Остров с цветовете на дъгата

За това има няколко причини. Едната е намаляващото влияние на католическата църква. "Самоунищожението на институцията църква в Ирландия за по-малко от три десетилетия е забележително", коментира пред "Капитал" Пол Валели, автор на няколко книги за религия, етика и развитие, последната от които, "Pope Francis: the Struggle for the Soul of Catholicism" ("Папа Франциск: Битката за душата на католицизма"), ще бъде издадена от Bloomsbury във Великобритания и САЩ през септември. Серията скандали за сексуални злоупотреби на свещеници с деца и опитите на духовенството да ги прикрива подкопаха ролята й на морален авторитет. "Резултатът от референдума показва, че макар църквата да остава важна институция за мнозина ирландци, те все повече формират собствено мнение. По време на кампанията много хора казваха, че са вярващи католици, но въпреки това подкрепят предложението, защото смятат, че то е правилно от християнска гледна точка", казва пред "Капитал" д-р Том Лоуърси, директор на Департамента по политология в дъблинския Trinity College.

Икономиката също е част от обяснението. Скокът на келтския тигър повлия не само на жизнения стандарт, но и на нагласите. Или както го формулира един ирландски коментатор, "нарасналото материално благосъстояние разшири не само портмонетата, а и умовете". "Присъединяването към ЕС и силният икономически растеж промениха житейския опит на хората. Ирландия като държава стана по-отворена и започна да гледа повече навън, отколкото навътре", обобщава д-р Тереза Рийди. За либералния завой помага и фактът, че Ирландия е една от европейските държави с най-младо население.

Въпрос на равенство

Макар "да"-вотът да преобладаваше във всички избирателни райони с изключение на един, включително в смятаните за по-консервативни селски общини, както и във всички възрастови групи, точно мобилизирането на младите избиратели е едно от обясненията за успеха. "Организацията Yes Equality направи наистина забележителна кампания не само в социалните мрежи, но и от врата на врата и с разговори с хора", казва д-р Рийди. Резултатите говорят сами - в последните два месеца близо 60 000 младежи се регистрираха за първи път да гласуват и бяха добавени в избирателните списъци. Което съвсем не означава, че за политиците ще е лесно да повторят това и да ангажират младите. "Отговорът на въпроса какво ги мобилизира е прост и ясен - самата тема. Партиите ще се опитат да стъпят върху това, но подозирам, че ще имат доста ограничен успех", казва пред "Капитал" проф. Дейвид Фарел от School of Politics and International Relations към дъблинския University College.

Същевременно би било пресилено да се смята, че Ирландия се е превърнала в оазис на социалния либерализъм и този дух ще се прелее автоматично и върху неща като абортите например, които продължават да са забранени освен в много ограничени случаи. "Еднополовите бракове бяха рамкирани предимно като въпрос как модерното общество се отнася към равенството. Имаше две различни гледни точки към брака, но нямаше съществени разногласия по това, че равенството е желателно. Докато по отношение на абортите има фундаментални различия между тези, които ги смятат за въпрос, засягащ жена, която е бременна, и онези, за които това е въпрос за правата на нероденото дете. Едната страна вижда зародиша като дете, другата - не. И не може получената подкрепа за гей браковете да се екстраполира върху темата за абортите", посочва Пол Валели.

Впечатляващ беше и цивилизованият тон на целия дебат в Ирландия, в който се говореше за граждански права, а не за морал и грехове. "Нямаше неприятни неща и изсипване на помия като при референдума за развода през 1995 г. например," отбелязва д-р Тереза Рийди. Разликите се открояват и при сравнение например с допитването за узаконяване на еднополовите бракове в Калифорния през 2008 г. или в Хърватия преди две години, когато по време на кампаниите хомофобията се развихри и хората с различна сексуална ориентация биваха заклеймявани публично напаст за обществото.

Сега очакването е, че келтската толерантност ще има трансформиращ ефект отвъд границите на зеления остров. "Застъпниците на еднополовите бракове вероятно ще използват Ирландия като пример", казва д-р Том Лоуърси. Това вече се случва в Германия, където опозицията призова канцлера Ангела Меркел да предприеме стъпки към легализация. В Австралия няколко политици се обърнаха към правителството с искане за подобен референдум. Резултатът в Ирландия отекна и в Италия - също католическа държава и единствената в Западна Европа, която не разрешава нито еднополови бракове, нито някаква форма на регистрирани партньорства. Сега близки до премиера Матео Ренци започнаха да говорят, че е крайно време законът за граждански съюзи между хомосексуални, който от месеци е заседнал в комисия в Сената, най-после да бъде задвижен. Както Ирландия показа, не е толкова страшно да се каже да.