Докато законът ни събере

Въпреки възможността решението да е само частично или дори негативно за гей активистите, мнозинството от тях са позитивно настроени. "Аз съм ветеран от борбата за равни права от 20 години и не си спомням подобен ентусиазъм. Тук бяха не само активисти, а толкова много приятели, родители и деца на гей двойки. Това е толкова хубаво изживяване", разказва задъхано пред "Капитал" Таня Доми, преподавател в Columbia University. Тя, като хиляди други американци, стоя часове пред Върховния съд въпреки студения вторник във Вашингтон.

Забележителното е, че сегашният натиск за разширяване на правата всъщност дойде след едно от може би най-горчивите поражения в историята на гей движението – забраната върху еднополовите бракове след пряко допитване в либерална Калифорния през 2008 г. (т.нар. Предложение 8, или Prop. 8 на английски). Четири години по-късно настроенията изведнъж са съвсем различни. Макар да имат известни разлики в процентите, всички изследвания на общественото мнение показват, че повече от половината американци са "за" разрешаването на гей браковете (сред избирателите под 30 години подкрепата дори е около 80%). Ред политици също вече са открито в лагера на привържениците - от президента Барак Обама през  известния консервативен сенатор Роб Портмън до републиканския стратег Карл Роув, който по ирония използва през 2004 г. точно гей браковете, за да активизира християнконсервативните за преизбирането на Джордж У. Буш. Дори Църквата на светиите от последния ден (мормоните), която бе големият спонсор на кампанията за Prop. 8 в Калифорния, отстъпи от позицията си, че хомосексуалността е личен избор. Причината бе както от натиск отвън, така и от много млади вярващи вътре в нея.      

Ако може да бъде извлечен урок от това колко бързо реакцията срещу забраната в Калифорния и националното движение за легализация набра инерция и се озова във Върховния съд, той е, че ангажиралите се личности имат значение. От всичките

Необичайни двойки

представени на американците в рамките на дебата около гей браковете, най-странната определено е на адвокатите, оспорващи Prop. 8. Това са републиканецът Тиодор Олсън и демократът Дейвид Бойс, някога стояли на противниковите страни по делото "Буш срещу Гор", което реши кой да е 43-ият президент на САЩ. Когато двамата заедно поеха каузата на гей браковете в Калифорния в края на 2009 г., мнозина бяха скептични, а цял куп организации за защита на правата на хомосексуалните дори критикуваха хода като ненавременен. Въпреки това адвокатите и малка група активисти около тях решиха да рискуват, вярвайки, че голяма част от страната е готова, а самият процес ще образова останалите американци. Оказаха се прави.

Стратегията на Олсън и Бойс бе да демонстрират, че докато даването на правото на брак на хомосексуалните няма да наруши привилегиите и защитите на традиционните семейства, отказът му вреди на гей семействата и техните деца. Особено 73-годишният Олсън, до 2004 г. главен юрисконсулт в администрацията на Джордж У. Буш, предефинира еднополовите бракове като дълбоко консервативна ценност и така даде възможност на много републиканци да се присъединят към каузата. Както той нееднократно посочваше, стабилен съюз между две личности, стремящи се да създадат пълен с любов дом и социално и икономическо партньорство, без държавна намеса и санкциониране, винаги е било цел на десните. Когато в началото на март известният републикански сенатор Роб Портман от Охайо се обяви в подкрепа (неговият най-малък син също е гей), той използва точно тези аргументи.  

Ищецът в другото дело, това срещу федералния закон DOMA, 83-годишна Иди Уиндзър, нагледно показа за хиляди американци неприемливата цена на дискриминацията. Една от първите жени програмисти в света, тя изоставя успешната си кариера в IBM, за да се грижи за неизлечимо болната си дългогодишната партньорка Тиа. След 40 години съвместен живот, преди Тиа да почине, двете сключват брак в Торонто през 2007 г. Щатът Ню Йорк, където живеят те и където от 2011 г. гей двойките имат право да се венчават, опрощава данък наследство. Но Уиндзър получава солена сметка за над 360 хил. долара федерални данъци. "Насред скръбта си осъзнах, че федералното правителство ни смята за абсолютно непознати", емоционално заяви на стъпалата на Върховния съд почти оглушалата, но още борбена Иди Уиндзър. Въпросите на съдиите, мнозинството от тях на възраст, близка до нейната, показаха, че са по-благосклонни към иска срещу де факто създаването на две класи бракове и граждани.

Усещането за промяна се чувства и в

Еволюиралата опозиция

срещу разширяването на правото за брак. Всъщност защитници както на Prop. 8, така и на DOMA са не щатското или федералното правителство, а трети страни. След като главният прокурор на Калифорния отказа да защитава забраната, сега делото бе поето от консервативния политик Денис Холингсуърт и няколко други крайнодесни организации. Администрацията на Обама също отказа да аргументира в полза на DOMA и затова републиканците в Камарата на представителите в Конгреса наеха Пол Клемент, бившият юрисконсулт в администрацията на Джордж У. Буш, по ирония наследил поста точно от Тед Олсън.

Дори изказванията на най-крайните противници на гей двойките в САЩ подсказват, че те смятат голямата културна битка за загубена. Пред FOX News например Гари Бауър, председател на известната консервативна организация "Американски ценности", заяви, че не е работа на девет съдии, неизбрани директно от гласоподавателите, да решават за цялата страна. Вместо това според Бауър въпросът за легализирането на еднополовите бракове трябва да бъде оставен на отделните щати. Това е и негласно признание, че процесът може да бъде забавен, но не и върнат назад. Макар и с други мотиви, позицията избирателите в отделните щати да бъдат оставени да решават съвпада и с мненията на много анализатори в центъра на дебата, опасяващи се, че пълна победа на гей активистите, т.е. повсеместно и пълно право на брак веднага, може да дойде в повече на някои още несигурни американци. Така или иначе в редица щати има събрано достатъчно мнозинство за гласуване по въпроса още догодина.  

Ако се съди от аргументите през изминалата седмица, Върховният съд може и да не даде явно и крайно решение за конституционалността на гей браковете. Дори федералната забрана DOMA да бъде обявена за противоречаща на основния закон на базата на по-маловажния аргумент, че единствено отделните щати могат да регулират семейното право (както подсказват въпросите на консервативния съдия Антъни Кенеди), това си остава победа за онези, настояващи за по-толерантно общество. През юни Америка може и да не направи голямата стъпка към признаването на брака за гей двойките. Но със сигурност с по-малки крачки се е устремила натам.