Светът след Шотландия

Но много от тези аргументи са незначителни, когато се сравнят с аргумента на противниковия лагер, че Шотландия не е гласувала за консервативно правителство от 1935 г., но е прекарала половината минал век, управлявана от консерватори (на последните избори, партията на Дейвид Камерън спечели само едно от 59-те места там). Както Оуен Джоунс казва в Guardian: "за повечето шотландци, да живеят под правителство на торите е като да живеят под чужда окупационна сила".

Това са чувства, все по-силно разтърсващи света. Хората гласуват, но се чувстват непредставени. В европейската политика, популистите заявиха, че хората могат да сменят правителството, но не и политиките, които определят света им. Това е усещане, което се отнася за всички държави, които се считат за удряни от безконтролните глобални сили, независимо колко честни са изборите.

2. Национализмът ще е все по-модерно облечен

Вместо да се прокламира с крайно-десни идеи, лагерът на независимостта в Шотландия описа картина на социалистическа утопия - един вид британска Швеция. Видеото съпоставя шотландското равенство с британското неравенство, социалните харчове срещу бюджетните ограничения, шотландските възможности срещу тиранията на английските привилегии, и шотландският "интернационализъм" срещу "нелегалните войни" на Тони Блеър. За тях, "да" не означава само свобода от правителството на торите - то е покана за изграждане на социалистически рай.

Силата на този аргумент е в това, че той само отчасти е подклаждан от носталгията и историята на "Смело сърце". Това е пътят на много други националистически партии в Европа, които искат да разширят посланието си. Успехът им е в това, че те са политически израз на икономическите тенденции, описани от Томас Пикети в неговата "Капиталът в 21 в.". Те са опит да се отървем от спираловидно растящото неравенство. 

3. Елитите не са толкова убедителни, колкото преди

В началото, всички мислеха, че подкрепата на основните партии и бизнеси ще бъде от полза за лагера на противниците на отделянето. Лейбъристите, торите, либерал-демократите работиха заедно, за да полеят със студена вода идеите за независимост.

Но с течение на кампанията стана ясно, че "Да"-лагерът вади много енергия от това да се противопоставя на консенсуса на елита. Те посочиха, че противниковият лагер играе с големите интереси, за да разпръсква страх в шотландците. Лидерът на Шотландската национална партия Алекс Салмънд се представи като защитник на шотландците, срещу британските елити. И тъй като много от успешните шотландци правят кариера в Лондон, националистите се превърнаха в говорител на тези, които са останали.

Резултатите са все по-близки Фотограф : Russell Cheyne

Това е вярно и за много други демокрации, където партиите на статуквото работят заедно, за да защитят реда от възходящи политически сили, които се представят за "народни говорители".

4. Идеята за "една нация" е мъртва

Каквито и да са резултатите от референдума, Шотландия е де факто независима. Удивително е, че никой от (английските) лидери на партиите в Уестминстър не е разглеждан като сериозен глас в дебата. Най-силните аргументи "за" съюза дойдоха от шотландски политици. Това не е изненадващо, предвид факта, че шотландците имат различни медии от останалите във Великобритания от години насам и техните политически аргументи отдавна са различни.

Отделянето на Шотландия тече по много начини от години насам. Това е подобно на начина, по който хора, мислещи еднакво, се групират в различни общности, така че да работят, живеят и да се молят заедно, като ползват медии, които подсилват предубежденията им.

Въпреки, че Великобритания е една от малкото работещи мултинационални демокрации в света, нейните 300 години на "по-добре заедно" може да свършат в четвъртък. Какъвто и да е резултата, опасявам се, че ще открием, че по света където хората празнуваха връзките си един с друг, те все повече ще мечтаят за независимост.

*Марк Ленърд е британски политолог и писател, директор на Европейския съвет за външна политика. Текстът е написан за Reuters, заглавието е на редакцията.