Ще бъде ли извадена от ЕС една независима Шотландия?

Всичко опира до политиците

Вотът може да попречи на малко над 5 милиона граждани на ЕС да останат в съюза и това да се случи против волята им, но пък ще успокои всички държави, които се страхуват, че успешен референдум в Шотландия ще отвори Кутията на Пандора за претенции на Каталуня, баските, фламандците, бретанците, ломбардците и т.н.

"Каквото и да казват адвокатите, всичко в крайна сметка опира до политиците", казва служител на ЕС в Брюксел, пожелал – подобно на всички дипломати и чиновници – анонимност и говорещ само на теория. "Така действа ЕС" – допълва той. Каквото се договорят политиците, това ще бъде записано в текстовете." Друг въпрос е дали може да бъде договорено нещо в рамките на 18 месеца – срокът, който шотландските националисти си поставят за формалното провъзгласяване на независимост.

Междувременно разпадането на Обединеното кралство ще предизвика много сериозен вътрешнополитически трус и то точно в момент, когато през май трябва да се избира нов парламент в Лондон, последван от референдум дали Великобритания да не напусне ЕС.

"Ще отнеме доста повече време, отколкото си мислите", казва Джон Кър, привърженик на статуквото и бивш британски посланик в ЕС. "Всеки, който твърди със сигурност, че шотландците ще имат – или няма да имат – свое място на Съвета на ЕС от 2016 г., говорят от лични пристрастия, а не на базата на анализ", написа той през юли.

Компромисът - аd hoc споразумения

Като казва, че ЕС ще се окаже в непозната територия, Кър препоръчва да се прилагат ad hoc споразумения, за да се избегне парализиране на живота на милиони шотландци в дългите месеци на преговори с Лондон. По думите му Англия също няма интерес по протежението на Стената на император Адриан отпреди 2000 години да се издига нова граница насред Острова.

Мнението на Барозу, повторено от наследника му Жан-Клод Юнкер, е че една независима Шотландия ще се окаже извън ЕС и ще трябва да кандидатства наново. Приемането й изисква единодушие на страните членки, а държави като Испания, Белгия, Италия и други се опасяват прецедентът да не раздуха сепаратизъм в собствените им граници и вероятно ще наложат вето.

Лидерът на националистите Алекс Салмънд се опитва да увери избирателите, че с едно "да" няма да изгубят работата си, търговията на единния пазар и свободата на пътуват в ЕС. Според него да бъде изгонена Шотландия след 41 години в съюза би било абсурдно и би потъпкало демократичните принципи на ЕС.

Член 48 или 49?

Една от фундаменталните разлики между Барозу и Салмънд е как те тълкуват коя част от Договора на Европейския съюз засяга появата на независима Шотландия. Според Еврокомисията това е Член 49, определящ как се приемат нови членове. Правителството в Единбург казва, че това е Член 48, според който сегашните членове могат да променят отношенията си със съюза.

И Барозу, и Юнкер се въздържат публично да навлизат в подробности по казуса. Юнкер, който най-вероятно ще поеме поста през ноември, казва, че не вижда в следващите 5 години да има разширяване на ЕС, но не уточнява дали това включва и казуса с Шотландия.

Служителите на Еврокомисията в Брюксел увъртат и в частни разговори, основно за да не бъдат обвинени, че се опитват да влияят на референдум, който повечето европейски правителства биха искали изобщо да не беше се случвал.

Но има такива, според които Барозу е отишъл твърде далеч през февруари, когато каза за Би Би Си, че шотландско членство в ЕС е невъзможно. Той е отишъл отвъд официалната позиция на Еврокомисията и вероятно като бивш португалски премиер е искал да помогне на съседна Испания, бореща се със сепаратизма на Каталуня.

Юнкер едва ли би приел независима Шотландия да бъде третирана като нещо различно от просто пореден кандидат за членство по Член 49, но има и аргументи, че завръщането в ЕС може да стане по ускорена процедура, понеже страната вече е била в него.

Една от пречките е условие, което не беше поставено на Великобритания при влизането й през 1973 г. Сега вече новите членове трябва да обещаят, че един ден ще приемат еврото и ще са част от Шенгенското пространство за пътуване без паспорти. И за двете условия Алекс Салмънд казва, че не вижда " в обозримо бъдеще" да бъдат приети от Шотландия. Може би основният му аргумент за това е, че така по-лесно ще преговаря с Лондон за запазване на британския паунд и общата зона за свободно пътуване между Обединеното кралство и Ирландия.

Но иначе условието за еврото и Шенген не е обвързано с някакъв срок, а Шотландия в сегашното състояние на икономиката си дори не отговаря на изискванията за член на зонатана единната валута.

Лондон и Мадрид

Проблемите с валутата и границите само демонстрират до каква степен планът на Салмънд за независимост зависи на първо място от преговорите с Лондон, които Дейвид Камерън отказва да започне под каквато и да е форма, преди мнозинството от участниците в референдума да са гласували с "да" - нещо, което премиерът смята за невероятнен изход. В Единбург са разочаровани, че не могат да разговарят и с ЕС за евентуалната бъдеща независимост, най-малкото защото Лондон не позволява подобна инициатива.

В крайна сметка би било много странно да видиш лидерите в Лондон и Единбург ръка за ръка да отиват в Брюксел, за да помогнат на независима Шотландия да влезе в ЕС, но за мнозина шотландци подобен ход изглежда съвсем логична крачка.

"Британското правителство не би искало Шотландия да е извън ЕС", казва Никола Макюън, професор по политически науки в Единбургския университет. Според нея преговорите ще бъдат сложни, най-малкото защото докато Камерън се опитва да потуши антиевропейски бунт в партията си, той се бори за децентрализиране на ЕС.

Важно е как ще протече развода

Самото политическо оцеляване на Камерън ще е под въпрос, ако шотландците гласуват с "да". Но и който и да е неговият наследник вероятно би искал да улесни влизането на Шотландия в ЕС, за да ограничи щетите за британската икономика и вероятно да не окуражава английските избиратели да гласуват за напускане на съюза.

Важно е и как ще тръгне процесът за разглобяване на продължилия 307 години съюз между Англия и Шотландия, тъй като Брюксел едва ли ще е благосклонен към Единбург, ако цялата история се превърне в грозна семейна кавга.

Сътрудничеството на Лондон за израждането на независима Шотландия е важно да избягване на испанско "не" за членството й в ЕС, защото разликата с Каталуня е, че британското правителство прие да бъде разделена държавата, докато Мадрид казва, че Испания никога няма да се съгласи на подобно нещо.

Монсерат Гуйбернау, преподавател по политически науки в Queen Mary, University of London, казва, че Мадрид, който иначе не признава независимо Косово, ще се опита да не дразни Лондон, ако британското правителство започне да помага на Шотландия да влезе в ЕС. "Те ще изтъкват, че Каталуня и Шотландия са различни случаи", казва тя.

Едно от нещата, които според Салмънд шотландците биха направили, ако ги изхвърлят от ЕС, е да забранят достъпа на европейски траулери до обширните риболовни полета в шотландската икономическа зона – нещо, от което особено живо се интересува Испания. Но премиерът на Шотландската национална партия внимателно държи да подчертае, че раздялата с Лондон няма да създаде прецедент, който и други да използват за едностранно напускане на държава.

Според Макюън ключово за спечелването на европейските правителства да приемат бързи преговори с една независима Шотландия е тя да обезкуражи сепаратистите в чужбина. "Първият човек, който трябва да излезе и публично да каже, че това не е прецедент в полза на Каталуня или който е да е друг, е Алек Салмънд."

Съюзниците на Шотландия

При цялото мръщене в чужбина по повод референдума, все пак има и гласове, подкрепящи Салмънд в Европа.

Ирландецът Пат Кокс, бившият председател на Европейския парламент, призова за т.нар. "вътрешно разширяване" на ЕС до 29 държави през 2016 г. без преминаване през цялата процедура за кандидатстване и одобряване. "Не е ясно в какво точно е общият европейски интерес да бъде изгонена независима Шотландия", казва той и предупреждава за хаотични последици за риболова и други индустрии в ЕС.

Германският социалдемократ Джо Лайнен, който работи в комисията по конституционни въпроси и проектозакони на ЕС, казва, че "шотландците са граждани на ЕС от 1973 г. и са предани европейци, поради това би могло да се преговаря върху специален договор за приемането им, който да бъде ратифициран преди предполагаемото обявяване на независимост през март 2016 г."

Мнозина, отхврълящи тезата за изключването на Шотландия, цитират шотландеца Дейдвид Едуард, бивш член на Съда на Европейския съюз, коментирал прилагането на Член 50 от Договора на ЕС, описващ най-малко двугодишния период на преговори за уточняване на отношенията, преди една страна да напусне съюза.

Ако договорът изключва внезапно напускане за желаещите да си тръгнат, пише Едуард, то не е в духа на закона и оставащите в съюза да го изискат от тръгващата си страна. "Всички институции на ЕС и всички страни членки... ще бъдат задължени да започнат преговори, преди да се е случило разделянето", допълва бившият съдия.

Други юристи казват, че Барозу е пренебрегнал версията, че правото на ЕС не е само въпрос на държавни договори – в смисъла на класическите международни отношения – а дава на гражданите индивидуални права (например, да живеят и работят, където пожелаят на територията на ЕС), които не могат да им бъдат отнети.

Сионайд Дълглас-Скот, професор по европейски и човешки права в Оксфорд, написа неотдавна: "Как е възможно ЕС да лиши шотландците от правата и гражданството на ЕС, с което са се сдобили, в резултат на това, че Шотландия е използвала демократичното си право да гласува за независимост? Това сериозно ще подкопае доверието към ЕС и претенцията му, че е защитник на демокрацията".

В Единбург проф. Никола Макюън прогнозира, че европейските политици ще запълнят правната празнина, ако това се наложи: "Европейският съюз е много добър в това да заобикаля препятствията.", обобщава той.