🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Коронавирусът е изтрил почти 7% от икономиката на еврозоната през 2020 г.

БВП през миналата година е намалял с 6.4% в ЕС, показват експресните данни на Евростат

Производството компенсира до голяма степен спада при услугите.
Производството компенсира до голяма степен спада при услугите.
Производството компенсира до голяма степен спада при услугите.    ©  Reuters
Производството компенсира до голяма степен спада при услугите.    ©  Reuters

Икономиката на ЕС и еврозоната се е свила сериозно през миналата година в резултат на пандемията от коронавирус, показват експресните данни на Евростат, публикувани във вторник. Брутният вътрешен продукт (БВП) в периода от октомври до декември е намалял и на тримесечна база, и на годишна база. В основата на спада са новите ограничителни мерки, наложени в страните от съюза в опит да се намали силата на новата вълна от коронавируса.

Предварителните бързи оценки сочат, че през четвъртото тримесечие сезонно коригираният БВП на еврозоната е намалял с 0.7%, а в целия ЕС - с 0.5%, в сравнение с третото. На годишна база понижението е съответно 5.1% и 4.8%. Тези понижения, свързани с мерките, следват силния отскок през третото тримесечие на 2020 г. и най-резкия срив от началото на проследяването на данните през 1995 г., наблюдаван през второ тримесечие.

Според първата оценка на годишния БВП, базирана на сезонно и календарно коригирани тримесечни данни, икономиката в еврозоната през миналата година е намаляла с 6.8%, а в ЕС - с 6.4%. Тези предварителни оценки на БВП се основават на източници на данни, които са непълни и подлежат на допълнителни ревизии, отбелязват от Евростат.

Сред държавите, за които са налични данни за четвъртото тримесечие на 2020 г., Австрия (-4.3%) отчита най-голям спад в сравнение с предходното тримесечие, следвана от Италия (-2%) и Франция (-1.3%), докато Литва (1.2%) и Латвия (1.1%) отчитат най-голям ръст. Във всички страни БВП през цялата година е намалял.

Европейската икономика се е представила най-зле в сравнение с тези на САЩ и Китай през миналата година, като последните прогнози на Международния валутен фонд сочат, че е и възстановяването й ще е по-бавно през тази година.

Опасност от нова рецесия

Въпреки че мерките за блокиране не са нанесли толкова големи щети на еврозоната през последното тримесечие, удължаването на ограниченията в началото на тази година създава предпоставки за навлизане в нова техническа рецесия - две последователни тримесечия със спад на БВП.

ING Bank отбелязва, че ограничителните мерки са адаптирани и са станали по-меки в сравнение с първата вълна. През последното тримесечие строителството и индустрията останаха до голяма степен отворени. Това е имало много положителен ефект върху БВП, защото търсенето на стоки и строителството останаха силни въпреки блокиранията, обясняват от финансовата институция.

Икономическата активност е подкрепена и от това, че останалият свят е отворен и в сравнение с първата вълна, когато проблемите на веригата за доставки и блокирането в световен мащаб причиниха огромен спад на външното търсене, сега положението е съвсем различно.

Извън еврозоната повечето икономики остават до голяма степен отворени и през последното тримесечие страните от валутния съюз са се възползвали от силното търсене в Китай и други държави като Великобритания заради изтичането на преходния период по Brexit споразумението. Това доведе до доста благоприятни месечни данни за износа и стимулира промишленото производство. Докато в доста сектори на услугите активността е спаднала рязко през тримесечието, доброто представяне на производството е ограничило общия спад на БВП. Заради продължаването на блокирането обаче е твърде вероятно икономиката на еврозоната да се свие през първото тримесечие на тази година.