Марийе Корнелисен: ЕС ще се изправи и ще тръгне напред

Но не мисля, че трябва да се боим твърде много от тях. В предишния Европейски парламент имаше около 50 евроскептични евродепутати. И всички те успяха да прокарат общо четири поправки, които влязоха в законодателството. Те изнасят помпозни речи, вдигат много шум, но никога не са там, когато се водят преговори, не предлагат поправки и просто не вършат работата си. Така реалният ефект, който имат върху законодателството в ЕС, е точно нула. И не мисля, че сега, макар да са повече, ще е по-различно, защото те не са заинтересувани от това да търсят компромиси и да бъдат ефективни политици.

Тяхното истинско въздействие е върху традиционните партии. Друг пример от Холандия е министърът по заетостта, който е социалдемократ и като цяло е симпатичен човек. Но внезапно около година след приемането на Хърватия в ЕС той въведе временни ограничителни мерки за хървати, желаещи да работят в Холандия, защото се боеше, че те ще залеят като цунами трудовия пазар. Тогава участвах в дебат с един холандски депутат и го попитах: "Имате ли представа колко е населението на Хърватия?" Той отговори - около 20 млн. души. Да уточним, че хърватите са 4.2 млн., и малко от тях биха отишли да работят в чужбина. Така дори да се бяха наговорили да направят цунами на холандския трудов пазар, не биха могли просто защото не са достатъчно много. И тези временни ограничения, които поначало са абсурдни, в случая с Хърватия са истинско безумие.

Но това е ефектът, който оказва Вилдерс върху социалдемократите в Холандия, те вече не смеят да бъдат самите себе си от страх, че ще загубят гласове. Това е много по-вредно, отколкото самото присъствие на този тип партии в Европейския парламент.

Как установените партии могат да се преборят с това и да не влизат в евроскептичния дискурс?  

Като водят разумен дебат и се придържат към базирани на факти политики. Един пример - наскоро по искане на Германия, Холандия, Великобритания и Австрия Европейската комисия изготви анализ какъв е ефектът от работниците имигранти върху социалните системи. Комисията направи дълбоко проучване и заключението е, че няма абсолютно нищо притеснително. Причината източноевропейците да идват в тези четири държави е да работят. И когато вече нямат работа или сезонната им заетост приключи, повечето от тях се връщат. Така те по-скоро внасят в социалните системи, вместо да ползват плащания от тях.

Само че реакцията на министри в Холандия и Великобритания беше да опитат да дискредитират проучването и да кажат - ако приемем тези заключения, ние си затваряме очите за истината. Тъжно е, че на фактите вече не се гледа като на основа за правене на политики. Традиционните партии трябва да бъдат отново себе си и да следват собствената си идеология, а не да действат, водени от страх.

Оптимист ли сте за бъдещето на ЕС?

Винаги съм оптимист. Кризата няма да продължава вечно, вече има признаци на подобрение, макар и бавно. Мисля, че след 15 години ще са влезли държави от Западните Балкани, ще има някаква форма на присъединяване на Украйна и Молдова, ще съществува банков съюз, повече правомощия на ЕЦБ, по-широко икономическо управление на ниво ЕС. Така след 15 години ЕС ще се изправи и ще върви отново напред.

Важно е да продължи да се разширява и страните кандидати да имат ясна перспектива, че когато покрият критериите за членство, ще бъдат приети. Виждаме сега със случващото се в Украйна и в Сърбия, която проявява известно разочарование и гледа към Русия, че за ЕС разширяването е политически важно. В някои балкански държави с мюсюлманско население се забелязва нарастващо влияние на Турция, основно през инвестиции. Страните от ЕС са тези, които трябва да инвестират там. 

Самият ЕС става все по-разделен по линията еврозона и всички останали. Какви ще са последствията от това?

И преди се е говорило за разделение, за Европа на две скорости, за коалиции на желаещите по определени въпроси, но това беше базирано повече на политическата воля на държавите. А сега е базирано повече на формално разграничаване дали страната е в еврозоната или не. Ще бъде трудно в този процес на задълбочаващо се икономическо управление да се осигури демократична легитимност и да се намери подходяща роля на институциите на ЕС, докато има държави, които не планират да приемат еврото.

Примерно България според мен би трябвало да участва в обсъжданията и решенията за еврозоната, защото тя в някой момент ще влезе в нея и има право да влияе върху бъдещето й. Докато Швеция, Дания и Великобритания са друг случай, те съзнателно са избрали да не въвеждат еврото. Особено за Великобритания при сегашното й поведение би било трудно да се оправдае защо тя да участва в решенията за общата валута. От друга страна обаче не искаме две отделни управления.

Обсъждат се всякакви варианти и хората от Комисията по конституционни въпроси в европарламента, които знаят наизуст европейските договори, разиграват стотици модели, които биха били възможни. Тази дискусия ще продължава още известно време.