Предизборната битка в Германия: Шах с Шолц

Факт е, че силата на Шолц се дължи основно на слабостта на съперниците му. Още от самото му издигане за кандидат за канцлер безличният и склонен към гафове Лашет е с нисък рейтинг, който се срина допълнително, след като през юли бе заснет с широка усмивка на лице при посещение на опустошен от наводнения район. Мнозина смятат, че ХДС направи фатална грешка с номинирането на Лашет вместо харизматичния и популярен баварски премиер Маркус Зьодер. В допълнение към бледия си кандидат ХДС изглежда като партия, която няма какво да предложи и е изчерпана откъм идеи след 16 години на власт. Като освен това продължава да бъде разкъсвана между подкрепящите Лашет и привържениците на Зьодер (според проучванията мнозинството от електората на ХДС/ХСС иска Лашет да бъде заменен от баварския премиер като кандидат за канцлер дори на този късен етап от кампанията). "Заключението на публиката е - кандидатът е слаб, а партията има вътрешни спорове. Защо да ги подкрепяме?" обобщава пред "Капитал" д-р Геро Нойгебауер, политолог от Свободния университет в Берлин.

От своя страна Аналена Бербок се радваше на кратък взрив от популярност след номинацията си през април и изглеждаше напът да стане първият "зелен" канцлер на Германия. Но не успя да се справи добре с обвиненията за плагиатство и разкрасяване на CV-то си.

На този фон Шолц стои като солиден кандидат, който не е направил нито една грешна стъпка. "Докато съперниците му се занимават с това как да се справят с проблемите си, Шолц представя качествата си на опитен политически администратор и заместник на Меркел и в същото време на кандидат, който печели от това, че партията му засега не създава неприятности" посочва Геро Нойгебауер.

Докога ще продължава спокойствието в ГСДП е друг въпрос. Когато преди две години Шолц се опита да спечели лидерския пост в партията, той бе победен от крайно-лявото крило начело с Кевин Кюнерт. Кюнерт е известен с призивите си за изземване и "колективизиране" на водещи компании като BMW, както и с твърденията, че в Германия "не трябва да има място" за частни земевладелци. За момента крайнолявата фракция, която контролира ръководството на ГСДП, е оставила центристите начело с Шолц да водят кампанията, но това примирие може да не продължи вечно.

Шолц вдъхва доверие с опита си като вицеканцлер и успехите си като финансов министър, включително съставянето и договарянето на възстановителния фонд на ЕС в размер на 750 млрд. евро. В кампанията той не пропуска да изтъкне и плана на Германия от 130 млрд. евро, помогнал за смекчаване на пандемичната рецесия и ограничаване на безработицата. Фискалната му предпазливост и обещанието за връщане на "дълговата спирачка" в германския бюджет след 2023 г. намаляват традиционните подозрения към левите, че могат само да харчат и не може да им се вярва по отношение на финансите.

Когато всичко е възможно

Драматичното възкресение на ГСДП заплита още повече интригата кой ще управлява Германия след Меркел. Допреди няколко седмици очакването беше, че ХДС/ХСС ще спечелят през септември и заедно със Зелените ще направят първата "черно-зелена" коалиция в германската политика. Сега обаче всичко изглежда възможно и има цяла плеяда от евентуални коалиции. "Никога не сме имали толкова много опции за съставяне на правителство в следвоенната история на Германия", казва пред Financial Times Манфред Гюлнер от социологическата агенция Forsa.

Ако ГСДП спечели изборите, най-вероятният път на Шолц към управлението минава през коалиция "Светофар" със Зелените и либералната Партия на свободните демократи (ПСД). Лидерът на ПСД Кристиян Линднер не крие, че предпочита съюз с ХДС/ХСС и Зелените, но не изключва и танц с ГСДП, макар че при този вариант съчетаването на политиките, особено данъчните и климатичните, ще бъде по-сложно.

Така отговорът на въпроса кой ще наследи Ангела Меркел вероятно ще стане ясен не на 26 септември, а след финала на преговорите за съставяне на правителство, които може да отнемат седмици. И да приключат не само с оттеглянето на Меркел, но и на партията й от властта.