Има ли живот в облаците на Венера

Високо, в горните слоеве на атмосферата на Венера, астрономи са открили следи от газ, който често говори за наличието на живи организми. Изследователите, които обявиха своето открие в серия научни публикации в понеделник, са се натъкнали на химическото съединение фосфин, което според тях би могло да бъде синтезирано там единствено при наличието на анаеробни микроби, т.е. микроорганизми, способни да съществуват в бедна на кислород среда. "Убедени сме, че това е изключително откритие", коментира Клара Соса-Силва, молекулярен астрофизик в университета "Харвард" и един от авторите на изследването. И добавя: "Може и да не разберем обаче колко изключително е, без да се върнем на Венера".

Някои учени обаче подлагат под съмнение хипотезата за наличие на микроорганизми около най-близката планета до Земята и предполагат, че въпросният газ може да е синтезират при неизвестни на науката атмосферни и геологични процеси. Така например космическата сонда Cassini открива фосфин в атмосферите на Юпитер и Сатурн. Д-р Соса-Силва се съгласява с това и добавя, че въпросният газ не е задължително да е резултат от биогенна дейност. Според нея той може да бъде синтезиран от фосфор и водород при наличието на изключително високи температури и налягане, каквито има при планетите газови гиганти, но не и на Венера. В този контекст според авторите на изследването "по метода на изключването може да се каже, че фосфинът може да е резултат от наличието на живи организми".

"Откритието е толкова изумително, защото фосфинът не трябва да присъства в атмосферата на Венера. За да се синтезира, той се нуждае от големи количества водород, правилната температура и налягане. Това са условия, които са налични на Юпитер и Сатурн, но не и на Венера. Моят екип дълго време изучава всички възможни химични процеси и не успя да открие нито един, който лесно да генерира въпросния химикал на тази планета. Природни явления като вулканизъм, гръмотевици, метеорити, навлизащи в атмосферата на Венера, не могат да произведат и малка част от фосфина, които наблюдаваме", коментира и Сара Сийгър, професор по планетарни науки, физика и аерокосмическо инженерство в Масачузетския технологичен институт (MIT).

Най-шокиращото нещо в случая е, че от десетилетия учените пренебрегват Венера като място, където си заслужава да се търсят извънземни форми на живот, за сметка на други небесни тела като Марс или пък големите луни в слънчевата система като Европа, Титан или Енцелад, под чиято повърхност вероятно има огромни океани. Въпреки че се намира в потенциално обитаемата зона около Слънцето, условията на втората планета от нашата Слънчева система доста се доближават до представата ни за ада. Температурата на нейната повърхност надвишават 400 градуса по Целзий, а 96% от атмосферата й се състои от въглероден диоксид, чийто парников ефект допълнително я нажежава до нива, при които изследователските сонди оцеляват само няколко минути. Атмосферното налягане е 90 пъти по-високо от земното, което, грубо казано, е еквивалент на потапяне на 900 метра дълбочина в земния океан.