Игра на котка и мишка с бомбардировачи

Над Европа от край до край

Около 4 ч. сутринта българско време на 28 октомври два руски бомбардировача Ту-95 (въведени на въоръжение през 50-те години с цел атомна бомбардировка над САЩ) и шест въздушни цистерни Ил-78 се приближават до норвежкото въздушно пространство. Веднага са вдигнати изтребители F-16, които ги прихващат. Цистерните обръщат към Русия, но бомбардировачите продължават полета си. В рамките на 13 часа те са продължили по цялата крайбрежна линия на Европа и са обърнали назад чак при Португалия. По пътя си те са били ескортирани от британски изтребители Typhoon и португалски F-16.

Малко по-късно други две групи руски военни самолети отново вдигат на крак силите на НАТО. Седем руски бойни машини са били засечени над Балтийско море на 28 октомври. Те са били съпроводени над Финландския залив от германски изтребители Typhoon, както и от самолети на Дания, Финландия и Швеция, докато не са достигнали крайната си дестинация в Калининград. На следващия ден два Ту-95 и два изтребителя Су-27 навлизат в небето над Черно море и са ескортирани от турски самолети.

Опасна особеност на всички тези полети е липсата на радиоконтакт с наземните сили на НАТО или гражданската авиация. Нещо повече, руските самолети са били изключили бордовите си транспондери. По този начин те се превръщат в "невидими" за авиодиспечерите, които не могат да информират своевременно пътническите самолети за местонахождението на военните в случай на рискова ситуация.

В отговор на случката военното командване на НАТО в Монс, Белгия, незабавно съобщи, че това е "необичайно ниво на въздушна активност в европейското въздушно пространство". Но последните руски закачки съвсем не са и първи. По данни на Алианса през тази година досега са извършени над 100 подобни прихващания на руски самолети, което е три пъти повече от цялата 2013 г. Същевременно въздушните провокации не са единственото нещо, което Русия прави, за да изпробва реакциите на Алианса и съюзниците му. Или просто да провери колко здрави са нервите им.

През октомври шведските медии гръмнаха, че в Стокхолмския залив е забелязана неидентифицирана подводница. Швеция моментално мобилизира военноморския си флот да търси предполагаемия руски плавателен съд, но ловът се превърна във фарс и приключи без резултат. Въпреки това най-голямата военна операция в Северно море от Студената война насам показа колко притеснена и несигурна се чувства Швеция.

Малката Естония преживя своя епизод на сблъсък с Русия още по-странно. Талин твърди, че един от служителите на разузнаването му е бил буквално отвлечен в началото на октомври от граничен пункт на естонска територия и отведен в Русия. Мъжът, който се намира в затвор, е бил заловен в рамките на операция за контрашпионаж, гласи версията на руските власти. И двете държави обаче не разкриват повече подробности какво точно се е случило. И това повдига само още повече въпроси.

Всъщност макар да са изненадващи и дори стряскащи, тези руски военни действия над Европа имат няколко обяснения.

Случайно или не съвсем

"Трябва да реагираме. НАТО идва все по-близо до нас, а не обратното", казва Виктор Литовкин, редактор на военния отдел на агенция ТАСС, в интервю за изданието Christian Science Monitor. По подобен начин вероятно мисли и президентът Владимир Путин, който въведе внезапни проверки на бойната готовност и засили ученията до мащаба им от годините на СССР.

Има предположения, че визитата на Барак Обама в Естония, след която се случва инцидентът със служителя от разузнаването, е била сметната за подобно приближаване на НАТО до руската граница. Нещо повече, последните инциденти от 28 и 29 съвпадат с провеждането на най-голямото годишно стратегическо учение на САЩ. В рамките на 24 часа американски бомбардировачи летят до Гренландия, след което правят завой в западна посока и се прибират през Аляска, докато други изпълняват обратния маршрут. Целта е пълна симулация на ядрена война.

В същото време европейските анализатори виждат съвсем друга причина зад руските действия.  "Бих сложил тези инциденти в по-широкия контекст от началото на украинската криза. Те не се отнасят само за Западна Европа, но също така за САЩ и Азиатско-тихоокеанския регион. Съществува обща тенденция в Русия да се увеличава присъствието по безпрецедентен начин", казва пред "Капитал" Яцек Дуркалец, бивш служител на полското министерство на отбраната, а сега анализатор по въпросите на сигурността в Полския институт за международни отношения (PISM).

"Русия иска да покаже на НАТО, че каквото и да можете вие, ние го можем десет пъти по-добре", допълва той. Освен това тези полети са удобна проверка на механизмите на действие на НАТО и на държави като Финландия и Швеция – колко бързо пристигат прихващачите, какво е поведението им, каква е координацията между различните страни членки и т. н.

Тези тестове водят и до изваждане на светло на опасни куриози. През пролетта на 2013 г. руски самолети симулират бомбардировка над Стокхолм. По принцип далеч преди да застанат на огневи позиции те би трябвало да са вече прихванати и ескортирани от шведските изтребители. Това обаче така и не се случва, защото в страната текат великденските празници и в онзи момент просто няма дежурен екип на шведските ВВС. Подобни случки, включително тази с предполагаемата подводница, водят до промяна на общественото мнение в страната.

Втвърдяване на позициите

За първи път в историята на Швеция хората, които подкрепят членство в НАТО, са повече, отколкото противниците му. Това показват резултатите от проучване по поръчка на националната TV4, проведено седмица след като шведските моряци неуспешно претърсваха Стокхолмския залив. Според допитването 37% от шведите биха желали да станат част от Алианса спрямо 36%, които казват не. Само преди пет месеца 56% от шведите са против и само 28% са за. В отговор на друг въпрос едва 1% от шведите смятат, че страната им е добре защитена от външна агресия. По подобен начин се движат и обществените настроения във Финландия, която е съседка на Русия, но не е член на НАТО.

Руските действия водят и до засилено реципрочно присъствие на силите на НАТО в Прибалтика. В момента в небето там има четири пъти повече самолети на т.нар. air-policing мисии, отколкото преди година, съобщи генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг в интервю за в. Wall Street Journal през миналата седмица. Само през тази година броят на бойните самолети в Прибалтика е увеличен от 4 на 16 и са похарчени над 150 млн. евро за подобряване на базите на ВВС.  

Пари за конвенционална отбрана започват да се харчат все повече и на други места. Полша например също ще закупи бойни безпилотни самолети (известни като дрони) като част от програма за превъоръжаване на армията си. "Ще използваме дроните за защита на територията ни", заяви зам.-министърът на отбраната Чеслав Мрожек пред Agence France Presse. Всичко това са индикации, че регионът влиза в миниоръжейна надпревара.

И това едва ли ще се промени, смята Яцек Дуркалец. "Действията на Русия със сигурност дават причина на НАТО да не намалява присъствието на изтребителите си в Централна и Източна Европа", казва полският анализатор. Дали и външните министри на Алианса ще решат да заложат на повече въоръжаване вместо дипломация, ще стане ясно на срещата им през декември. Междувременно остават надеждите, че гонитбата във въздуха няма да прерасне в нещо по-сериозно и опасно.