Уморени крила

"Зенитният" залп на Рогозин

Интересно е да се отбележи, че саркастичното неофициално онлайн подмятане на вицепремиера още същия ден беше съпътствано с масирано медийно отразяване на българското решение за преминаване към западен изтребител в руската преса. Контекстът на повечето публикации беше, че подобна трансформация ще остави на улицата над 300 български пилоти и авиационни механици, а също така, че старите български МиГ-ове и Су-та ще бъдат дадени на Украйна. Което са по-скоро безпочвени спекулации, тъй като в програмата е изрично записано, че проектът "включва доставка и интегрирана логистична поддръжка на 8 - 10 броя бойни самолети с необходимото въоръжение". Под логистична поддръжка се разбира именно наземното обслужване, което ще трябва да се извършва от същите тези механици, които до момента са се грижили за руските МиГ-ове и Су-та.

Евентуално предоставяне на старите ни руски самолети на Украйна също така няма как да се случи в обозримо бъдеще, дори да има политическо решение за нещо подобно, най-малкото защото миграцията към нов тип изтребител няма как да се случи от днес за утре. Според командващия на Военновъздушните сили ген. Румен Радев например, дори договорът да бъде подписан "още утре", няма как самолетите да започнат да носят бойно дежурство в рамките на следващите три години. Преди това трябва да се случи доставка на машините (или дори евентуално тяхната изработка, ако става дума за нови изтребители), обучение на летателния състав, на наземния персонал, пренастройка на комуникациите, честотите на радарите и т.н., а дори и смяна на стандарта на използваното гориво. Освен това според главнокомандващия е абсолютно недопустимо някой да охранява българското небе вместо нас. Подобна теоретична възможност предоставят споразуменията за съвместен Air Policing със съседните натовски държави, които България е подписала. Ген. Радев обаче е категоричен, че действащите изтребители МиГ-21 и МиГ-29 няма да бъдат пратени в заслужен отдих, преди новият самолет, който и да е той, да застане на стоянка в авиобаза Граф Игнатиево. Така че и руската инсинуация, че натовска България има намерение да подкрепи "киевската хунта" в кампанията й срещу сепаратистите в "Новорусия" по-скоро е не особено убедителна медийна димка.

"Страх и омраза в Граф Игнатиево"

Спекулацията за евентуално съкращаване на пилоти и механици обаче е доста коварен пропаганден удар под пояса, тъй като експлоатира естествените страхове на българските военнослужещи в резултат на повтаряната вече около 20 години мантра за нуждата от съкращения в армията. Тези притеснения са особено изострени през последните седмици в резултат на намерението да се ревизира привилегированият режим за пенсиониране на военнослужещи и най-вече прословутите 20 брутни заплати при напускане.

Загубата на висококвалифициран персонал е особено остър проблем именно за ВВС, тъй като в момента има много сериозна пропаст в подготовката между млади и стари пилоти. За да бъдат допуснати до бойни дежурства на изтребителите, летците трябва да са натрупали поне 300 часа нальот. Поради недостиг на пари пред последните години ограничените ресурси обаче са влагани най-вече в бойните подготовки и Air Policing (охрана на въздушното пространство) дежурства, които се извършват предимно от старите и опитни офицери, които вече имат въпросните часове в кабината. Така младите имат много малък шанс да придобият навреме необходимия опит, за да бъдат произведени в изтребителни пилоти. Много от по-възрастните им и рутинирани колеги пък могат да се изкушат да се пенсионират, притеснени от перспективата да изгубят 20-те заплати или да станат жертва на евентуална чистка при миграцията към новия тип изтребител.

Така че инсинуацията за готвени съкращения в авиацията е изключително добре прицелен удар на руската пропаганда, тъй като обучаваните с години бойни пилоти са също толкова уникален и ценен актив за армията, колкото и самите изтребители - независимо дали са руски или натовски. Точно затова един от основните приоритети на назначения през тази пролет главнокомандващ на авиацията ген. Румен Радев е възстановяването на военновъздушното училище в Долна Митрополия като самостоятелна структура, тъй като в момента то е сведено до факултет към военния университет във Велико Търново.

Политически въпросителни

Въпреки подобаващия отговор на служебния външен министър Даниел Митов до Рогозин, че "Република България е член на ЕС и НАТО и не дължи обяснения за свои суверенни решения на трети страни", политическото бъдеще на програмата "България в НАТО" е доста мътно. Причината е, че за осъществяването на най-важните елементи, заложени в нея, ще трябва изрично решение на парламента, който в момента е с, меко казано, еклектичен състав. Някои от партиите, представени в него, са с отчетлива антинатовска насоченост. В този контекст притеснение буди изказването на Бойко Борисов, че е склонен да даде военното министерство на БСП, тъй като те имат експертиза в сферата на отбраната.

Иначе по закон всички сделки на стойност над 100 млн. лв. се сключват след одобрение от Народното събрание. В конкретния случай със закупуването на изтребители сумата според военния министър Велизар Шаламанов ще е около 600 млн. лв. В края на управлението на ГЕРБ пък се говореше за 700 млн. лв. Тези цифри обаче са само ориентир, тъй като все още няма взето конкретно решение за какъв изтребител точно става дума. Според Шаламанов служебното правителство не е предрешило този избор, тъй като е дало мандат на военния министър да определи кои ще са приоритетните проекти в рамките на следващите шест месеца.

По неофициална информация отново става дума за обичайните заподозрени, избрани измежду 15 различни оферти: шведски Grippen, италиански Eurofighter и американски F-16. Всяка от трите оферти има своите плюсове и минуси. Grppen-ите са нови, имат ниски експлоатационни разходи, но досегашните оферти бяха за цена без въоръжение. Освен това Швеция губи на политическо ниво, тъй като не е натовска държава. Eurofighter-ите са най-модерния от трите варианта, но за сметка на това струват от порядъка на 100 млн. евро за бройка. Не е ясно каква е цената във вариант втора ръка, но се знае, че поддръжката и използването им също не са никак евтини. Американският F-16 се радва на най-сериозен политически гръб. Минус при него е, че отново става дума за машини втора ръка, които, ако не са модернизирани до варианта "Block 50-52", не могат да претендират да са много по-модерни от МиГ-29. От друга страна обаче, според командващия ВВС ген. Радев за 25 години по българските изтребители "не е модернизирано едно винтче". Така че на финала може да се окаже, че всяка от горните три оферти е по-евтина от превръщането на българските МиГ-ове в пълноценен натовски самолет. Ако последното изобщо е възможно в контекста на възцарилия се "хладен мир" между Запада и Русия.

Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов не трябва да купуваме "употребявани гръцки Фантоми", а НАТО да ни подари една ескадрила.
Фотограф : KACPER PEMPEL