Чучхе по руски

На тази основа президентът Владимир Путин се опитва да изгради това, което Лилия Шевцова от московския център на Carnegie Endowment в свой анализ за в. Financial Times нарича връщане към модела на "обсадената крепост". Въпросът е докога Кремъл ще успява да балансира по ръба на изолацията и рецесията, преди руснаците да се изморят да плащат за геополитическите авантюри на своя лидер.

Ние срещу всички, всички срещу нас

Законодателният блицкриг срещу чуждестранната собственост в медиите (поправките минаха за по-малко от две седмици през парламента и остава единствено да бъдат ратифицирани от президента) и плановете за затягане на контрола над интернет са само последните проявления на доктрината на Путин за информационната сигурност, която е първият документ, подписан от него в ролята му на президент още през далечната 2000 г., припомня пред "Капитал" Григорий Асмолов, изследовател на руската медийна среда в London School of Economics. "Тази доктрина очертава информационното пространство, включително традиционните медии и интернет, като потенциални източници на заплаха за политическата стабилност и сигурността. Конфликтът между Русия и Украйна и най-вече информационната война, свързана с него, доведе до значителна ескалация на усилията за регулация в тази сфера," казва Асмолов.

Така с предлога за опазване на националната сигурност под ударите на ограничението за максимум 20% чужда собственост попадат наглед безобидни медии като тв канала на Disney и списанието National Geographic. Но основното подозрение е, че законът е насочен основно към бизнес изданието "Ведомости", в което финландската група Sanoma планира да продаде дела си и Кремъл иска да попречи той да попадне във външни ръце. "В момента в Русия някои от медиите с чужда собственост могат да бъдат считани за относително независими в сравнение с останалите. Ако станат притежание на руснаци, това може да увеличи възможностите на Кремъл ги контролира", посочва Асмолов.

На същия принцип почива и идеята за "дигиталния суверенитет" - след като инфраструктурата на интернет не е във хватката на руските власти, той може да бъде използван срещу Русия. "Макар да не би трябвало да очакваме в скоро време руският интернет да бъде изцяло изолиран от глобалната мрежа, фактът, че тези идеи са в дневния ред на Москва, означава, че и най-радикалните сценарии за регулация на интернет може да се сбъднат, докато властите продължават да налагат идеята за териториален суверенитет към дигиталното пространство," казва Асмолов.

Сами, но как

Освен външни се търсят и вътрешни врагове. За такъв преди десетина дни изненадващо бе нарочен Владимир Евтушенков, номер 15 в списъка на най-богатите хора в Русия според сп. Forbes, собственик на листвания на Лондонската фондова борса холдинг Sistema и един от най-внимателните в отношенията си с Кремъл олигарси. След като той се озова под домашен арест заради обвинения в пране на пари, притесненията са, че правилата на играта са се променили и политическата неутралност вече не е достатъчна.

Едно от обясненията е, че на фона на санкциите и напрежението около Украйна Путин е стеснил кръга от хора, на които смята, че може да има доверие, и само те са тези, които могат да се чувстват сигурни и могъщи. Така водещата версия е, че зад атаката срещу Евтушенков стои приближеният до Путин Игор Сечин, който иска да се сдобие с петролната компания "Башнефт" (част от Sistema), за да засили спадащата продукция на контролирания от него държавен енергиен гигант "Роснефт". Още повече след като "Роснефт" бе тежко ударен от санкциите и заедно с други пострадали от тях компании ще бъде компенсиран от специален антикризисен фонд, който ще получи 100 млрд. рубли от резерва, предвиден за гарантиране на пенсионната система.

"Причините за ареста на Евтушенков са далеч от ясни, но, изглежда, става въпрос за битка за собствеността на активи в петролната индустрия, вероятно свързана с амбициите на "Роснефт". Очевидно тази афера влошава и без това лошия инвестиционен климат и може би онези, които са я инициирали, са вярвали, че тя ще има само ограничен ефект. Но ниското ниво на инвестиции в момента е един от основните икономически проблеми и не може да има значимо възстановяване без сериозни усилия за развиване на по-приветлива за бизнеса среда", казва пред "Капитал" Джулиан Купър, професор от Centre for Russian and East European Studies към University of Birmingham.

Икономическият министър Алексей Улюкяев бе принуден да признае през седмицата, че макроикономическата ситуация в Русия е "доста опасна", и като препратка към случая с Евтушенков заяви, че "наказателното преследване срещу определени бизнесмени" е един от факторите за това. Колко нестабилно е положението показаха и слуховете, че Москва възнамерява да въведе ограничения върху капиталовите потоци в опит да спре изтичането им. Макар и опровергани на най-високо ниво, включително от самия Путин, те изпратиха рублата на рекордно дъно спрямо долара.

"Засега западните санкции и руските контрасанкции, ограничаващи вноса на храни, имат ограничен ефект върху обществото и повечето руснаци изглеждат готови да приемат известно затягане на коланите като цена за връщането на статута на велика сила. Инфлацията расте, подхранвана отчасти от обезценката на рублата, но за мнозинството от хората реалните доходи продължават да се покачват, макар и с бавен темп. Тази ситуация обаче не е стабилна. При настоящите тенденции съвсем скоро жизненият стандарт ще бъде засегнат и вълната от национална гордост ще започне да се изпарява", смята Джулиан Купър. И може би версията, че за стагнацията е виновен лошият Запад, а не провалът на Путин да пренастрои икономиката от петролна пристрастеност към по-устойчив модел, ще започне да се пропуква.

"Тогава Путин ще се изправи пред предизвикателство. Дали режимът ще реагира с още авторитарни политики, или ще потърси начин да съживи икономиката с реформи и възстановяване на разкъсаните връзки с външния свят? Владимир Путин има силно усещане за историята и своето място в нея. Той няма да иска да бъде смятан за следващия Горбачов, приключващ управлението си като лидер на провалена държава", смята проф. Купър. Неговата прогноза е, че с наближаването на следващите избори през 2018 г. руският президент ще избере пътя на реформите и възраждането на отношенията с Европа и САЩ в търсене на инвестиции, технологии и иновации. Ако не го направи той, наследникът му няма да има друг избор. Все пак Северна Корея е пример, че "чучхе" и перманентната конфронтация с външния свят не са толкова добра идея.