Загряване за Елисейския дворец

Въпреки че до президентските избори във Франция остават две години, ключовите играчи вече заемат позиции

Лидерът на "Национален фронт" Марин льо Пен се разграничи от антисемитизма на баща си и върви към балотажа на президентския вот
Лидерът на "Национален фронт" Марин льо Пен се разграничи от антисемитизма на баща си и върви към балотажа на президентския вот
Лидерът на "Национален фронт" Марин льо Пен се разграничи от антисемитизма на баща си и върви към балотажа на президентския вот    ©  reuters
Лидерът на "Национален фронт" Марин льо Пен се разграничи от антисемитизма на баща си и върви към балотажа на президентския вот    ©  reuters

Две години са много време, през което могат да се случат най-непредвидими неща. И това се отнася особено за динамичната френска политика. Но макар президентските избори в страната да са чак през 2017 г., основните партии вече заемат позиции и преценяват шансовете си.

Тест за това кой къде стои бе местният вот, който се проведе в два тура на 22 и 29 март. На него опозиционният консервативен "Съюз за народно движение" (UMP) на бившия президент Никола Саркози и неговите съюзници центристите излязоха победители, като си осигуриха контрола над 67 департамента. Докато управляващите социалисти претърпяха загуби, печелейки едва 33 департамента. Така 25 департамента преминаха от ръцете на левицата в тези на десницата и това бе определено като поредния звучен шамар за президента Франсоа Оланд.

Въпреки че не успя да поеме ръководството на нито един департамент, крайнодесният "Национален фронт" се затвърди още повече като фактор на френската политическа сцена. Лидерът му Марин льо Пен не крие амбициите си за Елисейския дворец и затова в последно време засили кампанията си по смекчаването на имиджа на партията, дори с цената на разразяването на "семейна война" с баща си Жан-Мари, основателя на "Национален фронт", известен с расистките и антисемитските си изказвания.

Старо лице с нови амбиции

Победата на Саркози на изборите за департаменти увеличава шансовете му да бъде отново кандидатът на десницата на президентските избори. Преди това някои социологически проучвания прогнозираха, че той ще бъде победен от бившия премиер Ален Жюпе при вътрешнопартийния вот за излъчването на кандидат през 2016 г. Но сега ситуацията може да се промени. "Неговите шансове сега са по-големи, тъй като е лидер на партията и освен това успя да направи връзката между умереното дясно и крайнодясното, привличайки някои хора от електората на "Национален фронт", обяснява пред "Капитал" Филип Моро Дуфарж от Френския институт по международни отношения (IFRI).

Основното обвинение към Саркози, който миналата година се завърна в политиката след двегодишно оттегляне от нея, е, че е "лице от вчера", което се опитва да "приготви нещо ново със старите съставки". И предизвикателството пред него ще бъде да покаже, че се е променил и може да спечели онези, които се питат защо да му се доверят отново. Това няма да е лесно, тъй като бившият президент е известен като силно разделяща фигура с конфронтационен стил. Освен това през последните месеци UMP се забърка в корупционни скандали и вътрешни разногласия, което може да затрудни похода на партията към властта.

Представянето на социалистите на изборите за департаменти бе определено от в. Le Monde като "историческо поражение". Оланд и без това е крайно непопулярен и мнозина се съмняват в способността му да съживи френската икономика и да спре покачването на безработицата. За да събудят растежа, социалистите бяха принудени да се обърнат към пропазарни реформи. На което обаче се противопоставят бунтовниците от лявото крило на партията, за които загубата на сегашните избори показва, че новото направление в политиката на премиера Манюел Валс е грешно.

Обединението на левицата и продължаването на реформаторската програма ще бъдат най-належащите проблеми пред Оланд и Валс в навечерието на президентския вот. Правителството вече показа, че ще продължи с политиката си на стимулиране на бизнес активността и миналата седмица представи нов план, чрез който фирмите ще могат да получават по-високи данъчни отстъпки върху инвестициите си. "Ще заделим 2.5 млрд. евро за следващите пет години, които ще бъдат използвани за данъчни отстъпки", заяви Валс. Освен това бяха обявени допълнителни икономии от 9 млрд. евро до 2016 г. с цел да се намали бюджетният дефицит под прага на ЕС от 3% от БВП до 2017 г.

Но идеологическите различия в позициите на центристите около Валс и на останалите социалисти никога не са били толкова големи. И прогнозите за левицата не са добри. Местните избори в департаментите бяха смятани за предпоследен тест за нагласите на електората преди президентския вот. В края на годината предстоят регионални избори и ако и на тях досегашната тенденция се запази, почти сигурно е, че кандидатът за държавен глава на социалистите няма да стигне до балотажа през 2017 г.

Семейни войни

Не така минорно стоят нещата за "Национален фронт". Според сп. Economist след изборите за департаменти е станало ясно, че партията вече е "постоянен елемент от френското политическо уравнение". Въпреки че не успя да спечели контрола над нито един департамент, постиженията на популистите не трябва да се подценяват, тъй като Марин льо Пен постепенно се превърна в приемлива политическа фигура в една трипартийна система.

С поглед към Елисейския дворец тя опитва да смекчи крайностите в своята партия и да разшири електоралната й база. Това доведе до остра конфронтация с нейния баща Жан-Мари льо Пен, който й предаде лидерския пост през 2011 г., но си запази званието почетен председател. Неговите неконтролируеми публични изяви редовно скандализират обществото. А Марин льо Пен го обвинява, че с расистките и антисемитските си коментари саботира опитите ѝ да изведе популистите до редиците на общоприетите партии в страната като евроскептична и антиимигрантска алтернатива на традиционните левица и десница.

Тази седмица Жан-Мари льо Пен заяви, че се отказва от кандидатурата си на предстоящите регионални избори след поредния скандал с дъщеря си. Този път поводът бе, че той защити свой коментар от миналото, според който нацистките газови камери са "подробност от историята". "Статутът му на почетен председател не му дава правото да държи за заложник "Национален фронт" с вулгарни провокации, които привидно са насочени да навредят на мен, но за съжаление удрят по цялата партия", коментира Марин льо Пен.

Разликата между нея и баща й е, че докато той провокира, без да поема отговорност, тя иска да управлява и прави стъпки в тази посока. Но не липсват и съмнения дали тази династична драма в гръцки стил не е просто зрелищен спектакъл за печелене на симпатизанти. Марин живее в къщата на Льо Пен-старши, а "Национален фронт" все още разчита на неговото финансиране. И мнозина смятат, че промените в екстремната риторика на партията са просто козметични.

Краят на политическия динозавър?

Театър или не, решението на Жан-Мари льо Пен да се оттегли показва, че позициите му в партията не са такива, каквито са били едно време. Според скорошно социологическо проучване 90% от поддръжниците на крайнодясната формация смятат, че на 86-годишна възраст той вече трябва да се раздели с политическата си кариера. Което без съмнение би подобрило имиджа на "Национален фронт". Появи се дори информация, че висши партийни фигури ще се срещнат през идните дни, за да обсъдят дали да не изключат Жан-Мари льо Пен от формацията. Той обаче контрира, че възнамерява да остане в политиката до края на живота си, включително и до края на мандата си като евродепутат. Според анализатори влиянието му в "Национален фронт" няма да изчезне така лесно, тъй като през седмицата той предложи неговата 25-годишна внучка Марион Марешал льо Пен (племенница на Марин льо Пен и един от двамата депутати на "Национален фронт" в парламента), с която е много близък, да заеме мястото му на регионалните избори. Други обаче не са така оптимистични за политическото му оцеляване. "Ходът на Марин льо Пен да се опълчи на баща си ще бъде изгоден в дългосрочен план. Той е възрастен човек, вече не е важен и смятам, че с него е свършено", смята Филип Моро Дуфарж.

През последните седмици "Национален фронт" е изправен пред труден период, тъй като Европейският парламент призова европейските органи за борба с измамите да разследват възможни финансови нередности, свързани с партията. Освен това наскоро базираното в Париж разследващо издание Mediapart публикува откъси от SMS-и, обменяни между висши руски представители и разпространени от хакери, според които "Национален фронт" може да е получила заем от милиони евро от руска банка като "награда" за подкрепата си за анексирането на Крим от президента Владимир Путин. Марин льо Пен категорично отрече информацията. Тя заяви, че полученият през ноември миналата година заем от 9 млн. евро от руска банка, свързана с Кремъл, е чисто търговска операция, тъй като френските банки отказват да отпускат средства на нейната партия. Според Mediapart обаче това е бил само първият транш от руски заеми в размер на 40 млн. евро, които да финансират подготовката на "Национален фронт" за президентската кампания. Разкритията само засилиха опасенията, че макар да е в изолация в Европа заради украинската криза, Путин прави всичко възможно присъствието му да се усеща. "Москва влияе върху политиката и оформя мнението из целия континент, като поддържа връзки както с крайнодясното, така и с крайнолявото", обобщава в. Guardian.

Със или без руски пари обаче амбициите на "Национален фронт" имат реални ограничения. Според анализаторите на парламентарните избори през 2017 г. популистите ще вкарат повече депутати, но все пак ще останат малцинство, което няма да може да влияе директно на правителството. Прогнозите са също така, че Марин льо Пен вероятно ще стигне до балотажа на битката за Елисейския дворец, но е малко вероятно да победи. "Национален фронт" направиха забележителен скок в сравнение с преди три-четири години, но печеленето на президентството в момента не е на дневен ред", казва пред Reuters анализаторът Жером Фурке от социологическата агенция Ipsos. Но самият факт, че Марин льо Пен може да повтори постижението на баща си и да се класира на втория тур, е достатъчно унижение за традиционните партии. Което само по себе си е вид политическа победа.