Алармата "Столтенберг"

"Съгласихме се, че трябва да продължим да поддържаме НАТО като силен съюз. Най-високият ни приоритет е прилагането на т.нар. План за готовност за действие (Readiness Action Plan или RAP). Силите за незабавно действие и структурите за командване и управление в източната част на алианса са ключов елемент, като България има важна роля в това", коментира също така Столтенберг. Повече подробности за въпросните Сили за незабавно действие на НАТО ще бъдат обявени по време на срещата на военните министри от алианса, която ще се проведе на 5 февруари в Брюксел. Инициативата за създаването им бе лансирана по време на срещата на върха в Уелс - идеята е това да са специални части с численост от около 4000 души, които в рамките на броени часове да могат да се противопоставят срещу хибридни заплахи от типа на инвазията в Крим.

Какво се случва под повърхността

При посещението на Йенс Столтенберг в София отново бе поставен тежкият въпрос за недостатъчното финансиране на въоръжените сили, който за България стои изключително болезнено – вместо да увеличи отбранителните разходи до 1.5% от БВП, страната ни ги съкрати до около 1.1%. "Инвестициите в отбрана са предизвикателство за всички нас. Винаги е добре да дадеш парите за нещо друго, но сигурността има значение. И затова е важно всички съюзници да изпълнят обещаното в Уелс и да спрат съкращаването на бюджетите за отбрана", коментира по този повод Столтенберг. Президентът Плевнелиев от своя страна се позова на икономическата криза и на фалита на четвъртата по големина банка в страната (КТБ), но също така обяви, че бюджетът за отбрана ще бъде ревизиран и увеличен в средата на годината.

Когато става дума за финансирането на българските въоръжени сили обаче, далеч по-важни от изказванията на генералния секретар са разговорите, които текат на експертно ниво. Например от щаб-квартирата на НАТО действително са изразили безпокойство от факта, че българският военен бюджет е намален на нивата от 1996 г., но по-сериозното притеснение е било свързано с конкретния начин на управление на ресурсите в отбраната. Експертите на алианса са препотвърдили подкрепата си за националната програма "България в НАТО и Европейската отбрана 2020", приета по време на служебното правителство, като са препоръчали тя да бъде синхронизирана с намаления бюджет за тази година и да стартира ефективно от 2016 г.

По-интересна обаче е смесената натовска реакция по повод намеренията страната ни да иска безвъзмездна военна помощ. Оказва се, че от новоприетите членки на НАТО само България и Хърватия още не са намерили някаква формула да преустановят зависимостта си от руското въоръжение, което намалява шансовете на страната ни да успее да лансира някаква подобна съвместна инициатива между няколко държави от постсъветската зона. Някои от страните, с които са водени неофициални разговори, са изразили предпочитания към закупуване на ново оръжие, други използвали капацитета на своя военнопромишлен комплекс, за да поддържат наличната руска техника, а трети изтъкнали аргумента, че оръжейните системи "втора ръка" водят след себе си немалки последващи разходи. В този контекст желанието на България да получи даром ескадрила използвани изтребители може да се окаже по-тежка задача от очакваното.

Последното от своя страна също скоро може да се окаже проблем, защото от НАТО са изразили опасения относно ефективността на охраната на българското въздушно пространство. Препоръката е да се търси сътрудничество със съседни съюзнически държави. Това може да се наложи по-скоро от очакваното в контекста на намерението на военния министър Николай Ненчев да прекрати поддръжката на МиГ-29 заради раздути разходи от руска страна. Интересно е също така, че от алианса са изразили аргументи против българската идея за придобиване на многоцелеви изтребител, тъй като ще е твърде скъпо и ненужно за целите на колективната отбрана. Вместо това според тях страната ни трябва да се ориентира към закупуване на самолети, предназначени само за прихващане (т.е. за въздушен бой), евентуално с възможност за последващо добавяне на възможности за стрелба по наземни цели.