🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Давос 2021: Нужни са мерки срещу растящия глобален дълг

През 2020 г. размерът му е достигнал 98% от БВП

Държавните приходи са спаднали навсякъде, публичният дълг е нараснал до до 98% от световния БВП при 84% преди COVID-19, отчитат от МВФ.
Държавните приходи са спаднали навсякъде, публичният дълг е нараснал до до 98% от световния БВП при 84% преди COVID-19, отчитат от МВФ.
Държавните приходи са спаднали навсякъде, публичният дълг е нараснал до до 98% от световния БВП при 84% преди COVID-19, отчитат от МВФ.    ©  Reuters
Държавните приходи са спаднали навсякъде, публичният дълг е нараснал до до 98% от световния БВП при 84% преди COVID-19, отчитат от МВФ.    ©  Reuters

В САЩ нарастващият дълг беше проблем много преди пандемията на коронавируса. Намаляването на данъците от администрацията на бившия президент Доналд Тръмп през 2017 г., съчетано с повече от 3 трлн. долара стимули заради пандемията от коронавирус, помогнаха държавният дълг да достигне до 27.75 трлн. долара в края на 2020 г., или 130% от БВП, според бюджетната служба на Конгреса.

"Всеки клас дългове - държавни, потребителски, корпоративни, автомобилни кредити, студентски заеми - бяха по трилион долара, преди COVID-19 да удари", заяви икономистът Дамбиса Мойо по време на Световния икономически форум в Давос, който тази година се проведе онлайн. Нарастването на дълга има съществени последици за растежа, а Мойо призна, че "ние сме в аварийна ситуация. Така че трябва да решим тук и сега", пише Yahoo Finance.

Необходим е многостранен подход за борба с проблема с дълга, смята д-р Раджив Шах, президент на фондация "Рокфелер". "Честно казано, ние се нуждаем от някакъв вид координиран глобален икономически план, който да подпомогне голяма част от развиващите се страни, които не са имали капацитета да направят такива инвестиции като развитите", казва той.

Според последните прогнози на Международния валутен фонд през 2020 г. глобалният държавен дълг е достигнал 98% от БВП.

Джон Роджърс, председател и главен изпълнителен директор на Ariel Capital Management, също отбеляза, че бремето на дълга е сериозно, но въпреки това фондовият пазар се е повишил и икономиката на САЩ е нараснала.

Според него допълнителният пакет стимули, който ще се добави към всички направени досега разходи в САЩ, ще доведе до по-висока инфлация, отколкото хората очакват. И следователно това ще тласне лихвените проценти значително по-високо от очакванията. Роджърс предупреждава, че това може да доведе до проблеми за някои части на икономиката (а именно жилищния пазар), които процъфтяват до голяма степен заради свръхниските лихвени проценти. Една по-висока инфлация ще направят имотите по-малко достъпни за хората.

Базовата инфлация в САЩ, която изключва разходите за храна и енергия, в момента е около 1.4%. Но нарастващ брой икономисти вече очакват инфлацията да се повиши над целта от 2% на Федералния резерв някъде през следващите 18 до 24 месеца. Вече наблюдаваме по-висока инфлация по време на пандемията. Цените на храните са се увеличили с близо 4% през последната година, което е най-високият ръст от 70-те години на миналия век според Министерството на труда на САЩ. Икономистите предупреждават, че нарастващата инфлация, съчетана със стагнация на заплатите, ще доведе до намаляване на покупателната способност на потребителите. "Управлението на дългосрочния дълг ще бъде важно", каза Раджив Шах.

Високо, високо, високо

В последната си глобална прогноза за растежа, огласена през миналата седмица, Международният валутен фонд, подчертава, че пандемията е сериозно предизвикателство за публичните финанси, защото е довела до свиване на производството и последващото намаляване на приходите. Съчетанието с разширяването на бюджетните дефицити е довело държавните дългове до рекордни нива, които са дори по-високи от тези по време на глобалната финансова криза от 2008-2009 г.

Държавните приходи са спаднали навсякъде, публичният дълг е нараснал до 98% от световния БВП при 84% преди COVID-19, отчитат от МВФ. Международната финансова институция очаква дългът да продължи да расте и тази година да достигне 100% от БВП. Това се дължи на факта, че пандемията още не е преодоляна и ще има нужда от допълнителна фискална подкрепа за защита на икономиките.

Според изчисленията на МВФ 38 държави в света са изложени на висок риск заради повишенията на дълга им. През миналата година международната общност предостави на застрашените страни безвъзмездни средства, бяха отпуснати заеми и одобрени облекчения на дълговете. Фондът обяви също така, че развиващите се страни с ниски доходи спешно се нуждаят от финансиране за социални услуги, здравеопазване и образование, мерки за контрол на COVID-19 и подкрепа с хранителни програми.