Грешки на пренастройването

"Не бива да се залъгваме, икономическата криза е пред прага на Китай. Но най-вероятно тя ще бъде същата онази дългосрочна фискална парализа, която сковава почти всички страни със средни доходи", казва пред "Капитал" Салваторе Бабонес, преподавател по сравнителна социология в University of Sydney. Според него сега Китай "вече има проблемите на богатите страни, макар да трябва да ги решава с бюджет на развиваща се икономика".

Новите проблеми

Китай посрещна новата година с проблеми, на които тепърва ще търси отговор. От отварянето на фондовите пазари в началото на 2016 г. до средата на месеца само основният индекс на Шанхайската борса загуби 15% от стойността си. Това идва на фона на опустошителното лято от 2015 г., когато за един ден през юли бяха заличени активи за 3.4 трлн. долара. Днес борсите в Шанхай и Шънцзън се държат единствено благодарение на сериозната държавна намеса.

Това води до втория проблем – изтичане на валутните резерви. Пекин в момента има 3.3 трлн. долара резерви. Това звучи много, докато си дадем сметка, че само за 12-те месеца до ноември 2015 г. валутните резерви на страната намаляха с около 10%. А също така и че Китайската централна банка ясно показва, че не може и не иска да похарчи всичко с цел да поддържа балони и да дирижира валутния курс.

Това води до третия проблем – трупащият се дълг. Макар качеството на официалната китайска статистика да се подлага на съмнение от самия премиер Ли Къцян, наличните данни могат да послужат за установяване на минималния размер на дълга. Към третото тримесечие на 2015 г. общото социално финансиране, или най-близката величина, описваща общите преки и непреки задължения на централното правителство и банковата система, е нараснало на годишна база с 12% до 135 трлн. юана. Които са 208% от китайския БВП и "при това е консервативна оценка", уточнява пред "Капитал" Майкъл Петис, преподавател по икономика в Peking University. Други икономисти смятат, че дългът е 240% от БВП или дори повече. "При всички случаи, ако дългът нараства с двуцифрени измерения, а БВП с едноцифрени, означава, че обслужването му е неустойчиво", допълва професор Петис. Което е и основният проблем на Китай - "въпреки че заради структурата на фондовите борси едва ли можем да очакваме страната да фалира, то съвсем реален сценарий е да изпадне в рецесия", смята Петис.

Това "я прави донякъде сравнима с Япония, която в края на 90-те беше втората икономика в света, но нарастваше с неустойчиво бърз ритъм и трябваше да реши проблема как да забави растежа си", допълва Бабонес. Резултатът е известен като "изгубеното десетилетие" на стагнация, от която всъщност Япония не може да излезе и до днес, 25 години по-късно.

Потребление, повече потребление

Китай е наясно, че ако продължава да се развива както досега - с масирани държавни стимули, това ще увеличава дълга. Встъпилият в длъжност през 2012 г. президент на страната Си Цзинпин показа, че страната поема нов път на икономическо развитие. Западни коментатори нарекоха модела му Си-кономика. Самият президент предпочита да говори за "решителни мерки към икономика на потреблението". "Проблемът е, че дори учените в специално създадената Академия за икономика на потреблението не знаят какви точно реформи да предложат", коментира Бабонес.

Според български банков анализатор, следящ китайския пазар, новото ръководство повече говори за реформи, отколкото ги прави. Това важи например за проблема с дълга. По-драстични реформи за обуздаване на задлъжнялостта ще увеличат безработицата, защото ще спрат нерентабилни производства и инфраструктурни проекти. Евентуално решение е или да се отварят работни места в сектори, които не искат голям кредит, или да се стимулира потреблението.

Признак за действия в първата посока може да е фактът, че в страната има 47 компании "еднорози" - технологични стартъпи, чиято пазарна стойност надхвърля един милиард долара. Или това, че Китай е сред лидерите на О2О – οnline to offline продажбите на продукти. Ефективността на "еднорозите" обаче все още е спорен въпрос в глобален мащаб. Затова по-добрият вариант е да се стимулира потреблението.

За целта Китай се нуждае от млади и платежоспособни хора. Вероятно и поради тази причина през есента страната сложи край на десетилетната си политика за едно дете в семейство. Друг мотив за тази промяна е фактът, че работната ръка намалява за сметка на пенсионерите. Това поставя под напрежение осигурителната система. Бъдещите поколения ще трябва не само да издържат днешните пенсионери, но и да купуват китайски стоки. Това обаче е далечна перспектива, а "Китай има вероятно едва няколко години, за да реши проблема с пренастройването", смята професор Петис.

Възможно решение е страната да започне да прехвърля дълговото бреме върху домакинствата. Донякъде това се и случва, като спукването на борсовия балон е своеобразен трансфер от домакинствата към едрия капитал в страната. Но истинският знак, че се тръгва натам, ще е, ако се улесни кредитирането. "Това би била една от мерките, които изглеждат примамливи, защото ще спечелят време на Пекин", отговаря професор Петис. Но ще бъде за сметка на ново нарастване на дълга и допълнително затрудняване на решителните мерки на президента Си.

Сценарий Страх

"Притеснявам се, че Китай може да прибегне именно към това", казва професор Петис. Не е изключено вече да сме свидетели на първите стъпки. Пекин планира от догодина всеки пълнолетен гражданин в страната да получи кредитен рейтинг. За момента системата функционира като пилотен проект на две големи компании за онлайн търговия. Успокоителното е, че президентът Си настоява именно за "решителни", а не палиативни мерки.

Официозът на управляващата Китайска комунистическа партия "Жънмин жибао" ги назова - "да се опростят правилата, които да направят труда, земята и капитала по-производителни". Решителна мярка би било например да допуснат частни компании да инвестират в сектори, които досега са запазени само за държавните.

"Палиативна мярка би била Пекин да реши да държи валутата си евтина", посочва Бабонес. Това ще изложи на натиск останалите азиатски икономики, които са преки конкуренти на Китай. При такъв сценарий и ако последва поредица от обезценяване на азиатски валути, онези азиатски компании, чиито дългове са в щатски долари, ще бъдат поставени под напрежение. На пръв поглед това прилича на срива на азиатските икономики от края на 90-те години. "По-внимателно вглеждане показва, че ако тогава западните икономики успяха да абсорбират шока, то днес това ще бъде по-трудно, защото развиващите се икономики имат много по-голям дял в глобалната икономика", посочва австралийският изследовател. Според него единственият вариант, при който от Китай може да тръгне следващата световна криза, е ако властта в Пекин обезцени прибързано валутата си поради страх. Засега обаче китайските власти явно са далеч от тази мисъл и през седмицата дадоха сигнал, че ще пренасочват фокуса си от курса спрямо долара към широка кошница валути.

Другата опасност, която анализаторите виждат, е просто централната власт да изгуби контрол над пяната от балони в икономиката. Самият факт, че борсовите сривове в страната носят загуби основно за местните лица, като и това, че те бягат от китайския юан, показва, че доверието в политиките на партията далеч не е толкова непоклатимо. Освен това, поело по пътя на либерализацията на юана, китайското правителство все повече ще усеща сблъсъка с класическата "невъзможна троица" от икономически мерки - не можеш едновременно да контролираш лихвените нива, валутния курс и да оставиш капиталовите потоци да се движат свободно. Досега страната се отказваше от последната благина, но след като за да постигне конвертируемост започна да отваря капиталовата си сметка, тя трябваше да жертва едно от другите - или да остави юана да поевтинява или да покачи лихвите, което обаче би забавило допълнително икономиката. Рискът е в условия на недостатъчна и некачествена информация за състоянието на икономиката при управлението на тази машина с три педала (които китайските власти се опитват да управляват на полусъдител, без да натиснат никой до края) да се допуснат грешки. При размера на китайската икономика те могат да се измерват в милиарди долари загуби, но и в чисто психологическа паника.

Сценарий Страх обаче е твърде хипотетичен, смята западният консултантски бизнес. "Както винаги, не се вглеждайте твърде много във временната суматоха около ръста на китайския БВП", пише в бележка до клиентите на McKinsey&Company почетният директор на компанията Гордън Ор. "Опитайте се да идентифицирате средносрочната посока на онези части от китайската икономика, които се отнасят до вашия бизнес. И се наслаждавайте на Китай през 2016 г."