Другият възможен президент

Баща на "многовекторната" политика

на Русия, символ на която стана обратният завой на самолета, с който Примаков отиваше през 1999 г. в САЩ да моли за кредити. Причина за това бяха бомбардировките, които САЩ започнаха над Югославия. Научавайки за тях, Примаков решава да се върне у дома.

По-късно щеше да каже, че не е можел да постъпи другояче. Днес дори и заклетият противник на Путин - бившият ръководител на петролната компания "ЮКОС" Михаил Ходорковски (който е бил в самолета заедно с Примаков), смята постъпката за правилна. Но, разбира се, с днешна дата не всички оценяват тази маневра като положителна. "Завоят над Атлантика е демонстрация на позиция в условията на пълна импотентност на властта. Все ми се струва, че ако беше по силите му, щеше да забрани десанта на наши парашутисти на летището в Прищина", казва пред "Капитал" специалистът по американска политика Дмитрий Клементов по повод случая, когато руски военни влязоха в Косово, демонстрирайки позицията на Москва.

При това Примаков

Не търсеше прости отговори, както днес често постъпва Кремъл

и не страдаше от примитивен антиамериканизъм. В едно от интервютата си пред руския политически наблюдател Сергей Брильов Примаков казва, че проблемите на САЩ по света идват не от това, че се опитват навсякъде да "създадат управляем хаос", а защото се ръководят от "идеализъм". Нещо повече - самият той, бидейки реалист до мозъка на костите си, заради което го наричаха "руския Кисинджър", смяташе, че "американският идеализъм вреди на човечеството".

Самият Путин изглеждаше искрен, когато по време на надгробната реч нарече Примаков "велик син на Русия". А сравненията между двамата са изкушаващи. Въпреки че прагматичната външна политика на Примаков наистина напомняше за Путин преди събитията в Украйна, той предизвикваше много повече симпатии, особено навън. В същото време, докато критиците често споменават за Путин и неговите "приятели милиардери", Примаков никога не е бил замесен в подобни скандали и името му не е споменавано във връзка с корупционни сделки.

Колкото и това да изглежда политически странно на пръв поглед, Примаков беше лява алтернатива както на "путинизма", така и на "либерализма". "Най-лошият червен директор е по-добър от най-добрия либерален реформатор. По-възрастните българи ще разберат", коментира по повод на Примаков политическият наблюдател на "Комсомолская правда" Алексей Панкин. Неговият баща Борис Панкин, заместник-министър на външните работи на СССР, е работил с президента Михаил Горбачов. По това време започва кариерата си и Евгений Примаков — дотогава учен ориенталист и специалист по Близкия изток.

Горбачов също дойде в Колонната зала да си вземе сбогом с Примаков. Очевидно му беше тежко да върви и двама души го държаха под ръка. Въпреки това той не седна и се задържа пред тялото на политика. В интервю пред местно радио Горбачов нарече Примаков "ярка личност" и подчерта, че по време на перестройката бившият премиер е участвал по молба на президента в реформирането на съветската система. Примаков, както Горбачов, наистина беше "социалистически реформатор". Но за разлика от Горбачов запази популярността си сред хората.

Може би причината е, че намери "третия път", казва в статия за интернет портала dp.ru коментаторът Михаил Шевчук. Примаков "импонираше на масите, които до последните дни виждаха в него мъдрия... държавник, не комунистически фанатик, нито пък либерал, а именно изразител на широко популярната концепция дайте да вземем от СССР всичко онова, което беше добро", пише авторът.

Наблюдатели отбелязват, че под СССР Примаков е имал предвид преди всичко социалната държава, която бе срината изоснови от либералите реформатори през 90-те години на миналия век, а после довършена от Путин. Известно е, че Примаков не обичаше крайностите и точно поради това бе близък до повечето руснаци. На поклонението му имаше немалко обикновени хора, които се смесваха с политиците и министрите. "Едва сега разбрах колко много е направил Примаков за страната ни", казва пред "Капитал" един от тях, 28-годишният Роман.

В прощалния си материал за Примаков британският в. Guardian отбеляза не без съжаление, че той е бил човекът "когото повечето руснаци смятаха за най-добрия президент измежду онези, които никога не са станали президенти". Разбира се, когато подкрепата за сегашния президент Путин, дори и след събитията в Украйна, е дори по-голяма, отколкото преди, тези думи изглеждат в разрез с мнението на мнозинството руснаци.

Може би ако президент беше Примаков, а не Путин, тази война можеше да бъде избегната. Най-малкото Примаков, като един същински учител Йода, опитваше да дава мъдри съвети на Путин как да избегне войната с материал в "Российская газета", където твърдеше, че трябва да се остави Донбас на Украйна, и упрекваше руските телевизии за твърде пропагандистката гледна точка към събитията в съседната страна. Интересно е, че в началото на управлението на Путин Примаков се изказваше силно критично относно действията на Москва в метежната Чечения, която днешният президент на Русия усмири с желязна ръка. "Проповедите за кардинално променената обстановка единствено ласкаят слуха на онези, които искат и днес да се случи същото", написа Примаков през 2002 г., очевидно намеквайки за стопанина на Кремъл. Може би в тези думи се крие отговорът на въпроса защо Примаков така и не стана президент на Русия.

* Александр Братерский е руски журналист, който работи за Gazeta.ru, Moscow Times и "Капитал"