Канцлерът от запаса

Два шамара за две седмици

Загубата на ГСДП в северната провинция Шлезвиг-Холщайн беше очаквана, но мащабът й - изоставане с цели 25 пр. пункта от победилия Християндемократичен съюз (ХДС) на бившия канцлер Ангела Меркел - е равностойно на унижение. По-неприятният шамар обаче дойде съвсем изненадващо седмица по-късно в Северен Рейн-Вестфалия.

Тук залогът беше далеч по-значим, тъй като провинцията е с най-големия брой жители (близо една пета от цялото население на Германия) и с най-голямата икономика (тук са централите на 37 от Топ 100 компаниите в страната и ако беше отделна държава, би била номер шест по БВП е Европа). "Изборите в Северен Рейн-Вестфалия винаги са наричани "малки федерални избори". Много политици от федерално ниво участваха в кампанията, включително канцлерът Шолц. Така тези избори бяха и вот за представянето на Шолц в кризата в Украйна. И поне част от този неуспех може да бъде приписан на канцлера," казва пред "Капитал" проф. Щефан Маршал от Университета в Дюселдорф.

След като в продължение на месеци проучванията показваха преднина за социалдемократите в считаната десетилетия наред за техен бастион Северен Рейн-Вестфалия, в последните седмици имаше изравняване на силите с ХДС, но никой не очакваше консерваторите да победят с 9 пр. пункта преднина. Както и в Шлезвиг-Холщайн, другият голям губещ бяха либералите, които финишираха с едва 6%, два пъти по-малко в сравнение с предишните избори в провинцията. Което означава, че Зелените са единствената управляваща партия, която може да бъде доволна от последните два вота - тя утрои резултата си до 18.2% в Северен Рейн-Вестфалия и го повиши с 5% в Шлезвиг-Холщайн.

Възходът на Зелените и падението на останалите

"Така имаме двама губещи и един печеливш от коалицията "светофар". И това, разбира се, ще има ефект върху баланса в управляващия съюз, върху начина, по който си сътрудничат трите партии в него. Което може да доведе до малко повече разнобой и смут вътре в коалицията", прогнозира проф Маршал. Зелените ще бъдат още по-самоуверени след два поредни впечатляващи успеха в регионалните избори. Либералите ще бъдат още по-сприхав партньор след пораженията. А авторитетът на Шолц като лидер на изначално сложната тройна коалиция със сигурност е накърнен. И едва шест месеца след идването му на власт, някои анализатори вече го определят като канцлер за един мандат.

На фона на сриващия се рейтинг на Шолц, министрите на Зелените - на външните работи Аналена Бербок и на икономиката Роберт Хабек - са звездите на правителството и са двамата най-популярни политици в Германия. "Естествено е по време на война хората да очакват политици с ясни послания. Шолц никога не е бил добър комуникатор. Хабек е писател, автор на детски книги, знае как да обяснява решения и политики. Бербок е относително ясна в посланията си - Путин е диктатор и трябва да се борим срещу този диктатор. Докато Шолц не е толкова еднозначен в говоренето си, защото той не е такъв тип политик, силата му е в договарянето зад закрити врати, не в заемането на ясни позиции. Сега започна да се появява по-често по медиите и да обяснява повече защо е нужно да се помага на Украйна. Това е едно от последствията от изборните поражения", казва пред "Капитал" Уве Юн, професор по политология от Университета в Трир.

Въпреки триумфалния си възход, Зелените не вдигат много шум около себе си. "Макар засега да са най-силната партия в управлението, те не празнуват твърде шумно. Хубавото е, че нито формацията като цяло, нито двамата й най-популярни министри, преследват властта заради самата власт. Те разбират и приемат, че по-големите им цели могат да бъдат постигнати само в рамките на управляващата коалиция. И трите партии в нея знаят, че имат нужда една от друга, защото ХДС все още не е във форма да бъде истинска, устойчива алтернатива", казва пред "Капитал" проф. Клаус Шуберт от Университета в Мюнстер. И добавя, че и трите формации разбират, че войната в Европа е променила всичко и извиването на ръце в рамките на коалицията би било много вредно.

И все пак, за да оцелее тройният управленски съюз, всички партии в него трябва да печелят. А в момента възходът на Зелените отслабва другите две формации и те трябва да реагират, като акцентират традиционните си политически позиции, посочва проф. Уве Юн: "Това е ефектът - виждаме, че ГСДП се опитва да подобри имиджа си на социална партия, като акцентира върху социалните политики. Тук обаче може да има сблъсък с либералите, които винаги са били "фискални ястреби" и много от избирателите им не харесват съюза с ГСДП и Зелените."

Още преди руската инвазия в Украйна имаше съмнения дали лидерът на ПСД и финансов министър Кристиян Линднер ще успее да наложи знаковата за партията си политика на бюджетна дисциплина. След като шокът от войната удари, правителството беше принудено да изтегли нов дълг в размер на 40 млрд. евро, за да финансира пакет от мерки за облекчаване на последствията от високите цени на енергията. Берлин обяви и нов фонд в размер на 100 млрд. евро за модернизиране на армията. Има искания и за още социални мерки, но след двете изборни поражения посланието за Линднер е, че губи, ако се поддава на исканията на партньорите си за още разходи. "Бюджетната дисциплина е в гените на либералите, в ДНК-то на тяхната партия. Но сега не е времето за това, защото покрай кризата в Украйна се налагат разходи и поемане на нов дълг. И либералите трябва да си намерят нов начин да се профилират, да наблегнат на традиционните си политики, за да спрат да губят. И това може да ги направи по-труден партньор в коалицията", смята проф. Щефан Маршал.

Под натиск отвътре и отвън

Повишаването на напрежението в управленското трио ще усложни още повече ситуацията за Шолц, който е под силен натиск и от опозицията и от партньорите на Германия заради колебливата си позиция по отношение на войната и помощта за Украйна. "Има критики, че политиката му по Украйна и начина, по който я комуникира, са пагубни за репутацията на Германия в НАТО и ЕС. Но впечатлението е, че колкото повече се засилват критиките, толкова повече Шолц се придържа към линията си и се опитва да следва своята основна идея, а именно да избягва определени изявления и да оставя някои въпроси отворени, без конкретен отговор", посочва проф. Щефан Маршал.

Резултатът е, че германските съюзници са все по-объркани и неприкрито раздразнени от разнопосочните послания, идващи от Берлин. След като още през април германският парламент гласува резолюция за доставяне на тежки оръжия за Украйна, впечатлението е, че правителството на Шолц все още не е изпратило нищо съществено освен обещания и неясни сигнали.

Всъщност, както посочва сп. Economist, проблемът е не толкова какво изпраща Германия, а че го прави късно и го комуникира лошо. На 1 юни в Бундестага Шолц изчете дълъг списък какво Германия вече е доставила на Украйна, включващ 2 500 зенитни ракети, хиляди противотанкови оръжия, 54 леки бронирани машини M113 (заедно с Дания), множество муниции, експлозиви и комуникационно оборудване. Според информация на британското издание Германия е обещала да изпрати на Украйна и една от най-модерните системи за противовъздушна отбрана IRIS-T SLM. Само че заради съпротивата в собствената си партия Шолц предпочита да не обявява помощта твърде публично, а и част от доставките, включително на танкове и гаубици, се бавят, вероятно също по политически причини. Което още повече вреди на имиджа на Германия, особено в Източна Европа.