Политически хазарт в Атина

Но рискът е висок и идва в критичен момент за гръцката икономика и за еврозоната. Добрата новина е, че този път инвеститорите, изглежда, приемат, че Гърция е специален случай и трусовете там не разпространиха заразата към други слаби звена в евроклуба. Но макар и по-стабилна, еврозоната продължава да бъде уязвима към политически турбуленции.

Да заложиш всичко

"Президентските избори се превърнаха в претекст да се предизвикат предсрочни парламентарни избори. И се оказа, че в момент, в който ние се стабилизирахме финансово, облаци на политическа несигурност отново започнаха да надвисват над Гърция", обясни действията си Самарас. "В изпълнение на дълга си, правителството реши да премахне тази несигурност и напълно да възстанови политическата стабилност като ускори избора за президент на републиката", аргументира се той.

Всъщност изборът на гръцки президент, който се гласува от парламента и има основно представителни функции, обикновено минава почти незабелязано. Мандатът на сегашния държавен глава Каролос Папуляс изтича през януари. Очакваше се депутатите да гласуват за негов наследник в началото на 2015 г. – нещо, което в една нормална ситуация би преминало като чиста формалност. Само че според гръцката конституция, ако президентският вот се провали, парламентът трябва да се саморазпусне и да свика предсрочни избори. За популистката и радикална лява гръцка партия "Сириза" това ще бъде шанс най-после да капитализира растящото обществено недоволство срещу фискалния режим, наложени от международните кредитори на страната. "Сириза" се превърна във водещата политическа партия в страната именно с реториката си за излизането на Гърция от еврозоната и срещу т.нар. тройка – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд. От 2010 г. насам трите осигуриха на Атина финансова помощ на обща стойност от 240 млрд. евро в замяна на болезнени реформи, включващи вдигане на данъци, намаляване на заплати и съкращаване на служители. 

Безработицата, усещането за безизходица и непопулярността на спасителната програма са чудесна среда за възхода на "Сириза", която в момента би се класирала на първо място при избори - с 29% според проучване на гръцкия телевизионен канал Pulse for Action 24. Според същото допитване "Нова демокрация" би получила 24% от гласовете, а ПАСОК – едва 7% (малко повече от фашистката "Златна зора", която биха подкрепили 6.5% от анкетираните).

Мисълта за извънредни избори, при които "Сириза" печели мнозинство в парламента, всява паника не само в Брюксел, но и на международните борси заради опасността от евентуално излизане на Гърция от европейския валутен клуб. И то точно когато гръцката икономика показва плахи признаци на възстановяване, а еврозоната си има достатъчно други грижи като надвиснала рецесия, упорита безработица и риск от дефлация.

Колко страшна е "Сириза"

Мнозина политически наблюдатели обаче виждат в острата антиевропейска реторика на радикалната левица най-вече предизборна кампания за привличане на гласове. И надеждите са, че реалностите на държавното управлението по естествен път ще вкарат популизма на младия лидер на "Сириза", 40-годишният Алексис Тсипрас, в разумни граници.

"Проблемът с тяхната програма е, че никой не иска да я финансира", каза Миранда Ксафа, бивш член на Управителния съвет на МВФ, която сега има частна консултантска фирма в Атина, в интервю за информационната агенция Bloomberg. Европейски дипломат в Атина, пожелала да не бъде назовавана, сподели пред "Капитал", че от личните й разговори с Ципрас управленската стратегия на партията му изглежда доста мъглява и обща. Това би му дало възможност за политически маневри и настройване към ситуацията в крачка.

Наблюдатели подмятат иронично, че гърците така или иначе са свикнали лидерите им да се отмятат от обещанията си, след като получат властта. Самарас например беше против първия финансов спасителен пакет за страната, докато не седна в премиерското кресло. Коалиционните му партньори от ПАСОК пък спечелиха изборите през 1981 г. с обещанието да изведат страната от ЕС, а по-късно подписаха присъединяването й към еврозоната.

Същевременно в реториката на "Сириза" вече се забелязва известно смекчаване. Ципрас вече не говори за връщане на драхмата и налагане на мораториум върху дълга, а вместо това използва по-гъвкавата формулировка за "предоговаряне". Но все още има огромна пропаст между това, което той обещава да направи, и това, което Атина може да си позволи. Неща като повишаване на минималната заплата и пенсиите до предкризисните нива, безплатен ток и храна за най-бедните и назначаване на държавни служители с цел справяне с безработицата може да звучат добре на изстрадалите гърци, но са пряк път за излизане от еврозоната.

Риск печели или губи

И все пак остава въпросът дали в тази ситуация ходът на Самарас е проява на политически гений или признак на отчаяние. Европейският дипломат е уверена, че до кризисен сценарий - предсрочни парламентарни избори през февруари изобщо няма да се стигне, защото премиерът ще успее да събере необходимата подкрепа за своя кандидат за държавен глава. В първия и втория кръг на гласуването в парламента, които ще се проведат съответно на 17 и 23 декември, на избраника на Самарас Ставрос Димас ще му трябват най-малко 200 гласа за успех. Ако не успее да ги събере, решителен ще бъде третият кръг на 29 декември, когато за окончателния избор са необходими 180 гласа.

За момента гръцкият премиер разполага с подкрепата на 155 депутати и се надява да привлече гласове на независими депутати и отцепници от други партии. Ципрас от своя страна изглежда убеден, че противникът му няма да намери повече поддръжници. Колко нажежена е ситуацията показа и безпрецедентната намеса във вътрешнополитическите дела на Гърция от страна на Европейската комисия, която открито подкрепи Димас. Спазващата по принцип неутралност институция обяви чрез своя говорител Аника Брайдхарт, че "това решение може да премахне несигурността на пазарите и е силен сигнал към Европа, че премиерът Самарас предложи Ставрос Димас, бивш европейски комисар и убеден европеец." Възможно е и Самарас да не е изиграл всичките си козове и да крие още изненади за своите поддръжници и опоненти. Европейският дипломат например не изключва предлагане на нов кандидат в третия изборен кръг.

Сигурно в момента е само едно – до края на годината президентската гвардия ще е принудена ежедневно да лавира по тротоарите на улица "Херодот от Атика" между минибусите на местните телевизионни канали. А тълпи от журналисти временно ще изместят туристите пред входа на президентската резиденция и съседната на нея вила, където е седалището на гръцкия премиер.