ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
На въпрос кого от двамата предпочита - Доналд Тръмп или Тед Круз, републиканският сенатор от Южна Каролина Линдзи Греъм отговори: "Това е, като да бъдеш разстрелян или отровен. Резултатът е същият, без значение дали става бързо, или отнема известно време." Гласоподавателите в Айова, където на 1 февруари беше първият тест за кандидатите за Белия дом, избраха по-бавния вариант. Което съвсем не означава, че Републиканската партия се е разминала с най-лошото.
Докато пушилката в Айова се сляга и керванът на кампанията вече е дебаркирал в Ню Хемпшир, където е следващият кръг на първичния вот за определяне на партийните номинации за президент, изводите са няколко. Първо, Америка е разтревожена и гневна и това захранва възхода на политически аутсайдери като бомбастичния милиардер Доналд Тръмп и идеалистичния социалист Бърни Сандърс. Второ, двете партии, републиканци и демократи, са дълбоко разделени и им е трудно да се справят с разразилия се бунт срещу статуквото. И трето, битката и на двете полета ще бъде дълга, като при републиканците вероятно ще става и още по-грозна.
Гласовете на гнева
Макар изборите в консервативния щат, част от пояса на царевицата и библията, да не решават нищо, те показаха много. В дясната писта стана ясно, че Доналд Тръмп не е непобедим. В лявата бившият държавен секретар Хилъри Клинтън остава фаворит да грабне номинацията, но силното представяне на Бърни Сандърс, финиширал на милиметри след нея, е гаранция, че това няма да стане лесно и бързо.
Общото предизвикателство за демократи и републиканци е, че са изправени пред една ядосана Америка. Точно гневът донесе победата в Айова за Тед Круз, ултраконсервативният сенатор, който говори като евангелистки проповедник, сипе огън и жупел срещу колегите си в Конгреса и срещу собствената си партия и призовава за разрушаване на цялата система, защото е прогнила от корупция. Пак гневът лиши Хилъри Клинтън от истинска победа срещу Сандърс, 74-годишният "демократичен социалист" (по собственото му определение), който иска да разбие на парчета големите банки, да направи колежите безплатни и да въведе универсална здравна система, като твърди, без да обяснява убедително как, че това ще спести 10 трлн. долара през следващите десет години. Както обобщава пред в. New York Times Дейвид Гърджин, съветник на четирима президенти от двете партии, "това е най-разтревоженият електорат, който сме виждали от дълго време. Поразително е, че победителят при републиканците представлява крайното дясно, а моралният победител при демократите идва от крайното ляво. Това е ясен вот на недоверие в икономическия ред".
С цялата условност, че Айова не е представителна за цяла Америка и изборните нагласи там може да не бъдат репликирани в останалите щати, фрустрацията е осезаема. Проучване на CNN/ORC от декември 2015 г. показва, че 69% от американците са или "много ядосани", или "до известна степен ядосани" от "начина, по който вървят нещата" в страната. Същият процент - 69, са гневни от това, че политическата система, "изглежда, работи само за вътрешните хора с пари и власт като онези на Уолстрийт или във Вашингтон", според анкета на NBC/Wall Street Journal от ноември. Типичният оптимизъм за бъдещето отсъства - в скорошно проучване на въпрос дали "най-добрите дни на Америка са останали в миналото" 49% отговарят "да".
"Американската тревожност е подхранвана основно от страха от нова рецесия и усещането, че възстановяването след кризата от 2008 г. не е толкова обхватно и равномерно, колкото би трябвало. Притесненията от тероризъм също присъстват. Трудно е да се каже каква роля ще изиграят тези страхове при същинските избори. До момента републиканците се фокусират основно върху заплахата от тероризъм, докато демократите говорят основно по икономически въпроси", отбелязва пред "Капитал" д-р Джейкъб Паракилас от Chatham House.
Точно най-песимистичните американци - бели, предимно мъже, работници с ниско образование - са най-горещите поддръжници на Доналд Тръмп. Той им обещава "да направи Америка отново велика", като депортира 11 млн. нелегални имигранти, наложи 45% мито върху китайския внос, забрани на мюсюлманите да влизат в Америка и построи стена по границата с Мексико, за да спре "изнасилвачите". Подкрепящите Сандърс са със сходен профил, но по-млади и образовани, запалени от идеите му за социална революция, финансирана с по-високи данъци не само за богатите, но и за средната класа. За демократите и републиканците задачата е как през следващите месеци да канализират разочарованието и яростта в електорална подкрепа, без да отидат твърде далече и да дерайлират системата.
Кой не спечели и кой не загуби
След като допреди няколко месеца водеше убедително, а накрая едва не изгуби от Сандърс, за Хилъри Клинтън вече е ясно, че въпреки добре смазаната си изборна машина и финансовите си възможности няма да успее да нокаутира бързо опонента си, както вероятно се е надявала. Сенаторът от Върмонт има преднина пред бившата първа дама в Ню Хемпшир, където е почти на домашна територия. След това в изборния календар идват щати, които са много по-благоприятни за Клинтън, но по всичко личи, че битката за номинацията ще се проточи.
Докато демократите са разцепени по средата, републиканците са разделени поне на три, отбелязва колумнистът на в. Financial Times Едуард Люс. Антиестаблишмънт фракцията, която включва социално-консервативните поддръжници на Тед Круз и фен базата от "сини якички" на Доналд Тръмп, обхваща повече от половината електорат на партията. Забележителното е, че хирургът Бен Карсън, някога считан за фаворит, взе едва 9% от вота в Айова, като това е повече от общия резултат на сина и брат на бившия президент Джеб Буш, губернатора на Ню Джърси Крис Кристи и на Охайо Джон Кейсик. Те са считани за трима от общо четиримата умерени (поне по стандартите на настоящия изборен цикъл) кандидати в републиканския ъгъл. И трагичното им представяне обяснява защо сенаторът от Флорида Марко Рубио се очертава като номинацията, зад която може да се обедини републиканският елит.
Макар да финишира трети с 23% след Круз (28%) и Тръмп (24%), именно Рубио бе големият печеливш в Айова. "Сега кампанията му се опитва да изтласка останалите кандидати на върхушката (основно Джеб Буш, Крис Кристи и Джон Кейсик) от състезанието, за да може да се фокусира върху Тед Круз и Доналд Тръмп. Той със сигурност ще получи увеличена подкрепа и дарения от значими партийни фигури, но трябва да се представи добре в Ню Хемпшир и Южна Каролина, за да докаже жизнеспособността си. И рано или късно трябва да започне да печели надпревари, вместо да финишира втори или трети", смята д-р Джейкъб Паракилас.
Всъщност фактът, че представянето на Рубио в Айова бе посрещнато като добра новина за партията, е показателен колко тревожна е ситуацията при републиканците. То бе приветствано като знак, че партийният елит най-после може да намери своя шампион, който има потенциала да задмине Круз и Тръмп - ненавиждани от републиканската върхушка - и да грабне номинацията. Рубио е и кандидатът, който има шансове срещу Клинтън, тъй като би могъл да привлече по-широка подкрепа.
Всъщност в Айова поражението на Тръмп, когото немското списание Spiegel определи като "най-опасния човек в света", беше дори по-значимо от победата на Круз. То показа, че милиардерът с голямото его, който се хвалеше, че може дори да застреля някого насред Пето авеню в Ню Йорк и пак да не изгуби гласове, не е обречен да печели. Въпреки всеобщото облекчение обаче е рано Тръмп да бъде отписван. "Неговата аура на непобедимост беше накърнена от резултата в Айова, но той все още има ужасно лоялна база на подкрепа и значителни лични финансови ресурси. Освен това Републиканската партия трябва да внимава и да не опитва твърде рязко да го изтласка от надпреварата, тъй като той неведнъж е заплашвал да се кандидатира като независим, ако усети, че се отнасят зле с него. А това почти сигурно ще осигури победа за демократите", отбелязва д-р Джейкъб Паракилас.
При победа на Тръмп в Ню Хемпшир динамиката може да се обърне отново в негова полза и да се окаже, че еуфорията около Рубио е подранила. Освен това съперничеството между него и Круз - и двамата сенатори първи мандат от кубинско-американски произход, които се опитват да убедят избирателите, че другият е фалшив консерватор - може да играе в полза на Тръмп. Самият той определя Круз като "много противен тип" и, усетил конкуренцията на Рубио, е въпрос на време да започне да сипе обиди и по негов адрес. На този фон дебатът между Клинтън и Сандърс в четвъртък вечер, макар и разгорещен, изглеждаше успокояващо нормален и цивилизован. При републиканците обаче нещата вероятно ще станат още по-грозни, преди евентуално да започнат да се оправят.
Акцент: Общото предизвикателство за демократи и републиканци е, че са изправени пред една ядосана Америка.
3 коментара
Добър анализ, понякога е наистина трудно човек да се ориентира при сложната американска изборна система и много кандидати.
Невероятно! Един нормален пост като горния носи 186 минуса.
До коментар [#2] от "pepisky":
Още по-странно, след като Вашия има 50 харесвания! "Логично" би било, който хареса Вашия да хареса и горния. :-) Сложна е човешката психика! :-)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.