Турция напредва с офанзивата в Северна Сирия

САЩ открито и окончателно предадоха кюрдските си съюзници и ги оставиха под огъня на турците. Сега седят и водят една фиктивна, мирна, книжна съпротива за пред света.

Колкото и неуспешни да са сега усилията на Щатите от началото на Сирийската гражданска война, ивазията на Ердоган е дори по-безсмислена. Ще премести едни бежанци от турските развити градове в малки градчета или бежански лагери в пустинен регион с надеждата да предизвика някаква демографска промяна в областта. Това е смешно - няма как да стане. Това са хора, а не овце. В момента, в който войната свърши ще се изселят оттам. Накрая Турция ще има същия проблем, както в началото на тази инвазия.

От всичко това печели единствено Асад. Турция ще трябва да избие десетки хиляди кюрди, за да има някакъв ефект от действията си. Това едва ли ще стане, защото защитниците след кратка съпротива ще отстъпят до земите извън т.нар. "безопасна зона". Всяко настъпление отвъд тази зона ще носи на Турция само проблеми във дипломатически и имиджов план. Това дори без да отчитаме човешките животи и финансови разхищения, от което ще пострадат и двете страни.

Нескончаемите крамоли във вътрешната политика на САЩ логично избиват в хаос и във външната.

При третата си военна операция срещу американските проксита от т.н. Сирийски демократични сили (СДС) в Северна Сирия Ердоган се възползва именно от това - от все по-засилващата се и много видима геополитическа дисфункция на Вашингтон.

Изконното желание на кюрдите да имат държава от десетилетия е жестоко експлоатирано от имперските политики на Великобритания и след това и на САЩ. Теоретично Велик Кюрдистан трябва да изникне на откъснати парчета от Турция, Сирия, Ирак и Иран. Нещо като Косово 2.0. Целта (както и при Косово) е повече от прозрачна: дестабилизиране на изключително богатия на нефт район: разделяй и владей....
За да парират тези мераци, четирите държави от десетилетия провеждат враждебна политика спрямо кюрдите си. Това са най-бедните, най-неразвитите и най-дивите райони в тия страни. Това, естествено, поражда съпротива, която пък дава основание за циклични военни операции с много жертви сред мирното население и поголовни разрушения.

Единствено в Ирак, където след войната от 2003 г. проработи американския план за етническо и конфесионално поделяне на териториите и държавната власт, двата господстващи кюрдски клана – Бардзани и Талабани – успяха да постигнат крехко съгласие за властване в изключително богатия на петрол автономен Иракски Кюрдистан. И така до септември 2016 г, когато Бардзани прекалено се вслуша в съветите на Вашингтон да проведе референдум за независимост от Ирак. Спечели го, но това беше пирова победа, защото Багдад, който обяви, че референдумът е незаконен, изпрати армията и проиранските шиитски милиции, които за два дни смазаха кюрдската пешмерга, свалиха от власт клана Бардзани и я дадоха на клана Талабани. И най-важното – отнеха от ИК най-богатия на нефт район – Киркук. Подкрепящите пешмергата американски специални части и военни съветници се изтеглиха овреме и отдалеч наблюдавата избиването на прокситата си. Джон Маккейн тогава през сълзи изригна, че с американско оръжие се избиват американски съюзници. Никой не му обърна внимание...

Поучени от провала си в Ирак, САЩ обърнаха много по-сериозно внимание на изграждането на боеспособна кюрдска прокси армия в Сирия, на която се възлагаха няколко основни задачи:
1. Да отвоюва и задържи по време на гражданската война колкото се може по-големи територии в Северна и Североизточна Сирия, върху, които да се постави основата за разпарчалдосване на Сирия по иракския модел, макар кюрдите в Сирия да са едва около 5% от населанието – нямат и 800 хил;
2. Да сдържа сирийската армия, ако опита да си върне тези територии;
3. Да бъде ударна американска прокси сила срещу ДАЕШ, сирийската армия и други формирования и в останалите части на Сирия. Всъщност части на кюрдскита СДС воюват освен на север и из цяла Източна и Южна Сирия – от границата с Ирак до тази с Йордания - в населени с араби райони, където кюрди не са стъпвали и местното неселение ги възприема като нашественици;
4. Вашингтон през м.г., когато вече беше много ясно, че ал Асад с руснаците и иранците печели войната, прогласи идеята си за сформиране на 60-хилядна кюрдска армия, която да охранява сирийската граница с Турция! Това съвсем естествено вбеси Ердоган и стана катализатор на всички последващи процеси.

Сирийските кюрдски вождове много помогнаха всичко това да се случи. Едно, че не се поучиха от иракските си "колеги" и продължиха упорито да настъпват мотиката на американското „приятелство“, и второ – когато през януари м.г. правителството в Дамаск седна да преговаря с тях, те сложиха на масата 10 точки, поне половината от които няма правителство, което да приеме: пълна автономия, отделни въоръжени сили, кюрдският – втори официален език и пр. отвивания.
Ал Асад вдигна ръце и остави кюрдите на милостта на Ердоган... Още повече Турция и Сирия имат споразумение от Адана, че в „антитерористичните“ си операции турски части могат да навлизат на 5 км на сирийска територия. Е, те вече са доста по-навътре, но тъй като вършат работата на сирийската армия, едва ли Дамаск ще им придиря.

По-интересен е въпросът със съдбата на 10-те хиляди пленени бойци от ИДИЛ и техните семейства, които са в три лагера в атакуваните от Турция територии. Те са граждани на Великобритания, Франция, Германия, Белгия и Холандия, но тези държави не желаят да си ги приберат, както направиха със своите джихадисти Русия, Китай, Ирак.
Анкара едва ли ще ги храни дълго. По-скоро ще ги събере на брега в някакъв лагер с лек режим и голям хангар с лодки в съседство...

Честито на ЕС...

А сега шоуто: Тръмп туитнал, че няма основание да помага на кюрдите, защото и те не са помогнали на амеликанците при десанта в Нормандия...

До коментар [#] от "
D-r D
":


До коментар [#] от "
D-r D
":

Сигурно в Брюксел са разбрали, че лодките вече са поръчани, защото ЕС в спешен порядък отделя още 1 млрд Е за Турция... Много добър коментар.

[quote#4:"xte29566872"]Сигурно в Брюксел са разбрали, че лодките вече са поръчани, защото ЕС в спешен порядък отделя още 1 млрд Е за Турция... Много добър коментар.[/quote]
И какъв е тук проблема?
Брюксел си има ангажимент за предпазване и контролиране на мигрантските потоци, които Турция не е длъжна никак да задържа вечно. 1, 2, 5 или 10 млрд са съвсем поносима цена за пребогатият ЕС, част от който сме и ние. Като имаме 28 + 1 правителства вместо ЕДНО - ще е все така

До коментар [#4] от "xte29566872":

Не, в Брюксел нищо не са разбрали. Те от години ходят след събитията. Затова и вчера в Меджлиса Ердоган започна речта си с: "Ей, ЕС! Събуди се!"

Реджеп е невероятен политик с уникален усет за избор на момента, в който трябва да се действа. От това поколение знам само още един такъв политик.
Помислете: кюрдският проблем избухва след като Мустафа Кемал през 1923 г. прави националната държава Турция. 100 г. това е нелечима язва за турската държава и тя я "лекува" основно с огън...

В момента, освен че радикално решава кюрдския си въпрос, Ердоган погребва и мита за Велик Кюрдистан, защото основният му поддържник - САЩ - вече не са в състояние да го поддържат.

Племенните структури на сирийските кюрди, които американските военни съветници компресираха в СДС, всъщност не са и никога не са били единни, както по отношение на Дамаск, таки и по всички останали въпроси. Уеднаквяването на вижданията им е било просто въпрос на пари...
Сега парите и подкрепата вече ги няма, защото САЩ промениха гледната си точка за намесата в Сирия.
Вчера кюрдски емисари вече са търсили контакти с Дамаск, но като доста тревожен сигнал са им прозвучали думите на зам.министър на външните работи на САР, че Дамаск не е заинтересован да води преговори с поддържани от САЩ кюрдски групировки. Още по-страшно ще е, ако Русия и Иран натиснат Дамаск и Анкара леко да нормализират отношенията си.

Откровено глупавите решения на кюрдските племенни лидери сега ще ги плащат с кръв с страдания простосмъртните кюрди. Турция все някога ще се изтегли от Северна Сирия, но заедно с Велик Кюрдистан умря и мечтата за Рожава. Просто, защото турците ще прочистят етнически района като по учебник и там компактно кюрдско село няма да остане.