🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

ЕС одобри строителството на газопровода от Турция до Италия

Проектът ще осигури алтернативни доставки и за България

Одобрението на споразумението за ТАР е важна крачка по пътя за реализиране на проекта "Южен газов коридор", ключов за енергийната сигурност на ЕС и откриващ за Европа нови източници на газ, заяви Марош Шефчович, зам.-председател на ЕК
Одобрението на споразумението за ТАР е важна крачка по пътя за реализиране на проекта "Южен газов коридор", ключов за енергийната сигурност на ЕС и откриващ за Европа нови източници на газ, заяви Марош Шефчович, зам.-председател на ЕК
Одобрението на споразумението за ТАР е важна крачка по пътя за реализиране на проекта "Южен газов коридор", ключов за енергийната сигурност на ЕС и откриващ за Европа нови източници на газ, заяви Марош Шефчович, зам.-председател на ЕК    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Одобрението на споразумението за ТАР е важна крачка по пътя за реализиране на проекта "Южен газов коридор", ключов за енергийната сигурност на ЕС и откриващ за Европа нови източници на газ, заяви Марош Шефчович, зам.-председател на ЕК    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Суровината ще идва от находището "Шах Дениз 2" в азербайджанския шелф на Каспийско море, чиято експлоатация се очаква да започне след 2020 г.

Проектът за газопровод, свързващ през гръцка и албанска територия транзитната мрежа на Турция с тази на Италия, отговаря на изискванията на ЕС и може да започне изграждането му. Това съобщи Европейската комисия (ЕК) в края на миналата седмица. Надеждите са, че Трансадриатическият газопровод (Trans Adriatic Pipeline или ТАР) ще донесе на Гърция 2.3 млрд. евро инвестиции и от 2020 г. ще доставя в Европа всяка година до 10 млрд. куб.м синьо гориво от Азербайджан. Това е обем, който може да задоволява около 17-18% от нуждите на Италия от природен газ. Общите инвестиции на участниците са планирани да достигнат 5.6 млрд. евро за период от 5 години.

Инвеститорите

В съобщението се посочва, че ЕК признава споразумението между Атина и компанията Trans Adriatic Pipeline AG за съответстващо на европейското законодателство и условията за държавна помощ. "Проектът ще подобри сигурността и разнообразието на енергийните доставки в ЕС, без да води до деформации на конкуренцията на единния пазар."

Финансирането на строителството на ТАР ще идва изключително от частни инвеститори, а предвиденият от предварителните договорености особен данъчен режим е в рамките на допустимото.

"Днешното одобрение на споразумението за ТАР е важна крачка по пътя за реализиране на проекта "Южен газов коридор", ключов за енергийната сигурност на ЕС и откриващ за Европа нови източници на газ", заяви Марош Шефчович, зам.-председател на еврокомисията, отговарящ за енергийната политика на съюза.

Регистрираната в Швейцария компания Trans Adriatic Pipeline AG ще изгражда газопровода. В нея акционери са британската BP (20%), азербайджанската ГНКАР (20%), италианската Snam (20%), белгийската Fluxys (19%), испанската Enagas (16%) и швейцарската Axpo (5%). Преди време поради различни причини от проекта се оттеглиха норвежката Statoil, френската Total и германската E.On.

Българската връзка

ТАР трябва да е продължение на Южнокавказкия и Трансанадолския (ТANAP) газопровод, формиращи част от Южния газов коридор. По него в Южна Европа трябва да достигне газ от находището "Шах Дениз 2" в азербайджанския шелф на Каспийско море. Трасето минава през Грузия, Турция, Гърция и Албания, като се очаква да има разклонения освен за България за Македония, Хърватия и Босна и Херцеговина.

България ще се включи с интерконекторна връзка с Гърция към по-големия проект. През декември най-накрая беше подписано окончателното инвестиционно решение за изграждането на газовата връзка ICGB между България и Гърция. Проектът е един от приоритетните за разнообразяването на доставките на природен газ за България и е сред ключовите за финансиране от ЕК. В него участват "Български енергиен холдинг", гръцката DEPA и италианската Edison. Идеята е изграждането на газовата връзка да започне през октомври 2016 г. и да влезе в търговска експлоатация в средата на 2018 г. Сигурни количества газ за тръбата обаче ще има чак след 2020 г., когато находището "Шах Дениз 2" влезе в експлоатация. Дотогава възможностите са доставка на втечнен газ от двата гръцки терминала - бъдещия край Александруполис или от съществуващия в Ревитуса.

Към 2015 г. капиталовите разходи на проекта се оценяват на 220 млн. евро, а годишните оперативни разходи по време на експлоатацията - на приблизително 4.5 млн. евро годишно. Досега Европейската комисия е отпуснала 45 млн. евро за неговото финансиране.

Конкуренция на "Газпром"

Италия е не само крайна дестинация за TAP, но и пазар, за който "Газпром" вероятно ще води ожесточена битка. През миналата година само Германия и Турция са купили повече газ от Русия. Италианците са получили 24.42 млрд. куб.м. Другите два големи пазара по пътя на ТANAP и ТАР са Турция (27 млрд. куб.м руски газ за 2015 г.) и Гърция (почти 2 млрд. куб.м).

"В понеделник бях на срещата в Баку на министрите от Южния газов коридор, където всички участващи държави и консорциуми потвърдиха решимостта си да завършат този ключов инфраструктурен проект навреме", каза още Марош Шефчович в официалното изявление на ЕК.

В текста се посочва още, че 25 години след началото на комерсиалната експлоатация на ТАР компанията, която го използва, ще има право на специален данъчен режим в Гърция. Това според правилата на ЕС е вид държавна помощ, тъй като останалите компании нямат достъп до този специален данъчен режим.

Но ЕК смята, че такава помощ е допустима заради общи интереси, включително разнообразяване на доставките и трасетата за пренос - от Каспийско море и потенциално от Близкия изток, както и увеличаване конкуренцията на европейския газов пазар заради новите обеми и трасета. Понеже ТАР ще се изгражда изцяло от частни инвестиции, от Брюксел смятат, че за започването му са нужни значителни инвестиции, а възвръщането им ще стане само от таксите за пренос, плащани от клиентите на газопровода, ако няма държавна помощ от Гърция, целият проект изобщо няма да се реализира.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 1

    Чакайте, ама и Турция чака на Шах Дениз-2 да я отърве от Газпром! Шефчович да не бърка Шах Дениз и Южен Пирс?

    Ако говорим сериозно, Азербайджан с нищо не вдъхва такава сигурност. Страната е типична азиатско-ислямска сатрапия, феодализирана от клана Алиев. Основоположникът му - Гейдар Алиев, бе дълги години първи секретар на местната КПСС и след разпада на СССР си присвои държавата. След смъртта му президент става сина му, а зет му - министър на газа.

    Шах Дениз-2 има планиран обем за доставки към 2020 г, когато ще влезе в експлоатация, от около 10 млрд куб. м. годишно. Толкова е и обявения капацитет на тръбата, т.е. 100% от добитото количество ще отива по този газопровод. Но нещо сметките не излизат.
    Колко газ трябва да отклони за свои нужди Турция, която през 2015 г е купила от Газпром 27 млрд. куб.м., за да има за Гърция 2 млрд, за България - 1 млрд. , някакви количества за Албания, Хърватска, Босна и Херцеговина, а и да остане достатъчно и за Италия?
    Какъв е интересът на Турция, например, да участва в това сложно упражнение, след като и цялото количество азерски газ и то след 5 г. ще задоволи едва 1/3 от нуждите й и няма да я отърве от Газпром?

    А, Марош?

    Нередност?
  • 2
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    До коментар [#1] от " D-r D ": Колега, по вашата логика излиза, че комшийте нямат файда да строят каквото и да било, ако не получават 27млрд. м3. Замислете се може би започват полекичка, оттук малко, оттам малко, постепенно и нежно, с вазелин. Както знаем те ги разбират нежните работи.

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-P
    D-r D

    До коментар [#2] от "fio41315648":

    Огромен интерес имат да версифицират доставките на газ, проблемът е, че нямат никакъв избор. Катар е много далече...

    Нередност?
Нов коментар