", допълва той. Сделка за Хомс обаче така и не беше постигната въпреки принципното съгласие за извеждане на жените и децата и допускане на хуманитарни конвои. Към редакционното приключване на "Капитал" блокадата върху Стария град оставаше.
Проблясъци надежда
Срещата в Женева може и да не успя да постигне нещо значително, но в момента други идеи за разрешаване на конфликта няма. Внимателно вглеждане в позициите на делегатите от режима показват някои пукнатини в иначе твърдата защита на Асад и пълното отхвърляне на всякаква възможност той да бъде сменен. Външният министър Уалид ал Муалем например казва, че е дошъл да говори как да се сложи край на тероризма, а не как да се предаде властта.
Зад затворените врати обаче е било изразено съгласие да се преговаря в рамките на комюникето от първата мирна конференция в Женева от 2012 г., казва говорителят на опозицията Луай Сафи. Според документа двете страни трябва да обсъдят и сформиране на преходно правителство с пълна изпълнителна власт.
Публично официалните лица на режима отхвърлят всяка подобна възможност. Това е разбираемо, защото те се намират под зоркото око на необичайно голямата делегация от няколко десетки проправителствени журналисти, които следят всяка тяхна дума и вероятно докладват не само на редакциите си.
Въпреки тези безкомпромисни различия инерцията от първата среща лице в лице не трябва да се губи. Режимът и опозицията може да намерят допирни точки, по които да се разберат, както личи от ситуацията в Хомс. Барнс-Дейси и Леви смятат, че разговорите в Женева може да бъдат използвани за създаване на контактна група между двете страни и рамки, в които те да си говорят по-често. Решението на сирийската криза е все още далече, но първите крачки вече бяха направени. Защото в крайна сметка в една такава гражданска война победители няма.
1 коментар
Наистина Брахими е прав да се съмнява "Да го кажа направо - не очаквам да постигнем нещо значително". Много ще помогне спиране на финансирането на ислямистите от Саудити, Катарци и тем подобни. Лошото е че след като джинът се изпусне от бутилката връщането е почти невъзможно, освен с кръвопролития - пример Египет.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.