Екзистенциалната криза на Републиканската партия

Мнозинството републикански гласоподаватели все още подкрепя Тръмп, който през цялото време на мандата си държеше между 90 и 95% вътрешнопартийна популярност. Сега тя е между 75 и 80%. Въпросът е, че останалите не само не го подкрепят - те не искат да имат нищо общо с него. Или с други политици, които застават зад него. Така започва вътрешнопартийната борба за най-важното наследство на бившия президент - неговата база от поддръжници, която може да решава и първични, и директни избори.

"Партията на Тръмп"

"Тези вътре по-добре да се бият за Тръмп. Защото ако не се, познайте какво ще стане? Ще бъда в задния им двор след няколко месеца." Думите са на Доналд Тръмп-младши и бяха изречени на събитието, предшествало нахлуването в Конгреса на 6 януари. На практика синът на Тръмп - сам по себе си с немалко влияние, особено в социалните мрежи - заплаши републиканците, които не искаха да подкрепят последния опит на баща му да остане в Белия дом въпреки загубата на изборите, че ще ги свали още по време на вътрешнопартийните първични избори, които определят кои ще бъдат кандидатите на партията.

Малко по-късно той добави и друга реплика, станала далеч по-известна: "Това събиране трябва да изпрати послание към всички тях. Това вече не е тяхната Републиканска партия. Това е Републиканската партия на Доналд Тръмп."

Тръмп-младши е прав. През 2015 г., когато неговият баща обяви кандидатурата си за президент, подигравките летяха от всички страни, включително от републиканците. На преден план тогава бяха кандидатите Джеб Буш, Тед Круз и Марко Рубио. Всички те бяха пометени на първичните избори от Доналд Тръмп, а неговите "аутсайдерски" политики - като протекционизъм, спиране на незаконните мигранти по всякакъв начин и т.н. - се оказаха аутсайдерски само за републиканците във Вашингтон, но не и за избирателите.

В крайна сметка конгресмените и сенаторите също ги прегърнаха и програмата на партията днес кореспондира с политиките на Тръмп. По-важният въпрос е дали републиканските гласоподаватели се интересуват повече от партията или от самия човек. За избирателите е по-лесно да подкрепят нещо конкретно като човека Доналд Тръмп, отколкото нещо по-абстрактно като Републиканската партия.

Ситуацията щеше да бъде по-проста, ако не бяха всички събития от ноември насам. Тръмп изгуби президентските избори, но продължава да отрича загубата си. Той почти не е присъствал в публичното пространство след 6 януари, когато негови поддръжници атакуваха Капитолия в опит да спрат процеса по окончателно потвърждаване на Джо Байдън като следващия президент на САЩ.

Щурмът разкъса Републиканската партия, която все още се позиционира като партията на твърдите конституционалисти и привърженици на строгия ред. Затова, макар базата на Тръмп да е апетитна хапка, цената за достигането до нея може да се окаже прекалено висока. Самият Тръмп знае това и неофициално се говори, че може да направи своя собствена "Патриотична партия", която би разцепила вота на републиканците и би довела до сигурни победи за далеч по-монолитния блок на демократите. Засега тази идея е замразена и Тръмп даде обещание на лидера на републиканците в долната камара Кевин Макарти, че ще помага по време на междинните избори за Конгрес за спечелването на мнозинство.

Голямото броене

В часовете след щурма на Капитолия изглеждаше сякаш републиканците няма да имат друг избор, освен да изоставят Тръмп напълно. Вълната от напускания на Белия дом и превесът на критичните мнения сочеше в тази посока. Но когато димната завеса се вдигна, се оказа, че почти нищо не се е променило. Нещо повече - огромната част от републиканските конгресмени, както и няколко сенатори, гласуваха против утвърждаването на победата на Байдън, дори след като работното им място бе завзето за няколко часа от привърженици на Тръмп.

"Фактът, че 150 републиканци в Конгреса - над половината от цялата им делегация - отново отказа да сертифицира победата на Байдън, дори след щурма на Капитолия, ни казва, че тръмпизмът вероятно ще надживее Тръмп. От друга страна обаче, някои републиканци вече са по-чувствителни по отношение на опасността от следването на някои по-авторитарни политики на Тръмп", коментира пред "Капитал" Лорънс Дъглас, професор по право в Amherst College.

Само 20 дни след Капитолия и дори без Тръмп в нито един медиен канал повечето републиканци вече са насочени към наказване на тези, които решиха да се изправят срещу него. За втория му импийчмънт гласуваха едва 10 републиканци в Камарата на представителите в Конгреса, водени от третата в партията Лиз Чейни, дъщерята на бившия вицепрезидент Дик Чейни. Вместо похвала останалите републикански конгресмени поискаха свалянето на Чейни от нейния пост, което в крайна сметка не се случи.

После в Сената първо 45-има републикански сенатори гласуваха, че процесът по импийчмънт на вече бивш президент е противоконституционен, а след това 43-ма от тях го определиха за невинен. И все пак процедурата породи още напрежение. Малко след като гласува за оневиняването на Тръмп, лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл заяви, че бившият президент е "морално и практически отговорен" за нахлуването в Капитолия. Три дни по-късно Тръмп в официално изявление нарече Макконъл "намусен, мрачен и неусмихващ се човек, превзел партията за лични цели", а след това предупреди, че "ако републиканските сенатори продължат да бъдат с него, няма да спечелят отново".

Фотограф : Reuters

Сблъсъкът между двамата носи и немалко символика. Тръмп може да е най-влиятелният републикански политик сред гласоподавателите, но Макконъл е безспорният републикански цар във Вашингтон - практичен и често скучен опортюнист, който донесе всички законодателни победи на бившия президент по време на мандата му и най-вече назначаването на трима върховни съдии в рамките на четири години.

Идват избори. Не едни

Системата в САЩ е такава, че избори винаги идват - следващите ще бъдат за Конгрес през 2022 г. Това прави ситуацията за повечето кандидати за пост сложна. От една страна, републиканската база държи на Доналд Тръмп, което е ключово при първичните избори. От друга, всички нерепубликански гласоподаватели са обединени против Тръмп, което би било пагубно при същинските избори. Както казва пред "Капитал" проф. Робърт Шапиро от катедрата по политология на Columbia University, "промяната в партията би била трудна, ако Тръмп запази подкрепата на базата си в бъдеще".

Разбира се, дотогава е възможно тези настроения да се уталожат, но е възможно и да се изострят допълнително. Продължителна липса на Тръмп от екраните вероятно би го направила поне частично по-привлекателен за гласоподавателите, податливи на носталгия - ефект, който се наблюдава при почти всички американски президенти досега. Малцина обаче биха заложили на дълго отсъствие от общественото внимание, когато става дума за Доналд Тръмп. Изявлението за Макконъл показва, че Тръмп няма намерение да мълчи, просто ще се съобразява с факта, че вече не може да ползва Twitter.

След това идват и други избори: тези за президент през 2024 г. Всички потенциални кандидати на републиканците са малко или много свързани с Тръмп - от Майк Пенс, през Ники Хейли до Майк Помпео и дори Тед Круз. Истинското редене на кандидати за президенти обаче ще изчака поне междинните избори две години по-рано. А и не може да се изключи вероятността за кандидатура с името Доналд Тръмп - може би старши, а може би и младши.