След SpaceX, и Rocket Lab успя да приземи орбитална ракета

Космическият стартъп успешно изпробва парашутната система, с която забавя скоростта на първата степен при повторното навлизане в атмосферата

Rocket Lab стана днес втората частна космическа компания, която е способна да изстреля орбитална ракета в космоса, след което да извърши "меко" кацане на нейната първа степен. До момента с технология за това разполагаше единствено фирмата SpaceX на милиардера Илън Мъск. По принцип нещо подобно може да прави и космическата компания Blue Origin на основателя на Amazon.com Джеф Безос, но нейните ракети New Shepard са само суборбитални и не се ускоряват до скорости, така че да могат да извеждат сателити около Земята. Предстои да видим дали настоящият подобрен вариант на ракетата Electron е успяла да кацане в състояние, което позволява повторното й изстрелване, а също така и какъв е обемът на възстановителните ремонти, които Rocket Lab трябва да извърши преди това.

За разлика от SpaceX и Blue Origin, които извършват приземяване благодарение на тягата на техните двигатели, Rocket Lab разчита на коренно различна технология. Тъй като Electron, за разлика от Falcon 9 и New Shepard, е твърде малка, за да носи на борда си допълнително гориво за реактивно забавяне на скоростта, за целта се използва само аеродинамичното триене на атмосферата и система от спирачни парашути.

Днешният успешен експериментален полет е първият, при който първата степен успя да извърши меко кацане на повърхността на Тихия океан. По време на предишните два теста в края на 2019 и началното на 2020 г. на ракетата бяха инсталирани само малки двигатели със сгъстен газ, предназначени за маневриране и правилно ориентиране на корпуса при обратното навлизане в атмосферата. Въпросните експерименти обаче надминаха очакванията и Electron не само намали скоростта си от хиперзвукова до подзвукова, без да се взриви или разпадне, но дори успя да достигне безпрепятствено морското равнище.

След днешното меко кацане и предстоящата оценка на състоянието на корпуса предстои заключителната фаза: улавяне на Electron във въздуха с хеликоптер, докато плавно се снижава благодарение на своя основен парашут. Това би предпазило първата степен на ракетата и електронните системи в нея от вредното въздействие на солената морска вода.

Днешната мисия на Rocket Lab, тематично наречена 'Return to Sender", e 16-тото успешно изстрелване на Electron. Тя изведе в орбита 30 малки сателита, чието предназначение варира от наблюдение на морските пространства и комуникации до изпробване на нови технологии за почистване на околоземното пространство от опасни космически отпадъци, които се движат няколко пъти по-бързо от скоростта на куршумите. На борда на ракетата също така беше качена малка 3D-принтирана статуя на джудже на име Гном Чомски, осигурена от основателя на Valve Software Гейб Нюел. Гном Чомски е персонаж от легендарната компютърна игра Half-Life: Episode Two, създадена преди 13 години. В случая не става дума само за ексцентрично хрумване на технологичен милиардер, а и за научен експеримент: въпросната статуя е изработена от титан с иновативна технология за триизмерно отпечатване и нейните физични характеристики ще бъдат тествани при повторното навлизане в атмосферата.

Според основателя на Rocket Lab Питър Бек основната идея на превръщането на Electron в система за многократна употреба е не толкова снижаването на разходите, колкото удвояване на производствения капацитет и поне два пъти по-интензивни полети в космоса. Въпреки това обаче според него, ако експериментът се окаже успешен, може да очакваме "нова драматична промяна в ценообразуването". В момента Electron може да изстреля сателити с маса около 300 кг в ниска околоземна и около 200 кг в слънчево синхронизирана орбита, като цената на един полет е от порядъка на около 7 млн. долара.

В близко бъдеще към ракетата ще може да бъде добавяна и малка трета степен, наречена Photon, която ще е способна да изпрати товар с тегло около 30 кг до Луната, а вероятно и отвъд нея. Основателят на Rocket Lab Питър Бек проявява специален интерес към планетата Венера и има планове да изпрати към нея 27-килограмов изследователски апарат през 2023 г.