Хванати в крачка

Цялата тази информация всъщност не се използва само от правителствените агенции. Само за NSA работят около 850 хил. души, като по-голямата част от тях са служители на компании подизпълнители и също разполагат с достъп до данните, припомня в. Guardian. Технологичното издание Wired пък допуска и възможност, при която GCHQ и NSA си сътрудничат при анализа на данните, тъй като британските служби нямат ограничения в местните си закони за следене на американци, точно както и NSA има право според законите на САЩ да следи чужденци.

Интернационална мрежа

И макар програмите на САЩ и Великобритания да са най-широкообхватни, те не са единствените. Споменатата по-горе френска програма е много сходна. Тя следи данни за телефонни разговори, имейли, активност в социални мрежи и почти целия останал интернет трафик, който влиза и излиза от Франция. За разлика от Tempora и PRISM френската алтернатива, чието официално име е неизвестно, съществува без необходимата законова база, твърди "Льо Монд" и допълва, че данните се споделят с почти всички полицейски и разследващи агенции в страната. Пожелали анонимност френски политици са споделили впоследствие, че данните се събират само в името на сигурността и не се използват за шпионаж на партньори или държавите от ЕС. Освен това според тях не се следят комуникации, които са извън територията на Франция.

Германия, другият голям и гласовит критик на PRISM, също не е чак толкова невинна. Според Сноудън страната следва принципа "да не задаваме въпроси" и е помагала на NSA, като си е затваряла очите, казва той в интервю за в. Der Spiegel. По-късно говорителят на канцлера Ангела Меркел Щефен Сейбърт обяви пред агенция Reuters, че германската "Федерална агенция за разследвания си сътрудничи с партньорски агенции, включително NSA, от десетилетия в рамките на законовите рамки". За момента обаче няма данни за наличие на собствена програма за събиране на данни от германска страна.

Шпионският скандал не подминава и няколко държави на други континенти. Последните разкрития на Сноудън пред бразилския в. O Globo посочват и Австралия като една от страните, които имат подобни програми. Всъщност родината на кенгуратата е доста активна в тази област има четири отделни центъра, които се управляват в партньорство със САЩ и генерират информация на базата на интернет трафика. Те са част от програмата X-Keyscore, която обхваща САЩ, Австралия, Великобритания, Канада и Нова Зеландия. Всяка от тези държави е изградила дейта центрове, които събират и анализират данните, които след това се обменят. Според онлайн изданието ZDNet данните за наличие на подобна програма датират още от 1999 г. насам.

"Няма проблем, всичко е наред"

Това са най-честите думи, които се чуват от повечето политици, когато бъдат попитани за някоя от шпионските програми. Част от тях дори открито подкрепят подобна практиката. Сред тях е и външният министър на Индия, който в интервю за в. The Japan Times споделя, че без наличието на тези данни е щяло да бъде невъзможно предотвратяването на сериозни терористични атаки в няколко държави. "Това са само компютърни анализи на схеми на проведени телефонни разговори и изпратени имейли. Не е следене на съдържанието на писмата или на разговорите на когото и да е", твърди Салман Кършид.

Но не всички реагират толкова хладнокръвно. Директорът на Националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър например се извини за "погрешно" изказване, направено преди няколко месеца. През март т.г. той е бил попитан от сенатор Рон Видън дали NSA събира каквато и да е информация за американци. Тогава Клапър отговори отрицателно и добави: "Не и съзнателно". След разкритията на Сноудън Клапър също обяви, че американците няма от какво да се притесняват. Миналата седмица обаче промени позицията си, съобщава канадският Център за проучвания за глобализацията.

Клапър е изпратил отворено писмо, в което съобщава, че при първоначалното си изказване "просто не е помислил за член 215 от Patriot Act". "Вместо това отговорът ми беше за събиране на съдържанието от комуникациите. Концентрирах се върху член 602 от FISA. Моят отговор е очевидна грешка, за което се извинявам", пише той. Член 215 на Patriot Act разрешава на NSA да събира данни за почти всички американци и включително създаването на профили на връзките между хората и компаниите.

Какво е решението за хората, които все пак не искат личната им кореспонденция да става обект на анализ на компютърни програми? Със сигурност не е да спрат употребата на цифрови комуникации и да преминат към добрата стара хартиена поща. The New York Times разкрива, че NSA има две специализирани програми за анализ на всички писма, които се изпращат или доставят чрез американските пощенски служби. "Двете програми подлагат обикновените писма на еквивалентно ниво на анализи и проверка, както NSA прави и с телефонните разговори и имейл", обобщава изданието.